Христос изпод завивките. Малка съботна проповед

Колко общо има само между Църквата ни и КАТ!

Първо - повечето от нас възприемат и двете като някаква кофти гьостерица, надвиснала над главата ти с единствена цел да те срамува, страхува и санкционира. А свещениците като хора, които основно казват: „И кво прайм ся?..."

После - общоизвестен факт е, че ако караш бързо, вероятно ще станеш клиент на КАТ. Но ако караш наистина супербързо, ставаш клиент на Църквата.

Да, и в двете има страшни мерзавци. Дори чувам че поредния скоро щели да го правят епископ. Не на КАТ.

Но както в пътното движение, така и тук - поради нашата слепота и тесногръдие ние се концентрираме основно върху външните, вторичните резултати, не върху базата. Да вземем КАТ. Казахме за мерзавците, не познавам шофьор, който да не ги е обсъждал на маса. Но никой не оспорва например, че колкото по-голяма маса, с толкова по-висока скорост, толкова по-мощен удар се получава, нали? Това никой не го отрича. А защо всички да смятат, че в църквата можем да си живеем както ни скимне и да получим добър „краен резултат". А не челен удар?

Чисто и просто християнството се различава от всички красиви философии, поетически концепции и автотренинги по това, че то се живее. Иначе не става - няма вариант „Б". Христос не може да наднича изпод завивките, в които се въргаляш с някоя чужда булка.

Мисля, че това е съвсем очевидно, независимо какви оправдания си инсталираш в главата, само и само да минеш метър. Казвам го не на вас, а основно и на себе си...

Първото доказателство, за което се сещам, е следното: дори да нямате наблизо чудодеец, който да предсказва бъдещето, или да сваля огън от небето както св. Илия, всички имаме един огромен бонус - съвестта. Всяка човешко същество има съвест - ако съвестта ти те упреква в нещо, почти сигурно то не е добро. Но виж като в математиката - ако не те упреква в нищо, това не означава задължитнелно, че си на прав път.

Да, мнозина са постигнали забележителни резултати в това да я наврат в миша дупка. Като гледам някои, мисля, че на Южния полюс са успели да я пратят... Други успяват да я държат надрусана - като я упояват с някакви дарения или псевдодобри дела. Но всеки я има - повярвайте.

Няма как да караме Христос да се чувства като Хисарския поп: „Дай си сърцето на който искаш ти...", и да успяваме. Не. Направете си прост експеримент с някой ближен - да постъпвате с него наистина както ви скимне. А после да го питате: Ама ти защо така ми направи? Защо ме заряза, приятелю, защо, жено си взе децата и си тръгна от мен?... Ако не схващате проблема „причина-следствие", всеки ще ви каже, че сте олигофрен. Е защо тогава никой не се съгласява с това, че вървим от зле на по-зле именно, защото искаме да си правим с Бог както ни скимне? И той полека „се развежда" с нас, макар и това да не му е „любимият" вариант.

Но за добри примери говорехме сега. Тези дни чух една затрогваща история за един циганин (да ме прощава Комисията по дискриминация), който от любов опитал да спаси циганката (опс, пак), топлейки я с тялото си в една виелица. Накрая и двамата умрели, както става в наистина добрите истории. Е, как пък един не се намери да каже: „Циганите на сапун!" Или: „България на българите!... И на Азовско море" Не. Сигурно повечето са се просълзили. Ето как работи съвестта - това е изконно, фабрично добро, заложено у нас от Бога. Хубаво е да го знаем.

Понякога искрено се забавлявам със света, в който живеем, а и той доста ми съдейства за това напоследък. Рядко чета здравни приложения, но ето, че и това ми дойде до главата. Хванах се за нея от заглавието „Спрей спира мъжките изневери". Учените от Бон, значи, открили, че хормонът окситоцин, впръскан в ноздрите на мъжа, го кара да не кръшка и да харесва жената, която така и така си е избрал в живота. „Отделянето му предизвиква чувства като любов, щастие, ЩЕДРОСТ, СИГУРНОСТ", прочетох още в сивито на хормона.

Отделно се замислих, че атонските монаси - които не притежават нищо свое (включително и жена), но отговарят на всичко изредено, явно не са видели Бога, а просто са надрусани.

Какъв свят! Не е ли по-просто да не изнверяваме, а не да си пръскаме нещо в носа, за да не изневеряваме?! Финалът на дописката от Бонските изследователи също си го биваше: „Учените подчертават, че моногамният ефект на окситоцина се проявява само при мъже, които са наистина влюбени в партньорките си." Алоууу - ми ако са наистина влюбени, защо им е спрей, за да не изневеряват?

Луда работа, нали... И това се възприема като нормално, а заповедта „Не прелюбодействай" като нещо смешно и отживяло.

Да, когато има желание не да поправя, а просто да глобява, това не е Църква - това е КАТ. Но и обратното - когато ние не осъзнаваме, че правилата са създадени наистина за наше добро, а не за да ги надхитряме, ние сме просто отчайващи тарикати. Чиито души има огромна вероятност да свършат на кайма в някое крайпътно „дърво".

Коментар на Стефан Миланов, clubz.bg