- 25 Ноем 2024 |
- USD / BGN 1.8784
- GBP / BGN 2.3506
- CHF / BGN 2.1094
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Проф. Иво Христов за геополитическите интереси на Балканите и Близкия изток
15 Май 2018 | 15:22
/КРОСС/ Актуалните геополитически процеси и възможните варианти на тяхното развитие анализира в Пловдив народният представител от „БСП за България” и социален учен проф. Иво Христов. Той очерта мащабни интереси с огромни залози на световните сили в контекста на Балканите, Близкия Изток, Европа и Азия.
„Отговорният поглед при анализа на геополитическите реалности съчетава моралното с академичното задължение, защото в решаващи етапи от българската история външният фактор е същественият”, подчерта в началото на срещата проф. Христов. Той посочи, че на Балканите се сблъскват интересите на пет ключови геостратегически сили – Русия, Турция, САЩ, Западна Европа и Китай. „В разглеждания период Руската федерация претърпя тежки неудачи на Балканите, поради неадекватна политика в региона”, смята анализаторът. По думите му традиционното руско влияние беше редуцирано в Босна, Черна гора и Македония, остана относително запазено единствено в Сърбия.
„Въпросът е докога, защото колективният Запад предлага много повече от руските инвестиции във въоръжение и високоскоростни жп линии”, посочи проф. Христов. Той очаква сблъсък на англосаксонския свят с Русия в региона. Турция смята, че Балканите й принадлежат по право, заедно с Кавказ, Сирия и Северен Ирак, стана ясно от изложението му. „Задачата на Ердоган и неговата партия е да възстанови османското влияние чрез четири дългосрочни политики, първата от които е пълна интеграция на турските и мюсюлманските малцинства, започвайки от Босна, през Албания, Косово, Македония, България и Гърция”, обясни проф. Христов.
Според него глобалната цел е изграждането на т.нар. Зелена дъга, прочутият план „Баязид”. Важен елемент в тази „дъга” е Албания, защото контролът върху нея означава контрол върху пет държави - Черна гора, Сърбия, Македония, Гърция и България. Проф. Христов счита, че албанската експанзионистична политика не противоречи на този етап на турския стратегически интерес. По негови наблюдения турските и мюсюлманските малцинства в Западна Тракия изцяло се контролират от Турция, а бърз процес на турцизация тече и в Родопите, и Делиормана.
„Четвъртият мощен геополитически играч на Балканите е Китай. Този вход към Европа е важен за Поднебесната империя”, каза проф. Иво Христов. По думите му целта на Китай е да замени американския пазар с европейския, който е по-платежоспособен. Американците гледат на Стария континент като на запазено „ловно поле” – икономически, политически, финансово, затова анализаторът не изключва сблъсък между двете сили именно на Балканите. САЩ имат ресурсите да дисциплинират европейските лидери при всеки опит за еманципация от решения на Вашингтон, стана ясно от мнението на проф. Христов по повод реакциите на Меркел и Макрон относно денонсираното от Тръмп споразумение с Иран. Той се съмнява, че на Китай ще бъде позволено да изгражда АЕЦ „Белене”, въпреки анонсите от тези дни. Според него, ако една „нишка” от „Турски поток” тръгне към България би било добре, но е скептичен, че ще ни бъде позволен газов транзит на запад. „Руският газ ще ни бъде доставян като турски със съответната надценка”, поясни народният представител, критикувайки пропуска на българските управляващи.
Така Турция ни държи с газа, с бежанците и с българските изселници. Последните в качеството си на млади пенсионери масово се завръщат и купуват земя като български граждани. Проф. Христов се опасява, че в един момент „Румелия ще падне, защото ще бъде купена”. „Точно преди 100 години една балканска драма беше „завързана” кърваво и може би, сега историята ще ни го върне с лихвите”, каза той, преди да се спре върху другата гореща тема – Близкия изток.
Той очерта важните моменти от сблъска на сирийска територия с основни играчи Русия, САЩ, Турция, Иран и Израел. „На терена Иран изгради шийтската дъга, която е кошмар за САЩ и Израел”, обобщи проф. Христов успешните ирански действия с блицкрига в Ирак и предотвратяването на опита за свалянето на иранското правителство. По думите му Израел, който няма изгубена война, този път „преигра”, тъй като вакуумът, създаден от разрушаването на Ирак, Сирия и Египет, беше запълнен от геополитическите „хищници” Турция и Иран. Според него ситуацията има няколко възможни варианти за развитие. Може да се очаква голяма иранско-израелска война или ограничаване до локални военни действия.
Най-лошият сценарий за Европа и България е война на пет фронта, която може да избухне след денонсирането на иранската ядрена програма. Той смята, че Русия играе много умно на терен и подробно разясни мотивите за руския маньовър в Сирия. „Източното Средиземноморие беше единственото място за бърз удар с крилати ракети срещу Русия”, каза проф. Христов, след като обясни как руската страна е елиминирала подобна възможност от Балтийско море, от Черно море и от Баренцово море. „Стратегическото обкръжаване на Русия не се състоя, тя вече разполага с две бази в Средиземноморието”, заключи той.