Не станаха ли твърде много “хулиганите” на световната сцена?

/КРОСС/ Принципно изискване към една геополитика и геостратегия като процес на овладяване или стабилно присъствие в глобалното пространство на Земята и като израз на експанзионистичен заряд на една страна или група страни, свързани в съюз за определен период от историята, е тя да се разгръща в една посока/направление и да се подкрепя с достатъчни ресурси, с които тази страна или страни разполагат. Това означава ръководният политически, икономически и военен "елит" на тази страна или страни да следва строга дисциплина и да си дава сметка за реалиите на времето/епохата, в която предприема или иска да разгърне тази геостратегия. Всяка загуба на мяра в желание да се "погълне" целия свят, както ни показва няколко хилядолетната известна история на човечеството, е завършвало с катастрофа за претендента за световно господство.Такава е съдбата на Саргон и Асирия, на Навуходоносор и Вавилон, на Дарий и Персия, на Александър и македонците, на Рим, на Арабския халифат, на Чингисхан и монголците, на Османската, Португалската, Испанската и Дуалната Австро-Унгарска империи, на Руската и Британскката империя. Както еволюцията на Вселената и живота се разгръща в много форми и варианти, така и човешката история по силата на много фактори се реализира в множество варианти, от които временно един, два или дори няколко излизат на преден план и задават тон в поведението на останалите.

Опитът на САЩ по време и след Втората световна война (1945г.) до днес да вървят по стъпките на Британската империя и следвайки нейните геостратегически цели, при това в много отношения учейки се от Рим, не може да не ни доведе до логически налагащите си изводи. Прикрити зад етикетите за националната сигурност мотивите на геополитическата и геостратегическата експанзия са чисто икономически и политически. Познати са думите на един известен британски премиер -българофоб, че "ако не искаш да водиш война в къщи води войни навън".

Всъщност геополитиката на претендентите за глобални хегемони на цивилизования свят винаги е била водена с претенцията за налагане на стабилност и нов ред в света, нарушавайки безпардонно съществуващия до времето на техния възход и нараснали апетити някакъв международен порядък, изграден върху някакви норми и поддържащ някакъв баланс между "главните играчи" в съответната епоха. Но колкото и да е парадоксално срещу този не съвсем стабилен съществуващ международен ред са се опълчвали не "партньорите" в този международен "клуб на главните играчи", а някой "хулиган", който не е бил съгласен с налаганите от дотогавашния хегемон правила в международните отношения. Не рядко този "хулиган" е бил от средите на тези "главни играчи", който е сменял политиката на своите предшественици и се е обявявал против този ред или пък просто е идвал от периферията на цивилизационното пространство в съответната епоха и е започвал разрушаванeто на установения дотогава порядък. При успех този "хулиган" е установявал своя нов ред в тогавашния му свят, докато не се появи нов "хулиган" или претендент, който ще се опита или ще разруши този установен вече "нов ред". Така Алексанъдр ІІІ Велики (Македонски) ще разгърне експанзията на своя баща Филип ІІ от малката Македония в периферията на света на гръцките държави-полиси в пространствата на познатата в древността Ойкумена, в които ще положи културните основи на елинския свят. Рим в своя възход като "хулиган" ще се сблъска с реда в Средиземноморския свят, наложен от Картаген и въпреки пораженията от великия Ханибал ще успее за няколко стотин години да наложи своя ред като република и като империя. На свой ред установения от него международен ред в тогавашния Средиземнoморски древен свят на Европа, Предна Азия и Северна Африка ще бъде разтърсен от ударите на идващите от Азия народи ("орди"), сред които най-мощен е бил този на хуните, водени от Атила и затова не случайно само четвърт век след смъртта на Атила загива и Рим. Източната Римска империя (Византия) ще устои на ударите на новия "хулиган" на историята -възходящият под знамето на пророка Мохамед Арабски халифат няколко стотин години, но не като законодател на международния ред в Средновековието, а балансирайки с него и с новите "играчи" в Европа ( преди всичко Франкската империя и България) и Близкия изток.

Но именно във вековете на залеза на Арабския халифат и неговия разпад от пространствата на Далечния изток ще се понесат вълните на нов непознат за европейците "хулиган" - монголците, водени от Темучин (Чингисхан), неговите синове и внуци, които за два века ще направят най-голямата империя на Земята с повече от 38 млн. кв. клм площ и отново ще се свият в степите и пустинята Гоби. А от вилнелите преди тях в степите на Евразия тюрки и оплодили пространствата на Средна Азия от една малка орда селджушки турци (500 семейства), водени от някой си Осман в 1320 година ще започне възхода на новия "хулиган" на историята - османските турци, които за по-малко от век и половина ще пометат PaxByzantina, балканските християнски държави и арабския мюсюлмански свят в Близкия изток и Северна Африка, за да спрат пред Виена. И така пет века, през които възходящите империи на Западна Европа ще се боричкат за надмощие . За кратко един талантлив "хулиган" Наполеон Бонапарт ще се опита да разруши техните къснофеодални и монархически баланси, за да завърши на о. Елена, а като арбитър на "Европейския концерт" да се наложи Британия, съпeрничеща си само с възходящата Руска империя. В това противостоене и нанасяне на открити и прикрити геополитически удари по-често губещата ще бъде Руската империя, която след пораженията ще се съсредоточава в себе си и ще застава отново на пътя на Британската геополитика и геостратегия. . Но това пък на свой ред ще създава устойчива неприязън към нейната култура, към православната християнска религия, наследена чрез България от Византия и нейния дух сред поколенията политици на Западна Европа, с малки изключения...

Както дотогава, така и след това, до днес, трудно можем да признаем правотата на знаменития Хегелов афоризъм, че "Всичко действително е разумно и всичко разумно е действително", обявен за "алгебра на революцията" от гении като А. Херцен и Фр. Енгелс. И това е така, просто защото историята не е еднолинеен и непрекъснато възхождащ процес, въплъщаващ разума като реална действителност, а е многовариантно лутане с много проби и грешки, с връщания назад и деградации на цели народи и цивилизации, с катастрофи и робства, с подеми и слава. И в много отношения причината за това са продуктите на разума -религиите и политическите идеологии като превърнати и утопични образи на реалността. В този смисъл трябва да признаем, че някои от "хулиганите" на историята са "начинатели", "строители" на един "по-добър свят", докато други просто са разрушители, инструменти на зловещите сили на човешката природа и история...

В този порядък виждаме, че ХVІІІ и ХІХ век не само бележат върховете на епохата на Просвещението с налагането в духовната култура на развитата част на човечеството класическите ценности на хуманизма - свободата на човека, солидарността, социалната справедливост и равенството на народите и расите, но и възхода на политическите идеологии, които ще взривяват целият ХХ век със серия от катаклизми - три световни войни - две "горещи" и една "студена", "велика депресия " и разпад на всички стари империи под ударите на последните класически социални революции...

Но ако в първата половина на отминалия ХХ в. "хулиганите", които нарушаваха установения за кратко порядък от страна на залязващи "арбитри" бяха много и сред тях определено се извиси Адолф Хитлер, открито обявил, че ще установява "нов световен ред", то след катастрофата на Втората световна война и установения след нея биполярен свят в условията на "Студената война" беше установен относително стабилен международен ред с йерархично подредени около двата центъра - САЩ и СССР сателити. Тук отклоненията бяха по-скоро екзотични и не значими за историческия ход на отделни народи и държави. Така с редица условности можем да говорим, че изправено пред опасността от ядрена катастрофа човечеството преживя 45 г. в относително стабилен свят, изправяно само няколко пъти на ръба от ІІІ световна (ядрена) и сигурно за тази цивилизация, последна война...

Обаче дълбоко, под привидно спокойното течение на човешката история вървяха процеси (както винаги работеше прословутата Хегелова "къртица на историята"), които щяха да разрушат установения международен порядък..Откритите могъщи енергии, създадените технически средства и високоефективни технологии и нарасналите икономически възможности активизираха роденият от индустрията дух на Капитала и го хвърлиха в нова експанзия за овладяване на пространството и времето на Земята.(Всъщност, само в експанзия той можеше да съществува като Капитал). И тъй като най-много бяха "работили" в тази посока, САЩ се хвърлиха да реализират задържаните в периода на "Студената война" цели на своята геополитика и геостратегия определени още в края на ХІХ в., развити през целия ХХ в. и разгърнати и финализирани в 90-те г. на този отминал формално календарно ХХ в. Всъщност именно в началото на 90-те г. публично се заговори за настъпващата нова глобална епоха като триумф на либерализма, демокрацията и свободния пазар. Започна възхода на неолибералния глобализъм, роден във Великобритания и САЩ в началото на 80-те г. на ХХ като неоконсервативна революция под имената "тачъризъм" и "рейганизъм".

Сега вече в тези условия, виждащи се и сапопровъзгласили се за победител в "Студената война" САЩ заявиха амбициите си за налагане на "нов световен ред" в един еднополярен свят, в който те са единствената суперсила, т.е. единствения хегемон. И може да се каже, че благодарение и на делото на двама "хулигана" - разрушители от разпадналата се Съветска империя - М. Горбачов и Б. Елцин и неопомнилите се други големи регионални "играчи" на световната сцена те успяха именно през това последно десетилетие на ХХ в. да овладеят политически и икономически пространствата на бившите сателити на СССР в Източна Европа, а също и някои гравитиращи към СССР режими в Близкия изток и Северна Африка. Но не всички и не всичко. При това именно САЩ пренебрегваха нормите и правилата на установения след Втората световна война ред и международно право. Така в случая те определено поемаха ролята на новия голям "хулиган" на човешката история. (Както ги определяха някои от техните "партньори" с лакейски нагласи - "новият жандарм на света, от който той се нуждаеше").

В променената радикално ситуация на световната сцена на историята Китай мълчаливо продължи своя възход, чието начало беше положено след катастрофалната "Културна революция" в края на 70-те г. на ХХ в. След ударите на превърналата се в "катастройка"(А. Зиновиев)"перестройка" Русия се съсредоточаваше в себе, изправена от руските неолиберали пред опасността от разпад на федерацията от надигащия се и стимулиран от САЩ ислямизъм в симбиоза с национализма.

Но на разгърналия се в новите пространства дух на Капитала бяха нужни нови ресурси и нови плацдарми за пълното овладяване на пространствата на Земята. Геополитиката и геостратегията на САЩ и следващите ги най-верни съюзници като Великобритания и васали от бившите социалистически страни на Източна Европа, сред които разбира се и България, се устреми на Изток.Сега вече трябваше да се овладеят пространствата на исляма в Близкия и Средния изток. Така след инициираният и стимулиран разпад на Югославия и създаването на гнездо на исляма в центъра на Балканите в нарушение на всякакви норми на международното право (Косово) дойде редът на Афганистан и Ирак. И ако за Афганистан проблемът бяха не "брадатите талибани" (Зб. Бжежински), а неговата ключова геополитическа позиция в Централна Азия сред пространствата на бившите съветски републики (Хамид Карзай), то за Ирак проблемът беше вложен не в епруветките, които размахваше пред камерите на CNN началник щаба на армията на САЩ - Колин Паул, а в трите букви -"oil", както призна по-късно вицепрезидента на САЩ Ричард Чейни. Специално за Ирак беше устроено и шоуто за взрива на двете кули-близнаци на Търговския център в Ню Йорк, зад което и до днес не е ясно кой стои и каква беше ролята на стратегическия партньор на САЩ феодалната монархия на Саудитска Арабия, чийто милионер Осама бин Ладен, създателят на "Ал Кайда" ("Базата") и по съвкупност преди приятел на семейството на Дж. Буш, както и почти всичките терористи бяха от там. Но ролята на Саудитите и следващия ги "пудел" - Катар нарастна в следващите действия на наследилия Дж. У. Буш "миролюбец" Барак Хюсеин Обама в предизвиканите "Арабски пролети", които всъщност разрушиха държавите в Арабския Близък изток и Северна Африка и консолидираха силите на радикалния ислям.

Вълната на "управляемия хаос"(Стивън Ман) на "арабските пролети" неочаквано се сблъска с режима на Башар ал Асад в Сирия. И всичко стана, защото стремящите се да прекарат тръбата на газопровода от Катар и ОАЕ през Сирия до Средиземно море монарси на Саудитска Арабия и Катар срещнаха не само съпротивата на най-светския режим в Близкия изток, този на Сирия, но и желанието на преодолелия някои санкции от предишните десетилетия от страна на САЩ и евробюрократите и активизирал се шийтски Иран, който още в края на 70-те години опредено беше поел ролята на "хулиган" на политическата сцена на историята.

По такъв начин беше взривено и пространството на Сирия, което отключи и мултиплицира задържаните до тогава мигрантски потоци от Близкия и Средния изток и Северна Африка към Европа. Беше събуден от "демократическите" интереси на САЩ и техните регионални сателити дремалия до тогава векове вулкан на исляма. Сунити, уахабити, шиити, алавити, друзи и ред други се вкопчиха в своите догми, за да изясняват с бомби, снаряди и куршуми кой е по-правоверен. От амалгамата на тази ислямска смес постепенно се извисиха зловещите призраци на "Ислямска държава" и "Джебхат ан Нусра", наследник и партньор на остатъците от "Ал Кайда". Активизираха се и кюрдите от региона, мечтали векове и вече десетилетия в Турция стремящи се към държавно самоопределение. Това вече определено възбуди до предел имперските неосманистки инстинкти на Турция и тя се включи във възела на вече "неуправляемия хаос".

Когато ситуацията в Близкия изток заплашваше да взриви не само близко разположените пространства, но и останалия свят в конфликта се намеси и Руската федерация. Президентът В.В. Путин, който още от 2007 г. след знаменитата му Мюнхенска реч беше определен като "хулиган", защото не пожела да върви под флага на "евро-атлантическите ценности" издигнат от неолибералните глобалисти от Вашингтон и Брюкселските му васали, този път реши да действа изпреварващо, а не да чака да бъде вкаран в капан, както стана през 1979 г. в Афганистан. Защото не само от пространствата на бившия Съветски съюз и самата Русия в бързо нарастващата армия на "Ислямска държава", "Джебхат ан Нусра" и другите стотици "свободни армии" на "умерени" терористи идваха хиляди ислямски главорези и от останалия ислямски свят, но следващия театър на войната по англо-саксонската (англо-американската) геостратегия на САЩ трябваше да се разгърне в изповядващите исляма бивши съветски републики и на самата територия на Русия, а от там Западен Китай (Синцзян) и така "до края на света".

Решителната военна "законна" намеса на Русия и умната дипломатическа дейност спомогнаха не само за овладяване на по-голямата част от територията на Сирия от армията на правителството и до изтласкване на остатъците от терористичните формирования на "Ислямска държава", "Джебхат ан Нусра" и т.н., но и чрез координиране на действията на Иран, Турция и Русия до блокиране на прикритата роля на Саудитска Арабия и Катар и най-впечатляващото, до принизяване на ролята на САЩ в "решаването" на този конфликт.

Разбира се, главният "хулиган" на сцената на съвременната история на човечеството не можеше да преглътне това унижение, постигнато и от нерешителната роля на Барак Х. Обама и неговата администрация през петте години от избухването на Сирийския конфликт. Вероятно така щеше да действа и г-жа Х. Клинтън. Трябваше да се сменят фигурите на авансцената на американския театър. Не затова ли след красиво говорещият, но нищо реално не постигналия афроамериканец Барак Х. Обама тайната, но реална власт на Финансовата олигархия (Уолстрийт - ФР), ТНК (Транснационалните корпорации), ВПК (Военно-промишления комплекс) и ЦРУ реши да не си играе с госпожата и да заложи на един действителен "хулиган", който с нестандартната си предизборна кампания разби стереотипите на публичната политическа власт и победи категорично . Но за да не се главозамае и да си помисли, че той е действителния победител още първите ходове на 44-тия президент на САЩ Доналд Тръмп бяха блокирани както от намиращите се в малцинство в Сената и в Конгреса демократи, така и от собствената му Републиканска партия, дори от собствените му сътрудници. Така определено му беше показано какво трябва да прави, за да оправдае лозунга на предизборната си кампания " MakeAmericagreatagain"! А то беше, да покаже на света и то определено на В.В.Путин и на подкрепящият го решително Си Цзинпин мускули и да успокои уплашените евробюрократи и васали от Европа, Азия и Близкия изток, че Америка ги е изоставила. И Д. Тръмп започна "играта" с неочакваната и за самите му съюзници провокация с "химическите оръжия" в провинция Идлиб, гнездото на терористите от ИД и "Джебхат ан Нусра" и остатъците от "Свободната Сирийска армия", в която живее и малка част от неподкрепящото Башар ал Асад население на Сирия. Много факти вече показват как с "бели конци" беше съшита тази провокация насочена не само към Башар ал Асад, но и преди всичко към Русия и към Китай. При това в момент, когато на посещение в САЩ бе Председателят на КНР и Главнокомандващ НОА на Китай Си Цзинпин. Ударът макар и не много ефективен от военна гледна точка, защото от изстреляните 59 крилати ракети "Томахаук" целта достигнаха само 23 като поразиха няколко оставени на ремонт стари самолети на Сирийската армия, но от политическа ефектен, защото успокои васалите "кой тук е главният", без значение "хулиган", и постави на изпитание нервите на В.В.Путин и на Си Цзинпин. Ударът на Д. Тръмп, и на двамата му питбула - нефтеният бос Р. Тилерсон и генерала от запаса Дж. Матис, беше по същество удар на ТНК на САЩ, които искаха да сложат ръка върху нефтените ресурси на Сирия. Разговорите на Рекс Тилерсон със С.Лавров и с В.Путин в Москва след това бяха за споразумение за подялба на Сирия - на РФ газа, на САЩ нефта. Заинтересувани от това не случайно се оказаха Франция и Турция. Затова не случайно пръв и засега единствен от големите "играчи" на световната геополитическа сцена единствен Д. Тръмп поздрави новоизлюпения султан Р.Т. Ердоган. Европейските пудели инфантилно мълчаха.

Геополитическата "игра" на сцената на световната история от Близкия изток бързо се пренесе в Далечния изток, където друг малък, но дързък "хулиган" - лидерът на КНДР Ким Чен Ън реши в чест на 105 годишнината от рождението на своя дядо и пръв лидер на Северна Корея Ким Ир Сен да изпробва нова балистична ракета с ядрени бойни глави. В духа на американските каубои, които задаваха образците на киноиндустрията на Холивуд и определено следвайки примера на третостепенния артист и президент на САЩ Р.Рейгън Д .Тръмп изпрати един самолетоносач и фрегати от Тихоокеанската флотилия в Южнокитайско море, за да защитят своя съюзник Южна Корея и евентуално да ударят КНДР. Вицепрезидентът Дж. Пенс заяви, че "търпението е изчерпано". В отговор представителите на висшите етажи на властта в КНДР категорично заявиха готовността да нанесат първи и при това ядрен удар върху американски бази на територията на съюзниците им Ю. Корея и Япония. Китай и Русия също изпратиха кораби в тези води да "наблюдават"...

По такъв начин за пореден път след годините на "Студената война" светът е изправен пред глобална ядрена катастрофа. Но ако тогава имаше два главни играчи, които все пак държеха сметка за принципите и нормите на международното право, установени след Втората световна война (1945), то днес повече от четвърт век след края на "Студената война" в епохата на глобализацията, в която върху основата на новите информационни, комуникационни, военни и други технологии на сцената на световната политика изправиха ръст с претенции за самостоятелна политика в съответствие с техните национални, регионални и дори глобални интереси редица други държави, които вече не искат да се съобразяват с тези принципи и норми, а искат да "играят" като "хулигани" е повече от ясно, че действително е необходима радикална промяна на тези принципи и норми, на сега действащите международни и световни организации и институции. Ако това не се осъзнае и не се започне диалог на всички ръководни сили на всички народи и държави опитите на главният "хулиган" да налага своите правила и своето право ще среща все по-силна съпротива от все нови и нови "хулигани". И без друго днес вече те са твърде много. А, както е добре известно, разборът между "хулиганите" и техните "банди" винаги завършва с жестоки побои.. На световната сцена днес това ще означава катастрофа за човечеството.

Автор: Петко Ганчев, Поглед.инфо