Неделя на Великия пост Връбница Цветница

/КРОСС/ Последната неделя на Великия пост е посветена на спомена за тържествения Вход Господен в Йерусалим - едно от най-важните събития от последните дни на земния живот на Иисус Христос. Събитие, описано и от четиримата евангелисти, което станало шест дни преди иудейския празник Пасха, събитие, предшествало Неговите кръстни Страсти и осъществяващо древните пророчества за пришествие в света на Спасител: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница." (Зах. 9:9)

Събитието Вход Господен в Йерусалим се осъществило в тържествена обстановка: „На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев." (Иоан. 12:12-13) В славянския тест на Евангелието палмовите клонки били наречени „ваиа", оттам дошло и наименованието на празника в старите богослужебни книги - „Неделя Ваий". Понеже в нашите географски ширини не растат палми, а вярващите в този ден получават в храмовете върбови клонки и носят цветя, то този празник започнал да се нарича Връбница или Цветница.

ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМНе за дълго преди да „дойде във Витания" (Иоан. 12:1), иудеите станали свидетели на проявата на славата Божия - възкресението на умрелия „четиридневен" Лазар, приятел на Христос. Затова, след като разбрали, че Иисус е във Витания, много от тях се стекли за да видят Него и възкръсналия чрез Него Лазар.

След идването си във Витания, Иисус отишъл на вечеря в къщата на Симон прокажения. Марта прислужвала на масата. Също така присъствал и възкръсналия Лазар. По време на вечерята Марта, сестра на Лазар, помазала с драгоценно миро краката на Иисус и в знак на своето дълбоко уважение към Учителя ги забърсала със своята коса. В отговор на роптаенето на Иуда Искариот по повод напразното разхищение на миро:„Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми." (Иоан. 12:7) Така истинният Агнец, който е дошъл заради спасението на света, предварително е бил умит с благовония и подготвен за заколение.

На другия ден по пътя за Йерусалим, когато наближили Витфагия /село разположено до Йерусалим/ Иисус изпратил двама Свои ученици: „като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги; и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати." (Мат. 21:2-3)

ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ Учениците изпълнили заповедта на Иисус, намерили ослицата и ослето, на което никой човек никога не бил се качвал и ги довели при Него. След като сложили дрехите си на гърба на животното, което се е смятало за символ на мира, учениците помогнали на Иисус да го възседне и шествието се отправило към Йерусалим. Множество народ Му показвали своите дълбока почит и преклонение - застилали пътя пред Него с дрехи и отрязани палмови клони: „а народът, ... възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!" (Мат. 21:9)

Когато Иисус едва наближил града: „... видя града, заплака за него" (Лук. 19:41). За какво е заплакал Господ? „и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти" (Лук. 19:42). Господ е плакал за Своя възлюбен град и за Своя народ, защото видял пророчески, че: „... ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен." (Лук. 19:43-44) Свети Йоан Златоуст, като размишлявал върху това място от повествованието на светия евангелист, като мислил за сълзите на Господ Иисус Христос, казва: „Това са били сълзите на Всевиждащия Бог, Който е знаел не само за предстоящата гибел на Йерусалим и е плакал не само за свещения град, а е знаел бъдещето на земята, цялото бъдеще на човечеството и е плакал."

Процесията се отправила към храма, в който Господ видял все същата мрачна картина, която е наблюдавал и преди при посещенията Си в тази светиня - домът на Своя Отец. Същите търговци на жертвени животни със своята стока, същия шум и рев на добитък: „И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците, и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп. И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери." (Мат. 21:12-14)

Този тържествен Вход Господен в Йерусалим се случил в десетия ден на месец Нисан, именно в този ден, когато Израилевият народ си избирал Пасхално агне, за да го заколи в първия ден на Пасха. В този ден „Дщерь Сионова", без да забелязва това, радостно приветствала Агнеца Божий, идещ да изкупи греховете на целия свят.