Иван Илчев: Свободата струва скъпо

/КРОСС/ Студия Трансмедия: Дебатът за СУ приключваме, на този етап разбира се, с позицията на все още действащия ректор, една от най-уважаваните личности на нашето съвремие проф. Иван Илчев.

Иван Илчев: Струва ми се, че това прилагателно не беше от най-точните - в момента съм една от най-обругаваните личности.

Студия Трансмедия: Точно това щях да попитам - може би се влияете от това, което се случва в последно време, тази кампания срещу университета?
Иван Илчев: То се е случвало винаги, но засили интензитета си в последния месец.

Студия Трансмедия: В предизборната обстановка.
Иван Илчев: Лошото е, че в последните двайсетина години, благодарение на широкия достъп до информационното пространство, какъвто не е имало преди това, се появи възможност свободно да обругаваш всички, появи се възможност да принизяваш достойнството на другия в степен, на каквато преди това не се е случвало. Това е.

Студия Трансмедия: Да, но това винаги се прави в полза на нечии интереси и някаква цел. В случая каква е тя, както се казва Qui bono - в полза на кого е това?
Иван Илчев: Да, Qui bono. Трудно е да се каже, още по-трудно е да се докаже. Според мен кипи, както кипеше и предишния път, борбата на определени политически сили да установят някакъв контрол върху СУ. Аз смея да се похваля, че за тези осем години никой не успя да установи контрол върху СУ, което обаче струва скъпо на университета, в крайна сметка: и чисто финансово струва скъпо, и като атаки, процеси и така нататък. Но свободата струва скъпо.

Студия Трансмедия: Свободата е лукс даже в днешно време. И все пак имате ли някакви догадки от къде идва атаката и с каква цел, има ли в нея място и роля държавата, с която университетът по принцип си е в трудни отношения? Четох едно изказване на проф. Таня Чавдарова, която смята, че държавата е решила да влезе чрез свои представители в университета, а това би нарушило неговата автономност и би дало предпоставки университетът да бъде използван по някакъв начин. Казано грубо, да бъдат изпратени някакви държавни комисари, които да менажират Алма матер, да налагат вето на решения на ректора.
Иван Илчев: Ние тази игра я играхме, между другото. Ние сме един от малкото университети, който игра тази игра. По време на първия ми мандат назначихме помощник ректор, който по идея и по длъжностна характеристика трябваше да менажира финансовите дела на университета, да уточнява взаимоотношенията му с фирмите и т. н. Ние не сме следователи, в никакъв случай, но добих тогава впечатлението, че се установяваха прекалено тесни връзки с определени фирми. И освен това една изключително неудобна ситуация, в която страничен човек влиза във връзка с тези фирми, подготвя договори, които обаче не подписва той, а ректора. И всъщност за подбора, дали е правилен или неправилен, отговорността носеше ректорът.

Студия Трансмедия: И ако има пешкири за пране, ясно е кой ще ги пере.
Иван Илчев: В ситуация като сегашната такова нещо не е възможно, без да се промени Законът за висшето образование.

Студия Трансмедия: В каква посока?
Иван Илчев: Ако в ЗВО се запише, че се отделя финансовата власт от учебната и научната дейност, тогава би могло. Но си мисля, че много трудно би минало през Народното събрание.

Студия Трансмедия: Принципно погледнато, защо са толкова мъчителни, или поне така изглеждат, взаимоотношенията между университета и държавата, особено през призмата на държавния бюджет?
Иван Илчев: Защото университета, наред с БАН - това са двете институции в България, на които държавата е възложила изключително много функции от национално значение. Но тя не финансира тези функции. Подобни функции тя не възлага на други университети - на Медицинския, на Техническия - те нямат подобни задачи. Единствено БАН и СУ трябва да се грижат за неща, които са в рамките на компетенциите им, но не получават финансиране. И резултатът е, че най-зле финансово са точно БАН и СУ.

Студия Трансмедия:...които са двата крака на българската наука.
Иван Илчев: Освен това има нещо много странно, което е част от националната психология: като цяло българинът или поне доста българи не обичат тези, които са по-добри от тях. Правим това интервю в знаменателен ден - вчера бяха публикувани резултатите от националните рейтинги. В тези рейтинги СУ е на първо място в абсолютно всичко, което преподава.

Студия Трансмедия: Това не буди съмнение.
Иван Илчев: Въпросът е в друго - останалите се дразнят. То е като футболен мач, в който ще играят Сиера Леоне и Германия. И те ще се зарадват, ако Сиера Леоне случайно бие Германия. Но в случая не се получава и Германия бие, респективно СУ. Аз слушах по медиите как представяха рейтингите - те ги представяха с отрицателните черти: че 25 на сто възпитаници с висше образование не си намират работа, че колко от тях заминават за чужбина. Нямаше и дума или поне аз не чух, че за първи път през тази година облагаемият доход на възпитаниците на един университет е надминал 3 хил. лева. Което мисля е една нелоша заплата в България. И всъщност възпитаниците получават далеч по-висока заплата от техните преподаватели.

Студия Трансмедия: Не е единственият абсурд.
Иван Илчев.: Мога ли да добавя още нещо за абсурдите. Днес връчвахме дипломи на докторите - ние два пъти годишно тържествено, с тоги връчваме дипломи на тези, които междувременно са защитили научната степен доктор. И едно момиче - то между другото защити много добре дисертацията, чел съм я лично, - със сълзи на очи ми каза, че кандидатствала за работа в едно училище и били двама кандидати за преподавател по история. И й казали, ти си доктор, няма да те вземем, защото трябва да ти плащаме по 100 лева повече. И назначили другия кандидат. Това означава, че качеството отива на заден план.

С. Т.: Ето къде ще направят икономията, да минем евтинко. Явно отиваме към тези пари, от които зависи бъдещето на нацията, не само на университета. Едни цифрички извадих, от които личи отношението на държавата, казвам го и в контекста на полицейските вълнения, заливащи страната напоследък. Та, България е на осмо място в света, не в Европа, по брой полицаи на глава от населението, 7% от БВП отива за сектор сигурност, при 3,7 средно за Европа. Веднага сравняваме - за образование и наука се отделят 3,5%, при средни за Европа 5,3 процента. Това е картинката. Защо пак парите отиват в силовия сектор, а не в умствения?
Иван Илчев: Ние сме на последно място в Европа по отношение на средства за наука и образование. А парите отиват в сектора, който вика. Не само в силовия. Викат миньорите, викат шофьорите на такситата. Все пак хората, които работят в науката и образованието по определение поне би трябвало да бъдат по културни, те викат по-трудно. Но положението е трагично, защото ние не само сме последни по разходи за наука и образование в ЕС, а предпоследният - Румъния има с 50 на сто повече от нас. Проблемът се състои в това, че заплатите на университетските преподаватели в Белгия, да кажем, са 18 пъти(!) по-високи от нашите. И то не номинално заплатите, а възнаграждения, сравнени с покупателната способност на населението. И за да не бъда голословен и да не се сравняваме с Белгия, заплатите на преподавателите в Румъния са три пъти по-високи, отколкото в България. Тоест има изсмукване на интелектуалния труд, което е традиция от много години, така беше между другото и при социализма. Държавата не уважава и не подкрепя хората в тази сфера.

Студия Трансмедия: Само с викане ли се постигат резултати?
Иван Илчев: От това, което видяхме напоследък май да. Сега, има и позитивни промени. Аз се боря от осем години, предполагам, че и преди мен са се борили, лично аз създадох Асоциация на изследователските университети, и в крайна сметка в последните две-три години започват да се дават отделни пари за университетите, които дават качествен продукт. След повече от година борба бяха приети предложения за поправки в ЗВО, които ако минат през Народното събрание, ще позволят донякъде да се подобри положението на най-добрите университети. Лошото е, че тези поправки влязоха наново в политическата борба и се сбъдна моето нерадостно предсказание отпреди три месеца, когато казах, че не вярвам че ще бъдат приети навреме за да влязат в Бюджет 2016 и те няма да влязат.

Студия Трансмедия: Елементарна хитротия.
Иван Илчев: Между другото спънките в момента ги направи БСП, която е в опозиция.

Студия Трансмедия: Доста хора от академичните среди по различен начин минаха през властта и някои правят аналогии с дяволската стълба на Смирненски, тоест, когато те бяха от тази страна на барикадата или на живота, говореха и мислеха по един начин, а когато отидоха там изведнъж станаха противоположни на себе си.
Иван Илчев: Не е съвсем точно. В последните осем години на практика всички министри бяха от академичните среди. Като изключим един министър, Сергей Игнатов, който си имаше политическа задача да разбие ВАК и да улесни изкачването по научната стълбица, и той си изпълни задачите с катастрофални последици за българската наука, другите министри в рамките на възможностите си се опитваха да помогнат на висшето образование и науката у нас. По скоро става дума за друго. Тези борби около университета се водят от хора, които, както казваше бай Захарий Стоянов, са се отъркали о властта и нейните прийоми и опитват с тези прийоми да действат в предизборната битка в университета. Това, което лично мен ме дразни в случая е, че университета е една много демократична институция. Даже прекалено демократична. Никой от тези хора, които сега дават рецепти и препоръки, за осем години не ме е спрял в коридора и да каже - аз имам предложение, познавам необходимите хора, дайте да работим по това предложение. Или пък да каже - това не трябва да се направи. Всеки член на университетския колектив има пълното право по правилник да влезе в Академичния съвет и да направи предложение пред него, да го аргументира и ако Академичния съвет го прием, ректорът, каквото и да е неговото лично мнение, трябва да го изпълни. А това не се прави изобщо. Говори се по коридорите и после се пише по вестниците.

Студия Трансмедия: Интригата винаги е била любим жанр у нас.
Иван Илчев: Да, за съжаление.

Студия Трансмедия: Да минем към вас самият. Никога не сте прекалявали с медийни участия през тези осем години, но все пак споделяли сте някои неща. Какво обаче спестихте или не казахте през двата си мандата?
Иван Илчев: Една от причините за хала на университета е, че не съм си спестявал нищо. Знаете ли, аз уважавам институциите, защото ако институциите не са стабилни и обществото не е стабилно. Независимо от отношението ми към хората в дадена институция, съм се опитвал да се държа с уважение към институцията. Не ме е интересувало кой ще е на власт - дали ще е Борисов, дали ще е Орешарски, дали ще е Станишев. Отнасял съм се еднакво към всички тях. Не мога да се отнасям с еднаква симпатия, все пак човек съм, симпатиите ми са били различни, но отношението ми е било едно и също.

Студия Трансмедия: В какво състояние оставяте университета по ваша собствена преценка?
Иван Илчев: Трудно. Трудно е, защото последните пет години минаха в опити да излезем от финансовата дупка, в която ни вкара г-н Дянков.

Студия Трансмедия: Любимецът на българските учени.
Иван Илчев: Хората не си дават сметка, че през август 2010 г. той направи поправки и ни смъкна бюджета за годината с 20 на сто. При положение, че ние вече осем месеца бяхме използвали средствата на равни месечни вноски, съобразно приетия закон за бюджета. И моментално ни вкара в дългове от 10-15 млн. лв., от които едва сега започваме да излизаме. Мислех да го направя и съжалявам, че не го направих - имах намерение да съдя правителството, няма значение кое правителство - дали е на Орешарски, дали е на Борисов - да ги съдя, защото нарушават закона. Тези, които би трябвало най-стриктно да спазват закона, нарушават закона. Според ЗВО за научна дейност в университетите се дават 10 процента върху държавната субсидия за обучение на студентите, нито в една от тези години ние не сме получили повече от 3,1 процента. Тоест, реално всяка година СУ е бил лишаван от 4 млн. лева. Което за последните пет години щеше да ни извади от дълговете. Но пък и направихме доста неща. Първото си личи: СУ във всяко отношение си остава на първо място. Второ, СУ привлича пари за научни проекти колкото всички останали университети, взети заедно. Където също има проблем, тъй като тези проекти също изискват предварително, авансово финансиране. Съумяхме да подобрим в немалка степен материалната база, Не толкова, колкото бихме желали, но в значителна степен все пак. Въведохме някои съвсем нови, революционно изглеждащи за нашата действителност специалности като хибраистика, която, виждаме какво става в Близкия изток - мисля, че има нужда от такива специалисти. Продължаваме да бъдем българският университет, който стои най-напред във всички международни класации - всъщност е единственият български университет, който е в международните класации. Така че, това е състоянието.

Студия Трансмедия: И все пак - каква е вашата визия за следващите два ректорски мандата в СУ, ако предположим, че един и същи човек ще ги има?
Иван Илчев: Основният проблем на СУ е, че колегията не иска да прави реформи. Искам да кажа, че колегията иска да бъдат правени реформи, но в съседната катедра, в съседния факултет, не и в техния. Много от тези хора, които напоследък предлагат реформи, казват, че трябва да се съкрати администрацията. Впрочем, трябва да разсея легендата, че администрацията на СУ е прекалено голяма, те е такава, каквато е нормално за една средноголяма институция. Та същите тези хора са ми изпращали докладни записки с текст „Моля Ви, г-н Ректоре, нуждаем се от допълнителни хора във връзка с административната дейност". Та всички са готови на реформи, но такива, каквито да бъдат направени от другите. И това ни е основният проблем. Нека го кажа открито, вече съм го казвал и ще го повторя на Общото събрание - ние имаме факултети с дублиращи се функции и дейности, имаме дублиращи се специалности - опитвахме се отчаяно, не само през този мандат, но и през предишния - да слеем тези специалности, да ги концентрираме на едно място, но срещнахме бясна съпротива от всички засегнати. Противно на очакванията на колегията, която мисли за ректора като за вожд на първобитно племе, който взима за себе си най-тлъстия бут с капеща от него мазнина и останалото разпределя и хвърля на приближените си, точно в това ректорът е ужасно ограничен от Правилника на СУ, от закона и всъщност не може да направи нищо от това, което би искал, ако не получи недвусмислената подкрепа на колегията. В такива болезнени случаи той не я получава. Например още през първия мандат, пък и през втория, искахме да направим Център за изучаване на чужди езици, да махнем чуждите езици от задължителната или избираемата програма в учебните планове на студентите, за да им се облекчи програмата, а този, който иска да учи чужд език - да може да направи това в отделен център. Е, не стана - извадиха се от девет дерета вода, за да ни се каже, че това не може да стане. Че тук, в Департамента за чуждоезиково обучение, когато преди два месеца успяхме да накараме Академическия съвет съвсем неединодушно, а там мнозинството обикновено е смазващо, когато се гласува, но този път гласуването на Академическия съвет въобще не беше единодушно, та успяхме да съкратим една катедра - та те ни съдят съкратените. Това не е приятно и не завиждам на следващия ректор в това отношение.

Студия Трансмедия: Един въпрос, който отправихме и към двамата кандидати за ректор - бизнесът и Софийският университет в реални, достатъчно смислени отношения ли са? Ползотворни, искам да кажа, защото голяма част от издръжката на един университет би могла да идва от бизнеса?
Иван Илчев: Първо ние не сме този тип университет. Ние сме класически либерален университет. Огромното мнозинство от бизнесмените не разбират, ако говорим откровено, че имат интерес от развитието на английската филология в СУ, защото тя ще им даде достатъчно добри преводачи на бизнес английски. Това за тях е нещо странично. Така че сега ние и бизнесът имаме много добри контакти чрез колегите от Факултета по математика и информатика, Стопанския факултет, Геолого-географския факултет, Биологическия факултет. Но аз винаги обичам да се шегувам в отговор на този въпрос, казвайки, че ние имаме много добри отношения с най-големия наш работодател - това е държавата. СУ произвежда кадри, които отиват предимно в различни сфери на държавата, в масмедиите, синдикатите и какво ли не още. Но, пряко в икономиката, нашите кадри в сравнително малка степен намират реализация - отиват, но не толкова много, както да кажем в химикотехнологичните или металургичните специалности.

Студия Трансмедия: Мисля, че е излишно да питам кой от двамата кандидати ви прави по-добро впечатление, няма да споделите...
Иван Илчев: Излишно е...

Студия Трансмедия: И все пак, по-радикален път към реформи ли е нужен в момента, който изповядва единият от кандидатите или един по-умерен ход?
Иван Илчев: Нашият уважаван преподавател проф. Николай Генчев беше човек с изключително оригинални идеи. Та неговите най-оригинални идеи бяха за Средновековието, за съвременността, но в момента, когато стигнеше до Възраждането, което беше неговата специалност - радикалните идеи се размиваха. Защото знанието му за епохата, за времето, за хората, за процесите му връзваше ръцете. Защото знаеше, че не може да има такъв радикализъм, такива радикални идеи. Та мисля, че с това отговорих.

Студия Трансмедия: Абсолютно. И така накрая - завършваме с визията на Иван Илчев за самия Иван Илчев от 17 ноември нататък?
Иван Илчев: Преподавател в Софийския университет...

Студия Трансмедия: В Историческия факултет...
Иван Илчев: Че какво друго може да се иска?

Студия Трансмедия: Много неща биха могли да се искат...
Иван Илчев: Защо? Че аз от пет години не мога да напиша нищо. И то не защото толкова нямам време - това също е вярно, но университетът изтрива като гласпапир нервите на хората, които се занимават с университетска работа. Ти нямаш нерви да седнеш и да пишеш...А за да пишеш, ти трябва някакво спокойствие на душата.

Студия Трансмедия: Идва времето на науката и спокойствието?
Иван Илчев: Ако даде Господ!

Днес един измежду професорите Тони Спасов и Анастас Герджиков ще оглави Софийския университет „Св. Климент Охридски"  за следващите четири години. В навечерието на избора видеоформат „Инфохолиците в действие" на „Студия Трансмедия" предлага равносметката на проф. Иван Илчев, който управляваше университета два мандата в последните осем години.

Проф. Иван Илчев е известен български историк. Преди назначаването си за ректор, той е декан на Факултета по история и член на Академичния съвет на университета. Преподава нова и най-нова история на балканските народи - първоначално като асистент (от 1978 г.), доцент (1987-1995) и накрая като професор (след 1995 г.). Като гост-професор преподава в няколко водещи университета: Университета на Чиба (Япония), Центъра Удроу Уилсън, (Вашингтон, САЩ), Мерилендския университет (САЩ) и Охайския университет (Кълъмбъс, САЩ). Автор е на многобройни статии, монографии, рецензии и сценарии за научно-популярни филми