Кой печели от кръвта в Катуница?

Гибелта на двама младежи от село Катуница, приписвана на местен цигански барон, детонира трупаното от години напрежение между етносите в големите български градове. За кого обаче са изгодни подобни опасни конфликти?

DW публикува мнението на Георги Папакочев.

Официалното начало на предизборната кампания за президентския и местен вот в България, който отсега личи, че ще бъде особено ожесточен, показателно съвпадна с вълненията в пловдивската Катуница. В рекапитулацията на сблъсъка досега влизат двама мъртви младежи от селото, заподозряна в поръчителство на убийството на единия ромска фамилия на ноторно известен в подземния свят тартор с „владетелска" титла и пищно криминално досие, изпочупени от разгневени местни жители луксозни автомобили на циганското семейство, подпалени пред благосклонния поглед на многобройните полиция и тежко снаряжена жандармерия от тутакси придошли в селото екзалтирани футболни запалянковци кичозни къщи на ромския тартор, опити за прехвърляне на конфликта в ромските квартали на Пловдив, видимо активизирани националистически формации в страната, репресии и заплахи срещу роми в големите градове, кризисно посещение на премиер и президент в Катуница за овладяване на ситуацията, съвместни изявления, че конфликтът бил „персонален" и че „най-лошото сега е да се етнизира предизборната кампания".

Предизборен царски инструктаж
Междувременно в нагла медийна изява по телефона старателно укриваният от властите потърпевш ромски „владетел" направи удивително признание, което странно защо мина незабелязано. Той изплю камъчето, като каза, че неговите хора в микробуса-убиец постоянно идвали в селото, за да го питат „какво става с изборите".
Та на път за поредния инструктаж при повелителя на ромските гласове, те прегазили умишлено 19-годишния младеж пред очите на собствения му баща и други свидетели. Което удивително напомня за случая през 2005 година, когато също в навечерието на парламентарните избори и до днес неидентифицирани роми нахлуха в заведение в столичния квартал „Захарна фабрика" и без конкретен повод пребиха до смърт с метални пръти 53-годишен професор историк.
Няколко денонощия тогава кварталът също беше под полицейска обсада, горяха автомобилни гуми, а бръснати щурмоваци от формациите на крайните националисти бойко демонстрираха пред тв-камери своя етнически гняв и предизборна готовност. Само две години по-късно, отново непосредствено преди местните избори през септември 2007-ма, емоциите пак лумнаха, когато близо 200 роми нахлуха в бившите Виетнамски общежития в софийската „Красна поляна", за да си отмъщават уж на някакви заплашващи ги скинари.

За кого е изгодно?
Въобще взривовете на етнически напрежения в българското общество, при които се намесва полицията, обикновено съвпадат с предстоящи избори. Не е тайна, че ромските гласове са ключово важна в местните политически порядки стока, а тази стока, както вече говорят редица факти, ще има особено важно значение за двойния вот през октомври.
От една страна повишаването на градуса на етническото напрежение ще облагодетелства малките и периферни партии, които зад крайните си лозунги и екстремистки действия с расова мотивация се опитват да привлекат емоциите на най-засегнатите от безконтролната престъпност /в това число и ромска!/ слоеве на електората.

Лудите пак ще се налудуват
Както обикновено и този път властите се зарекоха да разкрият причините и истинските виновници за престъплението в Катуница, но е твърде вероятно то да се окаже поредната контролирана акция. Разкритията може и да видят бял свят някой ден, но това едва ли ще се случи преди 23 октомври. Дотогава, превъзбудени от изборната еуфория, лудите пак ще се налудуват, умните ще се наумуват, а Европа ще продължи иронично да крои шапката на станалата прословута местна демокрация и на нейните порядки.