Будителят Днес!

София /КРОСС/ Поръчвам си от същото... Състояние на апатия и безразличие. Гарнирам с повече сън и мотане у дома, шляпайки, докато на котлона прегаря пасивността ми. По телевизора от сутринта са заговорили за Патриотизъм и будители ... Грешка- за електората! Пък Будителите да спят своят сън... Кои са те и къде са?
Две различни Българии се случват у нас-между сутрин и следобед. Студено, а после премесено със свежест на топлина. А може би и малко Надежда! Няма такава смесица, такава плетеница от емоции и усещания... Има, само тук в България.
Вирее ли това чудо "Будителят" у нас? Как се подхранва, как да го поливаме и ако се грижим за него, ще ни благодари ли?
Някъде между двата шоколадови слоя на хрупкавата вафла, малък първолак рецитира ,, Патриот" на Ботев и декламира редовете, защото така е казала госпожата. А онова усещането да вярваш, да се бориш е закърняло.
Днес Патриотът-....душа дава.. Продажна е мисията му. Ако въобще има такава. Прокрадват се гласчетата на пишман-патриотите, които освен да се тупат в гърдите, нищо друго не вършат. И се питам за облачето бяло, ,,от де идеш, де си ми летяло"... На практика, повечето ни национални идоли - и национални идеали - лежат на земята. Захвърлени, забравени, ненужни...
Трябва да се уточним обаче, използваме имената на героите, все пак за нещо. Да дадем име на улицата, на която живеем... Да кажем, че живеем на онзи големият булевард с името на Будителят... И толкова. Като, че ли това е достатъчно. И училищата, в които учат децата ни си имат имена на Будители, а вътре като кошер с пчели, в който от цялото напрежение и проблеми, и петнадесет отделени минути в часа на класният ръководител по темата са множко.
Днес няма драскане на кибрита за пламенност, за борба... Пламъкът идва само да запалим жалките си цигари. И горим не повече от пет минути. После сме жалък фас, попаднал в контейнера. Ах, Хъшове от Ново време!
Думи, думи, думи...шантави капели! Ако млъкнем, светът ще спре ли хода си? Да си запушим дрънкалата, да ама тогава.....Споко, скоро настъпва краят на света! Думите ни са изпразнени от смисъл, наредена нишка на едно неоплетено плетиво. Колкото по силно бодваш, толкова по-силно те бодват. Човешки реакции! Раждаме си думи, обвързваме ги с други, между тях припламват искри, боричкат се и най-сетне , хоп раждат изречение.. Това е света ни- едно изречение без точка. Само, че що са празни думите ни, щот не дрънкат семки и бонбонки? Защото е по-лесно да не мислим!
Ругатни, вулгаризми, закани, просторечиви думи и изрази. Откъде може да се удари най-добър келепир? „Току-тъй на сухо патриотизъм - бошлаф"; „работата е да омаскарим тогоз-оногоз"..
Будител... Прощавай! И си почивай, че много се преумори. Айде, Наздраве!
Автор: Яница Маринова
Будителят Днес!
Поръчвам си от същото...Състояние на апатия и безразличие. Гарнирам с повече сън и мотане у дома, шляпайки, докато на котлона прегаря пасивността ми. По телевизора от сутринта са заговорили за Патриотизъм и будители.. Грешка- за електората! Пък Будителите да спят своят сън...Кои са те и къде са?
Две различни Българии се случват у нас-между сутрин и следобед. Студено, а после премесено със свежест на топлина.,.А може би и малко Надежда! Няма такава смесица, такава плетеница от емоции и усещания. ..Има, само тук в България.
Вирее ли това чудо ,,Будителят" у нас? Как се подхранва, как да го поливаме и ако се грижим за него, ще ни благодари ли?
Някъде между двата шоколадови слоя на хрупкавата вафла, малък първолак рецитира ,, Патриот" на Ботев и декламира редовете, защото така е казала госпожата. А онова усещането да вярваш, да се бориш е закърняло.
Днес Патриотът-....душа дава.. Продажна е мисията му. Ако въобще има такава. Прокрадват се гласчетата на пишман-патриотите, които освен да се тупат в гърдите, нищо друго не вършат. И се питам за облачето бяло, ,,от де идеш, де си ми летяло"... На практика, повечето ни национални идоли - и национални идеали - лежат на земята. Захвърлени, забравени, ненужни...
Трябва да се уточним обаче, използваме имената на героите, все пак за нещо. Да дадем име на улицата, на която живеем... Да кажем, че живеем на онзи големият булевард с името на Будителят...И толкова. Като, че ли това е достатъчно. И училищата, в които учат децата ни си имат имена на Будители, а вътре като кошер с пчели, в който от цялото напрежение и проблеми, и петнадесет отделени минути в часа на класният ръководител по темата са множко.
Днес няма драскане на кибрита за пламенност, за борба.. Пламъкът идва само да запалим жалките си цигари. И горим не повече от пет минути. После сме жалък фас, попаднал в контейнера. Ах, Хъшове от Ново време!
Думи, думи, думи...шантави капели! Ако млъкнем, светът ще спре ли хода си? Да си запушим дрънкалата, да ама тогава.....Споко, скоро настъпва краят на света! Думите ни са изпразнени от смисъл, наредена нишка на едно неоплетено плетиво.Колкото по силно бодваш, толкова по-силно те бодват. Човешки реакции! Раждаме си думи, обвързваме ги с други, между тях припламват искри, боричкат се и най-сетне , хоп раждат изречение.. Това е света ни- едно изречение без точка. Само, че що са празни думите ни, щот не дрънкат семки и бонбонки? Защото е по-лесно да не мислим!
Ругатни, вулгаризми, закани, просторечиви думи и изрази. Откъде може да се удари най-добър келепир? „Току-тъй на сухо патриотизъм - бошлаф"; „работата е да омаскарим тогоз-оногоз"..
Будител..Прощавай! И си почивай, че много се преумори. Айде, Наздраве!
Автор: Яница Маринова