Маргарита Попова: Знам си мястото

/КРОСС/ Водещ: Гледате „Тази неделя". Доскоро дамата, която ми гостува, беше министър на правосъдието.
Маргарита Попова: И все още.
Водещ: И все още. Каква е извън работата си обаче? Кога за последно се е забавлявала, правила ли е глупости в живота си? Трябваше да гостуваме в дома ви, което не се случи. Гостува ни Маргарита Попова, бъдещият вицепрезидент. Добро утро.
Маргарита Попова: Добро утро.
Водещ: Защо не сме във вас?
Маргарита Попова: Най-напред да кажа - поканата остава. Това ще се случи. Поради битови проблеми вкъщи, повреда в асансьора, въобще едни такива усложнения, които направиха наистина невъзможно или щяха много да затруднят тази среща вкъщи. Но това предстои. И, за да изкупя греха си, моля да се почерпите с тези бонбони, които съм донесла.
Водещ: Уцелихте ме в сърцето. Успяхте.
Маргарита Попова: Моля за извинение, но срещата предстои. С най-голямо удоволствие.
Водещ: Нищо, ние можем да си говорим и оттук много интересни неща. В „Дружба" живеете?
Маргарита Попова: В „Дружба 2", да.
Водещ: В блок?
Маргарита Попова: Да. В блок П-образен, огромен, на осем етажа с три големи крила. Чист соц.
Водещ: Сега ще се наложи ли да го напуснете? Росен Плевнелиев, знаем всички, че няма намерение да напуска своята къща, че не иска да подчини живота на семейството си на президентството. Вие как ще постъпите?
Маргарита Попова: Първо, това няма как да стане 100%.
Водещ: При вас ли?
Маргарита Попова: Не, въобще. По принцип. Колкото и човек да не желае да се раздели с дома си, аз също съм много привързана към дома си, към семейството, но има правила, които няма как да не се спазят. Не трябва да се създават затруднения, които да правят изпълнението на служебните задължения от страна на служителите на НСО невъзможни. И затова най-вероятно ще спазим правилата и ще се пренесем.
Водещ: Тоест мислите, че и двамата ще трябва да се съобразите?
Маргарита Попова: Това ще го реши службата. При мен мисля, че няма как да се случи, тъй като аз и сега виждам, че създавам затруднения на служителите в НСО в този блок на последния етаж. Но те се стараят. Мисля, че всичко е както трябва.
Водещ: Как се чувствате с охрана? Отдавна ли ходите с охрана?
Маргарита Попова: Не, като министър нямах охрана, но знам какво значи охрана. Като бях прокурор съм била охранявана два пъти.
Водещ: Заради някакви затвори?
Маргарита Попова: Заради дела, да. Заради заплахи по дела. Аз съм свикнала с... просто мога да приема по-лесно такова предизвикателство. Няма да ме стресира толкова много, колкото други хора, които не знаят това какво значи. Така че... А има и нещо друго - човек не бива да се настройва предварително, че ще му се случи нещо, което ще утежни толкова много живота му, че ще го направи едва ли не черен. Не е добре човек да влиза в предизвикателствата и да започва някакво начало по този начин. По-добре е да мислим позитивно, че всичко ще бъде както трябва в рамките на правилата, за да се случват нещата по-добре.
Водещ: Става ми интересно, за тези дела, защото казахте два пъти, вие сте жена, охранявали са ви, макар да сте и прокурор, все пак какви са тези случаи? Страхувахте ли се тогава?
Маргарита Попова: Ами не е приятно, разбира се.
Водещ: По какви дела беше това?
Маргарита Попова: Свързано беше с производство, разпространение на наркотици, рекет - ето такива неща, при които такава ситуация не е невъзможна.
Водещ: И двете дела?
Маргарита Попова: Да. И двете.
Водещ: Отдавна ли е било това?
Маргарита Попова: Отдавна беше. Преди повече от десет години.
Водещ: Как реагирахте тогава?
Маргарита Попова: Ами като сега - съвсем нормално. Щом трябва - трябва. Ще се случи и това е.
Водещ: А семейството ви притесняваше ли се?
Маргарита Попова: Не е приятно, разбира се. Знаеш, че има още нещо, с което трябва да се съобразяваш. Това е съвсем човешко. Нещата обаче отминават.
Водещ: Разкажете ни за тях. Имате съпруг, две деца, нали, големи?
Маргарита Попова: Две големи. Семейни.
Водещ: Колко са големи?
Маргарита Попова: Синът ми е роден 1976 година, а пък дъщеря ми 1881-ва.
Водещ: С какво се занимават?
Маргарита Попова: И двамата наследиха моята професия. И двамата са юристи. Синът ми работи, дъщеря ми в момента е в майчинство. Гледа си второто детенце.
Водещ: Вие ли ги насочихте?
Маргарита Попова: Не, не съм ги насочвала аз. Така се случи просто, така избраха, може би нещо ги плени в моята работа, беше им интересно или кой знае. Аз дори, когато синът ми кандидатстваше, бях против и се опитах по някакъв начин да го отклоня, защото той завърши Художествената гимназия тук в София, има друга дарба. Но така или иначе така се случи. Съдба.
Водещ: Ние виждаме снимки, които преди малко бяха на вас със съпруга ви, на децата ви като малки. Съпругът ви какъв човек е? С какво се занимава той?
Маргарита Попова: Бяхме заедно в езиковото училище с него, в Немската гимназия.
Водещ: А, училищна любов.
Маргарита Попова: Да. Много хубава при това, дълга, продължителна. Ето сега брак, семейство, деца, внуци.
Водещ: Обикновено тези връзки не успяват да издържат времето, защото са започнали когато никой от вас не е имал опит.
Маргарита Попова: Така е.
Водещ: Но постепенно с годините хоризонтите се разширяват. При вас имало ли е такъв период, в който да се учите от грешките си? Заедно, имам предвид.
Маргарита Попова: Сигурно сме се учили от грешките си заедно, но семейството ни винаги е било много хубаво, сплотено, живели сме много добре. И сега също, толкова години вече.
Водещ: Той с какво се занимава?
Маргарита Попова: Той завърши българска филология, но не е работил по специалността си. Ние направихме семейство в онези социалистически години, когато за да останеш в София някой трябваше да се бори за жителство, друг трябваше да работи, да учи. Така създадохме семейство, така създадохме двете си дечица. И той приключи трудовата си кариера в „Кремиковци", там се пенсионира. Сега работи пак, но всъщност той е голямата опора в семейството и благодарение и на него моята кариера върви такава и е такава, каквато е в момента.
Водещ: Когато единият върви в кариерата напред, другият предполагам трябва да бъде основата, стабилната основа. При вас съпругът ви ли е в тази роля?
Маргарита Попова: Да, така е.
Водещ: Кой гледаше децата? Кой готви вкъщи?
Маргарита Попова: Децата и двете сме ги гледали ние със съпруга ми, но много са ми помагали и моите родители във Велинград. Аз имах една прекрасна баба по майчина линия, която всъщност толкова много се грижеше за сина ми, за първото ми дете - тя го научи да чете, тя го научи да пише, тя му разказваше приказки. Той всъщност отрасна с нея и с майка ми. Без тях нямаше да бъде толкова лесно. Те бяха също много голяма опора в отглеждането на децата.
Водещ: А съпругът ви, той ли е човекът, който готви вкъщи, който се занимава с домакинството? Тормозя ви около тази тема, но...
Маргарита Попова: Тормозите ме, защото вероятно сте следили част от предизборната кампания.
Водещ: Така беше.
Маргарита Попова: По време на кампанията не съм готвила вкъщи, нямах никакво време и се налагаше, когато той може да готви или скромно да преживява този месец и половина. Иначе аз обичам да готвя. Обичам да си бъда в кухнята, домошар съм. Обичам в събота и неделя да си стоя вкъщи. И вероятно това ще продължи и сега, освен ако няма някакви такива ангажименти, които да налагат да съм често извън дома в събота и неделя. Надявам се, че няма да се случи. Обичам да си стоя вкъщи и охраната от тази гледна точка ще бъде привилегирована. /.../ Аз си стоя вкъщи. Обичам да си стоя вкъщи.
Водещ: Кой е бил най-трудният ви момент? Нямам предвид само професионален. Въпросът е отворен. Кога ви е било най-трудно?
Маргарита Попова: Знам ли и аз? Може би доста трудно беше, когато отидох районен прокурор в Своге, защото там прокуратурата беше еднолична, районният прокурор сам, без заместник и без други прокурори. Имах една секретарка, много добра, за съжаление тя почина, вече не е между живите и една куриерка, прекрасна възрастна жена, която загубихме наистина тази година в началото и аз много тъгувам за нея. Трудно беше, защото цялата служба, цялата структура беше в ръцете ми и трябваше да се справям с едно Районно полицейско управление. Това бяха доста трудни години, за да може да върви работата. На всичкото отгоре това бяха годините след 1989-та - 1991, 1993-1994-та. Мисля, че тогава някакси като си помисля какво беше в държавата ни, какво се случваше, може би това бяха доста трудни години.
Водещ: А кога сте били най-щастливи вие двамата със съпруга ви?
Маргарита Попова: Били сме щастливи, човек ако търси щастието в нещо голямо, ще трябва да се замисля. Аз си мисля, че винаги сме били щастливи, в крайна сметка имали сме едно хубаво семейство, създадохме много хубави деца.
Водещ: Ревнувате ли се
Маргарита Попова: Двамата ли? Ами сигурно ме ревнува, не знам. Аз пък не съм ревнива.
Водещ: Не сте ли?
Маргарита Попова: Не.
Водещ: Нямате го въобще като...
Маргарита Попова: А, въобще не знам, но някакси не съм се замисляла, такива неща чак толкова много да ме терзаят.
Водещ: Кои са силните ви страни и кои са слабите ви страни? Човек обикновено си ги знае. С годините поне ги научава.
Маргарита Попова: Знаете ли, в живота много често има такива парадоксални неща. Понякога нещо, което ти смяташ, че ти е много силно качество, много силна страна, се оказва, че е слабост.
Водещ: Вашата борбеност такова нещо ли е?
Маргарита Попова: Ами не, моята дирекност, аз съм изключително директен човек и понякога това създава дискомфорт на хората отсреща за известно време. Ако не успеем да контактуваме малко по-дълго време, за да разберат точно за какво става дума.
Водещ: Че няма нищо лично.
Маргарита Попова: Никога няма нищо лично. Абсолютно никога. Напротив. Аз съм човек, който като оцени някого насреща и се привърже към него, просто мога, както се казва, ризата да си сваля и залъка да си разделя за човека.
Водещ: Тоест това ви е и силната, и слабата страна?
Маргарита Попова: Мисля, че това е парадоксално, но е така.
Водещ: А на Росен Плевнелиев силна и слаба страна?
Маргарита Попова: Ами той тук е силен - той е по-дипломатичен.
Водещ: Това е и неговата слабост, така ли?
Маргарита Попова: Може би аз понякога това ще го отчитам като слабост.
Водещ: Премиерът каза едно изречение, което звучеше забавно в изборната нощ, но като ми казвате сега, че вие сте директна, а Росен Плевнелиев е по-деликатен човек, може да се окаже проблем в работата ви. Борисов каза нещо от сорта, че ще си отвоювате сама територията като вицепрезидент. Може ли това да се окаже камъка между вас двамата с Росен Плевнелиев?
Маргарита Попова: Не, не може. Защото аз си знам мястото. Искам и другите да си го знаят. Господин Борисов ме познава много добре като човек, като характер, работили сме много дълго време и се познаваме. Той знае, че просто ще си свърша работата и това, което трябва да се направи, ще се направи. Познава ме като характер и не случайно го казва.
Водещ: В една парламентарна република, каквато е България, какво ще направите в тази институция - вицепрезидентската? Защото досега, може би аз нямам достатъчно информация, но отстрани изглежда пасивна. Вероятно нямам достатъчно информация, но все пак.
Маргарита Попова: Не, напротив. Нямате информация, защото няма информация, просто затова нямате информация. Така изглежда сега президентската институция, а не би трябвало да бъде така.
Водещ: Не, не говоря за президентската институция. Говоря за вицепрезидентската.
Маргарита Попова: Ами то е същото. Ако единият е пасивен и го няма, това се отразява върху цялата институция. Нещата не могат да се разделят и не бива да се разделят. За да бъде пълноценна...
Водещ: Не смятате да карате сладък сън?
Маргарита Попова: Не, няма как да се случи. Трябва да разбутвам нещата някакси. Има толкова много работа.
Водещ: Какво ще направите?
Маргарита Попова: Има неща, които хората трябва да видят, хората трябва да знаят там какво се прави, как се прави. Да станат по-видими. Президентската институция е много важна. Тя е обединител за институцията, тя е обединител за гражданите. Чрез вас, надявам се, много бързо ще стане ясно, че може да работи и по малко по-различен начин. Аз не си правя илюзии, че някой съзнателно досега е държал президентската институция така встрани и забулена. Може би е трудно да се излезе от анонимност толкова, колкото на нас ни се иска. Като влезем и тръгнат нещата, ще видим как са сработвали механизмите там, защо така се случва. Това се налага от личностите, които се разпореждат и които всъщност ръководят и работят в институцията. Но човешкият характер, хората сме различни. Някои искат малко по-внимателно, малко по-деликатно, понякога не може съвсем да отвориш вратите. Но ми се струва, че е необходимо.
Водещ: Да ви върна на другата писта. Сега ще видим едни снимки, които са с ваши домашни любимци. Колко животни гледате?
Маргарита Попова: Имахме куче, което намерихме в нашия квартал. А, това не е тя, това не е Рина, която гледахме 16 години. Това е едно малко кученце. А, ето това е Рина и нейното първо и единствено куче - ето я нашата Рина, която вече не е жива. 16 години я гледахме. Намерихме я изхвърлена в „Дружба" и си я взехме вкъщи и я отгледахме. А това е нашата мандарина, която ражда плод. И снаха ми, когато беше бременна с малката Марги, яде мандарини ето от това дърво, което още го имаме вкъщи.
Водещ: А кучетата кой ги гледа, кой ги разхожда?
Маргарита Попова: Аз, съпругът ми и децата ми. Всички се грижехме за животинките. И котенце имахме, и то умря обаче. Живя много дълго време, но така е, идва един такъв момент, който е много тъжен.
Водещ: То явно не е било толкова отдавна. Извинявайте, че ви връщам към това нещо, но понеже снимките са много симпатични...
Маргарита Попова: Да, много са симпатични наистина. Сега синът ми, той вкъщи гледа куче. Те живеят отделно със снаха ми, те имат животинче. Ние някакси нямахме сили да вземем и друго котенце и друго куче. Бяхме много привързани. Де да знам и аз, не посмяхме втори път.
Водещ: Накрая ви питам, мислехте ли, че животът ви ще се развие по този начин?
Маргарита Попова: Не, не.
Водещ: Когато бяхте в университета имахте ли такива амбиции?
Маргарита Попова: Амбицията ми беше да завърша второто си висше образование право и да стана прокурор. Аз всъщност затова кандидатствах втори път в Софийския университет - да завърша право и да работя като прокурор. Удаде ми се - 19-20 години работя в прокуратурата. Събрах много опит.
Водещ: Накрая, съпругът ви притеснява ли се от всичко това, което ви предстои на двамата?
Маргарита Попова: Ами не е като да му е безразлично. Той е човек, който доста мисли. Притеснява се. Притеснява се.
Водещ: Добре, благодаря ви много за гостуването.
Маргарита Попова: Благодаря и аз.
Водещ: Успех ви желая.

Източник: БТВ