Синдикалисти за очакваното и неочакваното от Бюджет 2012

Водещ: Ще започнем с коментар за проектобюджет 2012 година. В студиото са господата Константин Тренчев и Пламен Димитров за анализ и разбира се, за една прогноза, тъй още докато бяха представени тези първи особености на бюджета, започнаха обещания за едни силно рестриктивни действия, т. нар. хирургически действия на главния хирург. И тъй като не знаем в какво състояние е пациентът, вие бихте могли да говорите за това, което предстои. Разбира се, оказа се, че за повечето неща има една относителност, балансират като възможности за икономии и да кажем... в администрацията, по-късно се завръщат обратно и се обезсмислят, така става със силовите ведомства. Но какво бихте характеризирали като начало, д-р Тренчев.
Константин Тренчев: Добро утро, г-жо Маринкова, на вас и на вашите слушатели. Много правилно използвахте, може би заради мен аналогията с хирургията. Хирургията е една много отговорна дисциплина...
Водещ: Впрочем, не заради вас, а заради изказването на министър-председателя.
Константин Тренчев: Да, знам, но тъй като аз съм лекар и мога да си позволя по тази точка да разсъждавам много просто - един хирург, за да направи добра операция, първо, трябва да е много опитен, защото знаете, че операцията може да завърши фатално, и второ, трябва да има поставена много точна диагноза къде да се реже, защото иначе може да се объркат нещата. Аз разбирам, че много неща в тази държава не са били както трябва, много пари са се пръскали безсмислено, крало се е с ръце, с крака и т.н., и че трябва да се затегнат кранчетата, за да не изтичат оскъдните средства. Въпросът е обаче дали това става по един начин, защото наистина на пациента да се помогне или просто се прави ей така, пък да видим какъв е резултатът. Един пример, начинът, по който се реши да се закрие Държавният резерв, не казвам нищо, там се краде с ръце, с крака, предполагам и с други части на тялото, от години сме свидетели на скандали, то не беше Мирчо Циганина, то не бяха някакви други хайдуци, но... изведнъж това става. Разберете, някак си не може едно такова нещо да не се анализира, защото за да има Държавен резерв, нали, това е първо европейско изискване, всичко става, всичко става, стават бедствия, стават други работи. Ето, имаше известна „Лукойл", знаете, там мита, уреди, напред-назад, и тогава се чуха най-различни мнения, че имаме керосин за еди колко си време като Държавен резерв, никой не го потвърди, нали, не се знае. Логиката е...
Водещ: Там логиката беше - може ли само една фирма да ни държи в шах.
Константин Тренчев: Не, и за количествата ставаше дума, и за количествата. Съхранението на резерва става на определени места. ОК, нека те да бъдат частните предприятия, които да изработват даденото нещо, но кой ще следи дали те спазват това? Те може да декларират, че има, да кажем, 30 хиляди тона пшеница, отиваш и няма никой, нали, все пак някак си прекалено бързо е. Имам чувството, че решава някой, който вика - хайде да го направим, хайде да го направим и толкоз. А после, ако стане по-лошо? Аз не казвам да не се правят редица неща, от които да настъпят икономии, но следва да се правят обмислено, да не съжаляваме после, ако стане някой сакатлък.
Водещ: Патент на това правителство е да задвижат някакви идеи, които отразени в пациентите, да ги наречем така условно, се завръщат омаломощени, и те решават нещо друго.
Константин Тренчев: Прави ми впечатление, че терапията е само в една посока - да режем, да режем, да режем, трябва и нещо да се създава. Защо упорито бягаме от въпроса, след като са ни толкова добри данъците, макар че това е една много голяма въпросителна, защото косвените данъци се увеличават, акцизи, работи и т.н., защо няма приток от инвеститори, а напротив, дори инвеститори, които са на място, г-жо Маринкова, си тръгват?
Водещ: Аз ви чувам с този риторичен въпрос цяла седмица, но вие как си отговаряте?
Константин Тренчев: Нещо ги безпокои тези хора, попитайте самите тези хора, защото ние наистина нямаме ресурс да се оправи със собствени сили, малка държава сме, зависима държава сме от всички външни влияния. Би било много добре да идват инвеститори. Някак си в определени неща има един огромен оптимизъм. Сега, ние следим с колегите от КНСБ и цялото общество как се изразходват прословутите еврофондове. Ние за четири години сме усвоили милиард и половина, нали, говоря такива заоблени цифри. А сега за един път, за една година - три. Няма как да стане. Не че не е хубаво да стане, прекрасно би било да стане, но някак си е прекалено голям оптимизмът. И страшно разчитаме на тях.
Водещ: Малко повече за безпрецедентните мерки и съкращения в железниците ще кажете или за неочаквано обявената реформа в Бързата помощ, въпреки че е безкрайно похвален бюджетът, който се дава на здравеопазването. Сега г-н Пламен Димитров. Най-общо вашата преценка за бюджета, който ще бъде гледан?
Пламен Димитров: Аз мисля, че трябва да не приемем подобни квалификации и да вкарваме бюджета на държавата, който е икономически и социална категория, в медицински категории, защото по този начин някак си принизяваме целия дебат и дискусия и ги правим наистина махленски. Когато говорим за бюджет, тук става дума да говорим за принципи, за приходи, които идват от определени части на обществото и справедливостта на разпределението на тази тежест - данъчно-осигурителната, как тя се разпределя, за да могат да се съберат определени приходи, има ли възможности допълнителни приходи да бъдат докарани, такива въпроси задаваме ние и казваме отговори в тази връзка и тогава отиваме вече на разходите, за да видим тези разходи, които са предвидени в рамките на предвидените приходи дали могат да стигнат, за кого и как и дали наистина има преразпределение от сектор „Сигурност" към сектор „Социална политика" или няма. И най-накрая стигаме до прословутия дефицит колко е той, може ли да се финансира, резерви, буфери на бюджета и т.н. Тоест такъв дебат трябва да водим, а не откъде да отрежем и кой е хирургът и кой държи скалпела, от кого трябва да бъде рязано. И погледнато по този начин, най-общо казано, ние виждаме един силно рестрикривен, което значи всъщност подценени приходи от финансовия министър, съвсем умишлено, за да покаже преизпълнение по средата или по други части на следващата година и да разполага с едни средства, които сам да управлява в посоки, в които да речем ще разчита към него момент. Сега, днес сме решили, че Държавния резерв ще закриваме, утре ще решим обаче, че ще дадем еди какви си стотин милиони или десетки милиони за нещо различно, знаем ли какво, може би за Българската православна църква, което е похвално, наистина, но дали това трябва да бъде приоритет номер едно на държавата, никой не го слага на масата. Спортната зала беше приоритет номер едно и също никой не го сложи на масата. Това са решения в движение.
Водещ: Това за Православната църква... знаете ли нещо определено?
Пламен Димитров: Чу се преди известно време, че ще се дадат пари за манастири, което е похвално, аз нищо не казвам, напротив, но няма дебат, няма приоритети. В един момент казваме - тук едни пари ще скастрим отнякъде си, хората не знаят откъде, а това са от нашите данъци все пак, и ще ги дадем... днес решаваме, че ще ги дадем тук. Защо не говорим сега? Бюджетът е за това, да кажем колко трябва да дадем за спешната помощ, както казахме, за Българската академия на науките (БАН), за това, за това и за това и има ли пари или няма. От тази гледна точка, нашата оценка е между 300 и 500 милиона лева, с които са подценени приходи на държавата в Бюджет 2012, като просто г-н Дянков си ги е оставил в ръкава, за да може да ги вади после през година и да ги дава тук и там. Ние казваме сега да бъдат показани тези допълнителни приходи, които са скрити, и заедно с един мъничък допълнителен дефицит от едни две стотни от процента, което значи, че около 160 милиона лева, в рамките, на това, което сме декларирали в Брюксел, забележете, същото финансово министерство преди един месец го декларира това в Брюксел в Националния план за реформи, че догодина ще имаме 1.5% дефицит на бюджета, сега казва - 1.3, разликата е 160 милиона по-малко да можем да похарчим. Следователно, малко повече приходи в рамките на сегашния бюджет, малко повече приходи да покажем, които и ще станат, защото е сметнат и при по-нисък растеж, много по-нисък растеж на икономиката, три пъти по-нисък от тези 2.9, които е заложил, и това, което сме представили в Брюксел, за да бъдем наистина отличници по дефицит, ние пак ще бъдем, но поне ще имаме допълнителни резерви. Това прави допълнително около 500-600 милиона на разположение, да похарчим повече допълнително в тази тясна рамка. И ние казваме - тези 500-600 милиона трябва да бъдат ориентирани приоритетно към подкрепа на пенсиите. 10% трябва да бъдат увеличени пенсиите от 1 юли догодина, което ще струва около 350 милиона. 10%, защо? Защото толкова горе-долу е комулативната инфлация, средната инфлация за този период от три години и повече, в който пенсиите, не са пипани в общи линии, с изключение на някои вдовишки добавки. И плюс това, да дадем около 170 милиона за 10% увеличение на всички заплати в бюджетните системи. Не по равно, съобразно техния принос, съобразно изпълнението, да оставим всички ведомства, всички системи, в това число системата на средното образование, на висшето образование, на науката, системата на социалните домове, която е в драматично състояние в момента. В Агенцията за социално подпомагане 1/3 от хората работят за минимална заплата, социалните работници получават около 300-350 лева. Драматична картина. В домовете, където гледаме старите хора, възрастните хора, децата с увреждания - положението е същото и никой не говори за това. Там трябват около 20-тина милиона, за да се подобри картинката, за да изкарат зимата като хората, на топло и да получат поне 10% увеличение на тези смешни заплати, които получават. Тоест за такива неща говорим, не говорим за, както се казва - синдикатите пак поискаха да вдигнем заплатите на бюрократите, нищо подобно, говорим за хората, които са зависими от бюджета, които няма начин да се оправят сами със собствени средства и сили, на които трябва непременно с тези малки гимнастики, за които говоря аз и са възможни, да им дадем глътка въздух. Вторият /.../, с който завършва общият преглед, допълнителни приходи, стига с това рязане само на разходите. Имаме база за допълнителни приходи, извън тези скритите, за които говори. Две ще кажа само. В момента имаме т. нар. данъчно-осигурителна сметка, всеки осигурител, предприятие, работодател има такава, в нея се пише колко данъци той дава, ако е регистриран по ДДС, колко трябва да му върне държавата, ДДС-кредит, и какви осигуровки и други данъци трябва да преведе за работниците си. В момента тази връзка обаче е - възстановяваме данъчен кредит, и това са стотици милиони лева ДДС, възстановяваме, без да гледаме какво става с осигуровките. Ние казваме просто прихващане веднага. Ако дължиш осигуровки за своите работници в пълен размер и има съмнения, че не плащаш пълните си осигуровки, какъвто е малкият случай в частния сектор на много места, не ти се възстановява данъчният кредит по ДДС, т.е. хем държава ще има контрол, бърз и ефективен, хем ще вкараме допълнително пари в системата. И второто ни предложение, правим го втора година, здравни вноски в България по закон не са длъжни да плащат децата, хората, които живеят само от доходи от собствен капитал, т.е. имат си да речем пет апартамента в центъра на София, получават си наемите и си живеят от тях, законът не ги задължава да се регистрират и да плащат здравни вноски. Неясно защо. Или да речем, имат акции или някакви други финансови средства, от които получават лихви и дивиденти и с тези средства живеят, нямат трудови договори, не са работодатели, не са регистрирали фирми. И законът казва - вие не дължите здравни вноски. Защо? Откъде имате тези доходи, с които живеете? Тоест ето два допълнителни източника на приходи, които могат да бъдат. Мога да ги разширя и още. Оттам-натам искаме да мислим заедно, да не говорим, че в антикризисния пакет имаше мерки, които трябваше да бъдат... да се арендова земя от този милион декара държавен фонд, който стои и не е използваме и т.н. Много източници има допълнително, които не се използват. И в тесните рамки на кризата, да намерим начин как справедливо да разпределим тежестите. Наистина данъците в момента са нещо, което е ужасно несправедливо. Оставете плоския данък, че той е несправедлив. 3/4 от данъчните приходи в България са от косвени данъци. Такова чудо няма никъде в Европейския съюз (ЕС), никъде, гарантирам го и си залагам тук и дипломите, които имам. Убеден съм, че това е вярно. Между това, в малките преки данъци пък още по-голяма несправедливост. 4.7 милиарда са били общите преки данъци, т.е. от бизнеса и от хората, 2009 година. 3.7 милиарда се прогнозират да бъдат догодина, като този един милиард не е за сметка равноразпределен - по-малко от нас, защото сме по-малко заети, 300 хиляди работни места ги няма, и бизнеса, защото е в криза, а целият един милиард е по-малко предвиден да го плати бизнесът. Т.е. хората плащат същите пари като данъчни приходи от Данък общо доход (ДОД), както преди кризата и натоварването отново не е справедливо в общата несправедливост в разпределението на косвените данъци. Ето за такива дефицити говорим ние. Заради това казваме, че този бюджет, първо, консервира мизерията, в която живеем всички, второ, не дава стимули за растеж, нито към икономиката, нито към хората, които да имат по-голямо потребление, нито към бъдещето на определени сектори.
Водещ: Ние трябва да коментираме тук една конкретна ситуация, тъй като заплашват с ефективна стачка утре в железницата и беше обявено тази мащабна операция по съкращения. До каква степен ви се струва, че това е възможно да се осъществи, това също ли е между идеите, които се държат в резерв и се включват по някакъв начин, когато положението стане трудно? Д-р Тренчев?
Константин Тренчев: Положението е много деликатно, г-жо Маринкова, защото наистина железницата е в много тежко състояние, но държа да отбележа, че за да бъде в това тежко състояние, има виновници. Аз в никакъв случай не мога да се съглася, че тези виновници са работниците. Аз помня железниците, когато бяха десетки хиляди души и оттогава е било само съкращаване, съкращаване, съкращаване. Виждате какви факти изкачат - няма ги, между 600 казват едни и 1000 вагона, казват други, неща, които в никакъв случай не са дело на самите работници, а на мениджмънта, който с години е управлявал, взимал е кредити, тук е давал, това е рязал, онова е рязал, нали, натрупали са се огромни задължения, все още неясно точно колко, но около 800 милиона, и сега пак единствената рецепта, която се предписва - дайте да съкратим 2000 души, които между другото няма да бъдат и 2000, тъй като се планира да се закрият линии, а по една линия, по която не върви нещо, значи там не трябва да работят и хора, нали. Още не е ясно кои линии предлагат, с каква обосновка предлагат - да няма линия оттук до тук, в смисъл, да не се движат влакове. На първи етап казват - няма да се движат влакове, нали, нещо не се ли движи, те ще го разграбят...
Водещ: Този транспорт има много силен социален смисъл.
Константин Тренчев: Има, разбира се.
Водещ: Който не се поддържа.
Константин Тренчев: На практика ще останат изолирани, нали, хора от света. Кои са точно, мрънкат, това ще бъде, онова ще бъде...
Водещ: Да не говорим за пътищата.
Константин Тренчев: Други ще бъдат... Защото това ще пък надигне и местно недоволство, нали, избягват този въпрос. 2000 души явно няма да са. Второ, използваха една наша идея, нали, ако има съкращения и оптимизация на персонала, на хората да се предложи социален пакет. ОК, лошо няма, но те изобщо не са разговаряли с нас в детайли по този въпрос. Просто взимат от нас идеята, нали, и я реализират. Този пакет можеше да бъде много по-раздвижен. Освобождава се някой, но ако този човек има дълъг принос в железниците, е логично да вземе повече, ако е там от една година, е логично да вземе по-малко. Това не се дискутира. Не, ако вие не се съгласите на тези неща, на практика железниците умират и излизат всички хора от железниците - това, което се казва на срещите. Ние сме в деликатно ситуация, защото от една страна хората обичат работата си, искат това да продължи да съществува, ние си даваме сметка какво значи една сериозна стачка в железниците, това значи да се блокира държавата.
Водещ: Тоест няма да подкрепите или ще се въздържите да подкрепите?
Константин Тренчев: Не, напротив, това си го решават нашите браншови организации. Ние се съобразяваме с тяхното мнение. Имайте предвид, че и вчера, и днес, а и седмици наред, те работят, смятат и т.н., но никой с тях не иска един задълбочен диалог, нали. Но до това състояние на железниците, не са ги докарали работещите в железниците, а тези, които са вземали решенията, поредица от 20 и повече години.
Водещ: Вие как се отнасяте, г-н Димитров?
Пламен Димитров: Със сигурност напрежението в железниците не е от вчера. Ние повече от година се опитваме да участваме в този процес активно, още от момента, в който започна да се договарят условията за заема от Световната банка, който в края на краищата може да даде наистина гърба за преструктурирането и оздравяването на сектора. И там, припомням, в това споразумение за заема, което беше подкрепено и ратифицирано от парламента, е записано, че оптимизация на персонала ще има до 2014-та година, като специално в БДЖ 2800 души трябва да бъдат освободени до 2014 година, включително. 2014 година, включително, а не до 2011 година до края, както в момента се предлага 2000 души да изчезнат веднага. Това беше предвидено предвид - колко хора се пенсионират годишно, по 400-500 човека се пенсионират, естественото текучество, възможностите за оптимизация при малки преструктурирания, аутсорсване на някои дейности, възлагане на външни поръчки, т.е. всичко това беше, и ние сме участвали в този процес, и заради това казваме, че има начин за преструктуриране на железницата, наистина, който е разумен, който е социално поносим и който ще я направи наистина здрава, по-комфортна и по-атрактивна за пътниците, но той включва в себе си средства. И оттук насетне - няма пари и вие се реформирайте самички, както каза финансовият министър изведнъж, макар че парламентът му гласува мостови заем, 140 милиона, а той иронично отказа да ги предостави на железниците. Как става така, аз не мога да разбера - парламентът гласува по предложение на правителството, и трябваше през юни месец още да получат тези средства в железниците, за да могат да започнат да преструктурират самия сектор...
Водещ: Има ли нещо, което се дефинира като антисиндикализъм от гледна точка на това, че много ваши... много силни ваши организации са разположени в железниците и като че ли съкращенията там обезсилват вашите структури.
Пламен Димитров: Със сигурност може да се твърди така.
Водещ: Има един антисиндикализъм, който тече и който се изповядва от хора, които мислят по този начин, дясномислещи, и също така сигурно спасители на спокойствието на правителството, от гледна точка на това, че вие може да организирате неприятности, когато стане прекалено здрава хватката на това правителството.
Пламен Димитров: Такива спасители са илюзорни, те спасяват себе си най-накрая или по-скоро губят и себе си като не правят добра услуга на никой. Аз съветвам премиера да не ги слуша такива спасители, доникъде няма да го доведат. Управлението чрез конфликт никъде не е довело до добри резултати, обратното, диалогът всъщност може да бъде този, които... 85% от работещите в железниците са наши членове, на КНСБ, т.е. ние имаме доминиращо участие там и аз не мога да допусна по никакъв начин, че хората ще стоят мирни и тихи и следващата седмица няма да има реакции, напротив, очаквам реакции за ефективни и стачни действия, и то още от следващата седмица, като нагласи и като реакции, познавайки каква е атмосферата. И тук въпросът не е дали ние ще протестираме и хората ще излязат да си пазят работните места, защото очевидно ще трябва да има някаква оптимизация. Въпросът е защо се отказва четвърти, шести, седми месец даже вече подписването на колективен трудов договор, той се изпълнява като придобивки, ние не искаме повече, дори се отказахме от допълнителните искания, защото излязоха мениджърите и казаха - трябва още 14-15 милиона, 20 милиона, няма откъде компанията... ОК, синдикатите дадоха заден ход. Искаме стария колективен договор да бъде подписан веднага. И това не се прави. Защо? Не е ясно. Вместо това се предлага програма за доброволно напускане на хората с шест заплати, т.е. зад нашия гръб. Искат да кажат - тези синдикати ги махнете, те не могат да свършат работа на хората, да ги представляват, ние тук ще ви покажем как можем ние да се справим с тази ситуация. Това не е диалог. Това не може да доведе до друго, освен до конфликт. Така че аз апелирам в последните дни, т.е. следващата седмица са буквално последните, според мен, и финансовият министър, и министърът на транспорта да влязат в ролята си на държавници, на отговорни държавни лица, ако имат такава отговорност, аз съм убеден, че имат, и да направят необходимото, щото да не се стигне до такава ескалация, от която... след която точка връщането ще е трудно, а и да не страдат и гражданите. Не е необходимо в тези тежки условия да страдат хората. Искам да кажа, че 150 влака - закриването им първо не е възможно да стане в такива срокове, както анонсира г-н Недев, изпълнителният директор на БДЖ, второ, сигурно не и необходимо, защото никой не е питал общините, Общинските съвети, новите общински кметове, а по закон е така, трябва да бъде съгласувана тази позиция, не че ще реши някой, но трябва да премине през Общинския съвет, да е съгласен, че до това населено място няма да има линия или няма да има влак еди кой си. Всичко това се прави на коляно, на парче и аз не мисля, че нито увеличението на цените на билетите - 9-15% ще донесе допълнително приходи на БДЖ, обратно, хората ще се въздържат от пътуване и ще се качат на автобусите, нито пък другите мерки, така радикални, ще доведат до неговото оздравяване.
Водещ: Но според вас защо се лансира от вицепремиера Дянков тази идея за отнемане на някои от преимуществата, привилегиите, които имат в силовите ведомства и пренасочване на тези средства в, толкова привлекателно звучи, повече пари за култура, образование и здравеопазване и накрая това не се осъществява? Той би могъл сам да си каже, че това не е възможно и няма смисъл сам да се излага и да обещава нещо, което не изпълниха. Как мислите?
Константин Тренчев: Много, много идеи се лансираха. Например, аз съм шокиран от идеята, ще свалим резерва, фискалният резерв, на три милиарда, и същият следобед се казва - не, няма да го пипаме. Това са огромни неща.
Пламен Димитров: Д-р Тренчев, това беше под наш натиск, ако си спомняш.
Константин Тренчев: Не, ние, естествено, че сме го казали, но някак си, това са сериозни неща, не може, става въпрос за милиард и половина. Ще го правя, не, няма да го правя.
Водещ: А защо, според вас, се отказаха?
Константин Тренчев: Същата работа бе... Защото започва да заплашва Валутния борд. Но има и нещо друго, ето сега например се казва за здравеопазване даваме, забележете, даваме, аз искам да знам кой дава, защото май даваме ние, дават хората... работниците и работодателите.
Водещ: Честните данъкоплатци.
Константин Тренчев: Даваме три милиарда и нещо, но изобщо не е така. Става дума първо за бюджет на каса, а се говори едва ли не, че това е бюджет на министерство. Няма такива неща. Напротив, министерството е с много малък бюджет, защото прехвърли дейности които то трябва да извършва, като например хемодиализата, като например лечението на онкоболните, ги прехвърли на Здравната каса. Ако касата е одържавена, нека да поправят законите и да е ясно - така, така и така, иначе тя е, знаете, институция от съвсем нов характер. Сега за Бърза помощ казват - ще я връщаме в болниците. Добре, може и да има удачно нещо, но излезте, кажете - възнамеряваме да направим така и така, нашите аргументи са тези и тези, по този начин това ще се спести, това ще се оптимизира. Не, из един път - това ще направим така. Някак си има елементи на хаотичност, но на механично мислене. Не ни стигат парите тук, дай ще вземем от тук. Чакайте, бе, зад цифрите има хора, има интереси, има навързани системи.
Водещ: Тоест вие нямате категорично отношение към такава реформа в здравната... по-скоро в спешната помощ?
Константин Тренчев: Никой изобщо не ни е казал дума, това нещо го научаваме от медиите, че из един път така ще направим.
Пламен Димитров: Това, което всъщност искахме ние, е допълнително един път 10 милиона за спешната помощ, получихме го, постигнахме го преди да влезе бюджетът в Министерски съвет. След това в някакви тайни догми някъде, някой е решил, че това ще стане, но в условие, че ще прехвърлим спешната помощ в областните болници, което как точно ще се случи на практика никой не казва.
Водещ: Впрочем, там има професионална съпротива, защото не се възприема от лекарите, които бяха събрани...
Пламен Димитров: По същия начин и това за резерва дойде като гръм от ясно небе. Тази заран се събуди финансовият министър и каза, че няма да има финансов резерв от догодина, т.е. Държавният резерв ще го закриваме. До довечера може да се случи и нещо друго, знаем ли вече. Аз наистина искам да апелирам към някаква рамка на диалога, не може да се приказват неща - днес едно, утре друго...
Водещ: А нима това за резерва е реалистично, като ви слушам?
Пламен Димитров: Вижте, аз не мисля, че такива идеи могат да бъдат реализирани в такива кратки срокове, говоря за Държавния резерв, не за Националния резерв, т.е. за фискалния резерв. 600 души работят там или малко по-малко, около 500 и няколко човека. ОК, добре, ако те са излишни, в един момент трябва да се каже какво става, как ги прехвърляме тези резерви към министерствата, те с какво ще ги съхраняват...
Константин Тренчев: ... контролират...
Пламен Димитров: Като в един момент 230 милиона по-малко бюджет даваме на Министерството на земеделието, а пък зърното, което трябва да се държи в резерва, го даваме то да го съхранява, т.е. да контролира складовете, ама те нямат... тези пари не им стигат и се чудят как директните плащания и субсидиите, които трябва да платят по закон...
Константин Тренчев: Някакъв отдел ли ще разкриват там, какво ще се случи?
Пламен Димитров: Това е такава бъркотия, че в един момент никой не може да разбере към какво води. Но що касае общата реформа от сектор „Сигурност" към „Социална стабилност", очевидно това е добра философия, но докато започнем да изпълняваме конкретни стъпки очевидно стигаме до нещо, което... пак се прехвърля от болната глава на здравата.
Водещ: Не, напротив, няма никакъв интерес.
Пламен Димитров: Искам да кажа, че цивилните, които работят в тези министерства, ще понесат целия първоначален замисъл на г-н Дянков, което не е справедливо пак.
Водещ: Аз мисля, че г-н Дянков няма никакъв интерес, за да лавира така пред публиката, че като срещне съпротивата на г-н Цветанов веднага сваля гарда, това никой не би харесал, нали така?
Пламен Димитров: Не, не става дума, ще се запазят 20-те заплати за всички, които имат пагон, образно казано, за да се разбера, а всички, които нямат пагон, ще вземат десет заплати. Това ли е справедливостта? Ако това е реформата...
Константин Тренчев: Дори и вашето ведомство, г-жо Маринкова, е едно прекрасно ведомство, с успяла реформа, никой не може да го успори, че радиото направи изключително големи промени и реформи, сега, режат седем милиона, нещо повече, искат да ви обединят с Националната телевизия. Значи, от един здрав и от един болен, просто ще направим двама болни. Същата работа с обединение - една, бих казал, добре работеща, дори много добре работеща болница, то няма застрелян, то няма заклан, намушкан и т.н., да не го водят на две места - или във Военно медицинска академия (ВМА), или в „Пирогов". Сега, ще слеем ВМА с МВР-болница. Ей такива неща... не знам, може вече да са изоставили идеята, но както каза Пламен - сутринта е едно, следобеда е друго.
Пламен Димитров: Аз само искам да уточня, че не споделям до край това, което каза д-р Тренчев по повод двете национални институции, аз мисля, че и двете работят добре. и радиото, и националната телевизия имат своите плюсове и направиха доста реформи, в това число и в БНТ... Не виждам причина...
Водещ: Просто са различни.
Пламен Димитров: Да. Не виждам причина обаче седем милиона да се отделят от радиото, щото някой ще каже, че трябва да се дадат на БНТ. Това е пълна илюзия и противопоставяне на двете институции.
Водещ: Може би това се иска, разделяй и владей. От друга страна, вие имате ли отношение към изборите, какво и що победи. Преди малко говорехте за привилегиите на униформените хора, нека да не забравяме в какъв вид беше приложена терапията. Имам въпрос към вас, свързан действително с изборите, тъй като в нощта след изборите Сергей Станишев отново повтори своето прозрение, че чрез операции по притискане на бизнеса в България, управляващата партия е събрала пари за тези избори, пари, които тя няма да събере повторно и заради това, това звучи като че ли се държи непременно за този резултат, смятате ли, че е възможно това изстискване, чували ли сте от хората, с които разговаряте?
Константин Тренчев: Ние не се месим в политиката, първо, защото по закон не ни е разрешена политическа дейност, второ, в синдикатите членуват, г-жо Маринкова, най-различни хора, симпатизанти на най-различни партии, поради което ние дадохме мандат на нашите хора по места, ако преценят, че определени хора по места стават, че имат качества, да го подпомогнат в рамките на закона, ние пряко не можем. Нали, чуват се какви ли не неща за изборите, аз като човек, който е участвал на всички избори, защото съм се борил за това нещо да го има като човешко право, участвам, гласувам си и не се съобразявам с никакви внушения, гласувам си по съвест. За съжаление, много се писа, много се каза и много се показа по телевизията за купуване на гласове, което в никакъв случай не приближава към демократичния модел, за натиск, нали, заплахи, корпоративен вот и т.н., които не правят чест на демокрацията и на демократичните процедури. По този начин обществото не е добре представено. Ние сме например фенове, по принцип говоря, на електронното гласуване, никой не смее да го поведе, защото една голяма част от активното и добре образовано население би гласувало, защото наистина процентът на гласуващите у нас е логично да е по-голям.
Водещ: И тогава няма да избират бедните хора в безизходица, а ще избират другите.
Константин Тренчев: Много хора бяха... Аз разбирам и тези бедни хора, които са готови на всичко. Второ, много хора бяха лишени, специално аз отвън съм информиран, много хора бяха лишени от възможността да гласуват, наши сънародници извън граница. Изобщо в сегашния Изборен кодекс има клаузи и членове, които противоречат и на Лисабонския договор и аз предполагам, че от Европа ще има натиск тези неща да се изгладят и да се приведат в съответствие.
Пламен Димитров: КНСБ подкрепи в рамките на закона, естествено, няколко десетки кмета, предимно стари кметове, които нашите структури оцениха на места, че имат изключително добър диалог. От всички възможни партии, предимно от четири основни. На места бяхме силно критикувани, че едва ли не се съобразяваме с общата нагласа, на други места ни казаха - ама вие пък сте много близки с управляващите. Но ще кажа - ние подкрепихме Кирил Йорданов във Варна, който е много добър кмет и беше в много мандати от много партии, накрая, защото има много примери за това... Подкрепихме и Хасан Азис в Кърджали, понеже е един добър кмет, продължава да бъде много добър и работи много добре за хората в администрацията. Така че тези анализи могат да бъдат правени и ние ги правим в момента. Що каса изборите, обаче, само две думи, дали са купени или контролирани, предстои да видим. Купуването и продаването на гласове ни внушиха главите, че било престъпление. Е, да видим един, който ще влезе в затвора накрая, че е купувал и продавал гласове, и ще започнем да вярваме наистина, че нашата правова държава работи. Ако ли не, тогава всичко това ще остане в полето на тези, които организират изборите и тези, които не успяват, правораздавателните институции, да ни убедят, че това е така.
Водещ: Благодаря за вашето участие. Господата Пламен Димитров и д-р Константин Тренчев в коментар за предстоящия бюджет за идната година, разбира се, импровизацията, очакваното и неочакваното в него.

Източник: БНР