Призраци бродят из Хърватска

Бившият хърватски президент е с богато партизанско минало

Загреб, Хърватска /КРОСС/ Хърватска остава в плен на миналото си - вече 20 години старите клики не спират да прикриват престъпленията на югославските комунисти на хърватска територия, пише "Дойче Веле".

Часът на истината остава отсрочен. Бившият хърватски президент Стипе Месич твърди, че и до ден днешен не знае какво се разбира под понятието "комунистически престъпления". Новината за арестуването на неговия приятел Йосиф Болковац, антифашист и първи хърватски вътрешен министър, откровенно шокира Месич. Според бившия президент арестът е показал докъде са готови да стигнат силите, позоваващи се на това, което наричат "комунистически престъпления" - до разправа с антифашисти.

Възмущението на стария комунист Месич е разбираемо - самият той е член на партизанското крило на хърватските титовисти. В продължение на 20 години старите клики успяват да омаловажат следвоенните престъпления на югославските комунисти в Хърватска, представяйки ги едва ли не като изпълнение на патриотичен дълг.

Сега за първи път под отговорност е подведен един от техните "другари" - Болковац, арестуван по обвинения в съпричастност към военни престъпления по време на Втората световна война и след нея. Според обвинението 91-годишният Болковац, като шеф на местно подразделение на комунистическите югославски тайни служби, е участвал в масови убийства на бивши фашистки войници и техни местни симпатизанти през 1945-1946 г.

Освен това лично той е разпоредил ликвидирането на 21 цивилни граждани в град Дуга Реса.

Ще излезе ли кървавата истина наяве?

Хърватският Хелзинкски коминет публикува документ на комунистическите тайни служби, от който става ясно, че от края на войната до 1947 година 210 души са били екзекутирани без съд и присъда. Между югославските тайни служби и хърватската полиция са се провеждали състезания по повече "ликвидации" в борбата срещу "бандите".

По сведения на медиите хърватската полиция разследва и бившия хърватски премиер Йосип Манолич, също близък приятел на Стипе Месич. За разлика от Словения, където титовските престъпления отдавна се разследват и където са открити множество масови гробове, проучванията в Хърватска са в начална фаза. В Словения е факт ясното разграничение в подхода към следвоенните престъпления между бившите леви комунисти и консервативната партии, но не в Хърватска, където от години цари мълчаливо споразумение да не се говори за тази глава от историята.

Хората знаят, че на хърватска територия се намират най-малко 900 масови гробове, в които се намират тленните останки на до 200 000 военни и следвоенни жертви.

Хърватският Хелзинкски комитет съобщава, че в близост до границата със Словения са разкрити нови девет масови гроба.

Преодоляване на миналото по хърватски

Междувременно на 4 декември в Хърватска предстои да се проведат парламентарни избори. Според социологическите проучвания левият съюз, доминиран от социалдемократите, има значителна преднина пред консервативната партия "Хърватска демократична заедница", разтърсвана от безкрайни корупционни афери. Но обвиненията на левите, че консерваторите искат да отклонят вниманието от собствените си проблеми чрез ареста на Болковац, са трудно доказуеми. От друга страна донякъде оправдани са критиките срещу консерваторите, че залагат на национализма, тъй като това е последният им шанс да си възвърнат загубените политически позиции. Привържениците на Тито в Хърватска не са малко и до днес.

Преследването на хърватските военнопрестъпници, почитани от националистите и сдруженията на ветераните като национални герои, е приковало вниманието на обществеността в страната. Министър-председателката Ядранка Косор например, отправи на партийно събрание през август поздрав към осъдените от Хагския трибунал Анте Готовина и Младан Маркач.

След това тя използва възможността да подобри реномето на своята партия сред националистическите среди, прокарвайки с минимално мнозинство закон, който отменя всякакви юридически стъпки, предприемани от югославските или сръбските власти срещу хърватски граждани.

Президентът Йосипович определи този закон като противоконституционен и сезира Конституционния съд. 

/НИ/