За цензурата в изкуството преди 10 ноември

София /КРОСС/ "Привързаният балон", "Кратко слънце", "В името на спорта", "Майки", са само част от българските филми, които излизат на екран, десетилетия след като са създадени.

Определяни като "негативни", "тенденцозни", "накърняващи престижа на комунистическата нравственост", тези филми виждат бял свят едва след 10 ноември. За цензурата в изкуството разказва Ростислава Генчева.

"От всички изкуства, сега най-важно е киното." - тази директива на Ленин, определя отношението на комунистическата власт към най-масовото изкуство на 20-ти век. Комунистите осъзнават възможностите на киното като средство за пропаганда и подмяна на действителността.

"Те знаят, че изкуството, както може да изкаже истини, така може да изговори и лъжи", заяви проф. Никола Корабов, режисьор.

Почти няма български кинематографист, който да не е засегнат по един или друг начин от цензурата.

"При мен имаше спрян филм, направо иззет филм", заяви пред бТВ Адела Пеева, кинорежисьор.

"За "Свобода или смърт" аз съм изхвърлен от кинематографията. Тук отварям една скоба - аз нямам цензуриран един квадрат от филмите си. Две години "Орисия" беше спрян и ми се каза: "Докато не се махнат лифтовете и не се покаже новият Смолян, филмът няма да види бял свят. Попадна на миланският фестивал, яви се един световен продуцент и купи филма, защото е в рубриката автентични филми. И изведнъж всички цензурни съображения отпаднаха", сподели още Корабов.

За да излезе един филм на екран, задължително минава през художествен съвет, в който има само партийни членове. Те са се произнасяли дали един филм е политически коректен или не. В някои случаи са се намесвали дори от 6-то управление на ДС.

"Трябваше да направя една вътрешна прожекция в студията - работна прожекция. Вътре в салона имаше един млад човек, който стоеше в ъгъла на салона. Слязох при директора и попитах: "кой е този човек?" Той ми каза: „това е човекът, който отговаря за нас в 6-то управление". И аз казах, че няма да прожектирам филма пред такъв човек. Тогава той ми каза: "Да ама пред чужденци си го прожектирала". Което ме потресе, защото чужденецът беше моя съпруг. Той е сърбин и на една от прожекциите той присъстваше", разказва Адела Пеева, режисьор на документални филми.

Облагодетелствано от метафоричния си език в анимационното кино се появяват поредица от филми, които коментират режима и властта. Те печелят престижни международни награди и българска анимационна школа става световноизвестна.

"Няма да забравя Георги Йорданов, член на Политбюро, на един наш варненски фестивал идва да гледа филма „Га". И той каза: "Стояне, ако това аз го кажа в Политбюро, не само, че няма да бъда в Политбюро, а просто не знам дали ще бъда. По същия начин филма на Доньо "Де факто", "Умно село". Това е разковничето, така да се каже, на възможността да правим в анимацията неща, които в документалното кино не са възможни", заяви Стоян Дуков, режисьор.

Днес истината за цензурата в българското кино е все още болезнена за всички, които са я преживяли.

"Казваме ли ние истината за миналото си, казваме ли ние истината за настоящето, за да се надяваме, че бъдещето ни ще бъде истина", каза още проф. Корабов.