Македонски историк за антиквизацията в РМакедония

Интервю с професор Никола Жежов, историк: Антиквизацията няма да донесе добро на Македония

По повод тазгодишното честване на 23 октомври, „Ден на македонската революционна борба” електронното издание „ПлюсИнфо” публикува обширно интервю с Никола Жежов-преподавател по история в Скопския университет. Професор Жежов е смятан от мнозина български историци като „сравнително обективен” в отношението си към новата и най-новата македонска история - т.е. възприема се, че той не е от онези скопски научни работници, които на всяка цена отричат всичко българско в Македония. Прочетете интервюто и сами преценете дали наистина е така.

Н. Иванов

Професор Жежов..., с този празник не иска ли партията, която в момента е на власт - ВМРО-ДПМНЕ да засили историята в съзнанието на днешните граждани и да ги убеди, че все пак и десните елементи в Македония са имали някакви революционни идеи?

- Не бих отговорил в една такава форма, не смятам, че има засилване на гражданите към десните партии в Македония. МРО, която в колективното съзнание на народа е известна като ВМРО е имала различна история. От създаването си, с малки прекъсвания, с различни течения и разделения тя е съществувала почти четири десетилетия, преминавайки през няколко етапа като не може да се каже, че от основаването си до Илинденското въстание имаме класическо разделяне на левица и десница. Разделенията се случват след Рилския конгрес през 1905 година. Двете леви и десни течения нямат класически форми на идеологическо организиране и затова не трябва празнуването на 23 октомври да се поставя в такъв контекст. Неделимост на етническата и географската територия на Македония е концепцията на МРО, а чак след това държавното устройство на Македония, според обществено-политическите условия.

Дали комунизма или социализма оказваше съпротива срещу вмровските дейци и техните действия?

- Комунистическото обществено развитие беше настроено на еднопартийна основа. В него една партия доминираше и диктуваше политиката. По идеологически причини, нормално е за този период да се изпуска част от македонската история, но това не означава, че през комунизма не се е изучавала историята на ВМРО. Учеше се в учебниците за историята на ВМРО, но части от историята между двете световни войни бяха изоставяни. Идеологията имаше голямо влияние и затова тези части, които не отговаряха на тогавашния обществен ред, въобще не бяха изследвани. Така трябва да се гледа на изоставянето на части от историята на ВМРО. Иначе и след Втората световна война, когато Македония е била в рамките на югославската федерация са съществували групи, които са проповядвали идеалите на ВМРО. Те са се борили за самостоятелност на тогавашна Македония, а тази част от македонската история много малко се изучава. Не искам да атакуваме историците, те живееха в сложни обществено-политически условия и понякога са били принуждавани сами да си правят автоцензура за някои неща, защото са съществували идеологически комисии, които са решавали какво ще бъде публикувано и какво не. Историците имат най-малко вина за обяснението на историята на ВМРО в този период от време.

В обществото от известно време насам се полемизира, че десните партии или сдружения в миналото не са имали никаква революционна мисъл, или не са показали воля за по-крупни стъпки. Колко истина има в това?

- Десни партии в Македония по това време не са съществували. Организации е имало. Македония има плуралистично-обществено устройство чак след 1991 г., ако не се смята периода на Кралска Югославия, когато на наша територия е имало десни партии, но нито една - с македонски характер. Съществували са сръбски граждански партии и една политическа партия на мюсюлманска религиозна основа. КПЮ, която е имала клонове в Македония между двете световни войни е забранена със закон от 1920 година. Нямаме десни партии, а е било налице революционна мисъл и идея за държавност сред хора, които не са били комунисти.

Без черно-бяла история

Дали вътрешните събития в различните ВМРО-та от предилинденския период и след това, с появата на спорни личности като Мара Бунева, Ванчо Михайлов и други подобни замърсяват истинската представа за това какво наистина искат десничарите в Македония?

- Периодът между двете световни войни е особено важен за ВМРО и към него трябва да се подхожда много внимателно. Когато се формулират тезите за личностите от типа на Мара Бунева, Ванчо Михайлов и Тодор Александров, трябва да се погледнат историческите факти и аргументи. Досега има голям брой публикувани документи за този период от историята на Македония, а голяма част от тези исторически процеси се обясняват на научна основа. И тези личности са част от македонската история. Те не могат да се пропускат, но политизацията се създаде поради факта, че българската историография глорифицира по-голяма част от тези личности. В интерес на истината българската историография присвоява всички части от македонската история, като се започне от периода на Самоиловата държава, Възраждането и историята на цялото македонско революционно движение. Българската историография дава на всяка част от македонската история български национален белег. От тук и произтичат проблемите. Въпреки това, споменатите личности трябва да се изучават. Не трябва да се прави черно-бяла история. Ако се остави тази част от историята да изучават само историците, нямаме никакъв проблем. Проблемът е, ако това влезе в междуполитическите дебати. Аз апелирам към всички македонски политически партии да оставят тази част от македонската история да се изучава само от историците.

В обществото се създаде впечатление, че сегашната власт иска да празнува празниците като 23 октомври и други подобни, но някак плахо се опитва да постави знамена дори и за 11 октомври. От къде произтича толкова враждебност и при народа, и при властта за празниците от НОБ и следвоенния период?

- Във връзка с това дали настоящата политическа власт форсира един празник повече от друг, смятам, че това не е вярно. Смятам, че всички празници сега имат заслужено място. На 11 октомври имаше достойно празнуване. Това не означава, че само македонците трябва да празнуват тези празници. 23 октомври, както и всички други празници, трябва да се празнуват от всички националности в Македония, защото от тези дати е формирана държавността на Македония. Дотогава нямаше ясна и твърда държавна платформа по отношение на македонския въпрос. Смятам, че нито при народа, нито при властта има враждебност към празниците от НОБ. Те си заемат достойното място в календара на празнуване в Република Македония. Отвориха се всички табу теми от НОБ. Там, където имаше идеологически примеси, те се изхвърлиха.

Защо политиката така се намеси, че накара македонците да започнат да се делят на антични, войводи и партизани?

- Историците трябва добре да обяснят етногенезиса на македонския народ. Тя има своите фази и етапи. Македонският народ не е народ, който е изкуствено създаден преди 50 или 60 години. Етногенезисът може да се извършва от векове. При нас македонците заради факта, че Македония отдавна не е имала своя държавност и е била разделена, етногенезиса се извършва по-бавно. Голям противник съм на това македонците помежду си да се разделят на антични, на славянски. Просто ние сме македонци по националност и не трябва да се поставя прилагателно пред думата. Това е много лошо разделение, което е изкуствено наложено и сами си създаваме проблеми... Факт е, че македонската нация съществува, че македонският народ го има на картата на народите в света. Никъде по света няма да намерите някой народ да казва, че е древен, средновековен. Нашият етногенезис е приключил. Историята на антична Македония се е изучавала дори в старите програми в учебниците в бивша Югославия. Протежирането само на Илинденския период от историята или пък само на НОБ е погрешна теза. Еднакво трябва да се изучават всички части от македонската история. Историята трябва да е обединително звено при македонците, разделението трябва да приключи. Ако отвътре си правим такива разделения, това ще създаде лош имидж за нас.

Антиквизацията е нещастен термин

Част от преподавателите през последните години възприемат антиквизацията на Македония като „твърда история”, докато останалите говорят за нея като за мит. Какво е вашето мнение?

- Терминът антиквизация е нещастен, отново сами ние македонците си налагаме този термин. Това, че сега се прояви голям интерес към изучаването на древната история, не означава, че се прави някакво връщане назад към античните корени. За периода на Древна Македония смятам, че този период се изучава от редица държави и народи, защото цивилизацията, която създава Александър Македонски принадлежи на целия свят. Нямам нищо против и гърците да се занимават и да проучват тази част от историята. И дори днес, ако погледнете стратегията на неговата война, ще видите че тя още се изучава във военните академии в САЩ. Какво означава това, че те се антиквизират? Не, това е част от световното историческо наследство.

Дали пренагласянето на древната история, за разлика от съвременната може да донесе по-добро бъдеще за македонците?

- На този въпрос вече отговорих. По-добро бъдеще на Р. Македония няма да донесе нито древната, нито славянската история, а добрата икономика. Историята е само наука, трябва да се гледа без национализъм и без шовинизъм...

/НИ/