Исторически календар за 29 ноември

Събития

1760 г. — Град Детройт е предаден от Франция във британско владение.

1780 г. — След смъртта на императрица Мария Тереза на престола на Свещената Римска империя застава нейният син Йозеф II.

1787 г. — С едикт на крал Луи XVI във Франция са гарантирани правата за вероизповедание на протестантите в страната.

1830 г. — В Полша избухва въстание срещу руското управление, известно като Ноемврийското въстание.

1877 г. — Американският изобретател Томас Едисън представя фонографа — предшественика на грамофона.

1899 г. — Основан е каталунският футболен клуб ФК Барселона.

1916 г. — Първата световна война: Доминиканската република е окупирана от войски на САЩ, като окупацията на страната продължава до 1924 г.

1922 г. — Хауърд Картър отваря гробницата на фараон Тутанкамон за публика.

1929 г. — Американският пилот адмирал Ричард Бърд извършва първия полет със самолет над Южния полюс.

1939 г. — В СССР е издаден указ на насилствено налагане на съветско гражданство за полското малцинство, живеещо на територията на СССР.

1945 г. — Създадена е Федеративна социалистическа република Югославия.

1947 г. — По искане на ООН територията на Палестина е разделена на 2 части — еврейска и арабска, които по-късно стават отделни държави — Израел и Палестина.

1962 г. — Между Франция и Великобритания е подписан договор за съвместно проектиране и производство на самолета Конкорд.

1975 г. — Американските бизнесмени Бил Гейтс и Пол Алън създават фирмата Майкрософт.

1981 г. — Актрисата Натали Ууд се удавя по време на инцидент в Калифорния.

1977 г. — АЕЦ Козлодуй е включен в енергийната мрежа на България.

1990 г. — Андрей Луканов е принуден да подаде оставката на правителството под давление на протестите и стачките, организирани от КТ Подкрепа.

1990 г. — Съветът за сигурност на ООН дава съгласието си за използването на военни средства за освобождаване на Кувейт от Иракска окупация.

1993 г. — По американския телевизионен канал Кинг Ти Ви е излъчена най-кратката телевизионна реклама от 4 кадъра и продължителност 0,133 секунди.

1998 г. - Литекс Ловеч побеждава ЦСКА София с рекорден резултат 8:0. Ловешкият клуб нанася най-голямата загуба на ЦСКА в историята на българския футбол.

Родени

1797 г. — Гаетано Доницети, италиански композитор († 1848 г.)

1802 г. — Вилхелм Хауф, немски поет и новелист († 1827 г.)

1803 г. — Кристиан Доплер, австрийски математик и физик († 1853 г.)

1825 г. — Жан Шарко, френски невролог и професор по анатомична патология († 1893 г.)

1832 г. — Луиза Мей Олкът, американска писателка († 1888 г.)

1835 г. — Цъси, императрица на Китай († 1908 г.)

1839 г. — Лудвиг Анценгрубер, австрийски драматург († 1889 г.)

1849 г. — Джон Флеминг, английски физик († 1945 г.)

1856 г. — Георгий Плеханов, руски революционер, теоретик на марксизма († 1918 г.)

1856 г. — Теобалд фон Бетман-Холвег, немски политик († 1921 г.)

1874 г. — Егаш Мониш, португалски неврохирург, Нобелов лауреат през 1949 г. († 1955 г.)

1898 г. — Клайв Стейпълс Луис, британски писател, философ и теолог († 1963 г.)

1918 г. — Фридрих Йозиас Сакскобургготски, германски благородник († 1998 г.)

1925 г. — Ернст Хапел, австрийски футболист и треньор († 1992 г.)

1932 г. — Жак Ширак, президент на Франция

1933 г. — Джон Майъл, британски композитор, пионер в рок-музиката

1939 г. — Веджди Гьонюл, турски политик

1939 г. — Сандро Салвадоре, италиански футболист († 2007 г.)

1943 г. — Семра Сар, турска киноактриса

1947 г. — Мирза Хазар, азербайджански писател

1948 г. — Мария Стоянова, български народен представител

1952 г. — Джеф Фейхи, американски актьор

1953 г. — Алекс Грей, американски художник

1957 г. — Кичка Бодурова, българска естрадна певица

1958 г. — Лев Псахис, руски шахматист и гросмайстор

1962 г. — Андрю Маккарти, американски актьор

1971 г. — Стойко Вълчев, автомобилен състезател

1972 г. — Диего Рамос, аржентински актьор

1976 г. — Анна Фарис, американска актриса

1980 г. — Джанина Гаванкар, американска актриса

Починали

1268 г. — Папа Климент IV (* ок. 1200 г.)

1314 г. — Филип IV, Крал на Франция (* 1268 г.)

1632 г. — Фридрих V, курфюрст на Пфалц (* 1596 г.)

1643 г. — Клаудио Монтеверди, италиански композитор (* 1567 г.)

1759 г. — Николас Бернули, швейцарски математик (* 1687 г.)

1780 г. — Мария Тереза, императрица на Свещената Римска империя (* 1717 г.)

1858 г. — Константин Фотинов, български просветен деец (* ок. 1790)

1916 г. — Войн Попович, сръбски военен и революционер (* 1881 г.)

1922 г. — Илия Кушев, български офицер и революционер (* 1896 г.)

1924 г. — Джакомо Пучини, италиански композитор (* 1858 г.)

1939 г. — Филип Шайдеман, немски политик, канцлер на Ваймарската република (* 1865 г.)

1952 г. — Свен Хедин, шведски изследовател (* 1865 г.)

1957 г. — Никола Алексиев, български писател (* 1889 г.)

1971 г. — Васил Захариев, български график и изкуствовед (* 1895 г.)

1972 г. — Г. М. Димитров, български политик (* 1903 г.)

1975 г. — Андон Митов, български лекар (* 1909 г.)

1975 г. — Греъм Хил, британски автомобилен състезател (* 1929 г.)

1979 г. — Хърбърт Маркс, американски комик (* 1901 г.)

1981 г. — Натали Ууд, американска актриса (* 1938 г.)

1983 г. — Любомир Киселички, български актьор (* 1932 г.)

1986 г. — Кари Грант, американски актьор (* 1904 г.)

2001 г. — Джордж Харисън, британски музикант (Бийтълс) (* 1943 г.)

2010 г. — Андрей Баташов, български актьор, (* 1965 г.)

Празници

ООН — Международен ден за солидарност с палестинския народ

Югославия — Ден на републиката (1945 г., бивш празник)

Вануату — Ден на единението