Резултатите от приватизацията в Сърбия са опустошителни

Белград, Сърбия /КРОСС/ Над половината от приватизираните предприятия са били закрити, а две трети от работниците в тях - съкратени. Това са само част от отрицателните последици от приватизацията в Сърбия през последните десет години. Компанията "Нафтена индустрия Сърбия" (NIS) е единственото голямо приватизирано дружество в страната, пише в свой анализел "SETimes".

Сръбският Социално-икономически съвет представи изследването си, озаглавено "Последици от приватизацята в Сърбия" и заключи, че процесът е бил опустошителен, въпреки че е донесъл 2,6 милиарда евро. За последните десет години в Сърбия в частни ръце са минали над 3000 държавни предприятия, обяви Съветът, но само 65% от тях са спрели да работят или са на път да прекратят дейността си.

Цената обаче за икономиката е огромна; близо 83 000 работни места или две трети от всички работни места преди приватизацията вече са съкратени.

Според Съвета подобни резултати трябва да бъдат взети предвид, за да се избегне повтарянето на скъпоструващи грешки при предстоящото преструктуриране на държавния сектор.

Зоран Ристич, представител на синдиката "Независимост", сподели пред "SETimes", че зле изпълнената приватизационна програма е повлияла отрицателно дори върху работниците, които са успели да запазят работните си места.

"Правата на работниците са значително по-слаби, което доведе до голяма несигурност сред трудещите се, както и в цялата икономическа система", заяви Ристич.

Друг проблем е, че повечето хора, загубили работата си, продължават да са безработни. 49-годишният Боголюб Ташич е работил в хартиения завод "Божо Томич" в продължение на 12 години, преди да бъде уволнен малко след приватизацията на предприятието.

"От три години не съм работил и ми се струва, че никога няма да си намеря работа", каза Ташич предSETimes. По думите му той е бил принуден да препродава зеленчуци по пазарите на открито в Белград, за да издържа жена си и двете си деца, въпреки че не е особено подвижен, тъй като има артрит, а няма здравни осигуровки.

Държавната агенция за приватизация на Сърбия е развалила 636 приватизационни сделки, най-вече поради факта, че новите собственици на се покривали вноските си, не са продължили дейността на дружествата и не са спазили установените и договорени социални програми. Агенцията е завела дела срещу 178 собственици, а 158 нови собственици съдят агенцията.

Професор Даница Попович от Икономическия университет в Белград сподели пред "SETimes", че приватизацията е довела до лоши резултати, тъй като системата е сбъркана в основата си. "Целта на прехода не биваше да е просто да се продаде дадено предприятие на частен собственик и да се приберат пари в бюджета, а да се създаде икономически климат и да се привлече нов капитал", твърди Попович.

Според нея Сърбия е трябвало да последва примера на Унгария, която днес държи едва 30% от стария капитал, а 90% от компаниите са чужди.

"Унгарците привлякоха "Сименс", "Нокиа", "Електролукс", докато ние продадохме компаниите си на чуждестранни и местни магнати, които ги ограбиха и закриха", допълва Попович. Един от най-лошите случаи на приватизация е с производителя на тор "Азотара" в Панчево близо до Белград. Компанията бе продадена през 2006 г. на консорциум, състоящ се от литовските фирми "Арви" и "Санитекст" и белградския холдинг "Универсал" за 13 млн. евро. Новите собственици обещаха да превърнат "Азотара" в лидер в производството на изкуствени торове, но продадоха най-ценната част от завода на руска фирма за 32,5 млн. евро още на следващата година.

"Това беше един голям грабеж от страна на държавата и магнатите", сподели пред SETimes председателят на синдиката на работниците в "Азотара" Милан Ивович. Той обясни, че продаденото съоръжение е било разглобено и транспортирано в Русия.

Работниците и синдикатите многократно са информирали приватизационната агенция, но никой оттам не е реагирал. Сърбия все още не е приватизирала големите си държавни предприятия, където е концентриран над 40% от общия капитал на страната.

Единствено "Нафтена индустрия Сърбия" (NIS) бе продадена на руската Газпром през 2009 г. за 400 млн. евро. Изглежда правителството няма последователна стратегия за приватизацията на държавните фирми в момент, когато от ЕС и МВФ настояват за съкращаване или премахване на субсидиите. Изправено пред предстоящите избори, правителството в Белград не иска да намалява заплатите на много работници или да ги уволнява.

"Опитът на държави, приватизирали общинските услуги, показва, че цените незабавно са се повишили, а нивото на услугите се е влошило, като в същото време броят на служителите автоматично е намалял", твърди Любослав Орбович, председател на Федерацията на сръбските синдикати. Нейни представители обявиха, че ще започнат да събират подписи с цел организиране на референдум дали сръбските граждани са готови да приемат навлизането на частен капитал в сектора на комуналните услуги.