Независим Кюрдистан - мечта или реалност?

Анкара, Турция /КРОСС/ Турското правителство е наясно с опасностите произтичащи от укрепването на кюрдския фактор в държавата, който напоследък все повече се стреми към придобиване на политическа независимост.

След създаването в Диарбекир на "алтернативно правителство на Кюрдистан", Анкара увеличи натиска върху кюрдите и активизира военните операции срещу партизанските сили на ПКК, пише в свой анализ “panarmenian.net”.

Турската армия атакува кюрдските сепаратисти свободно навлизайки на чужда територия обяснявайки, че води борба срещу агресията на кюрдските бунтовници.

Пред авторитетния турски ежедневник “Хюриет” преди няколко месеца министър-председателя Реджеп Тайп Ердоган заяви, че Турция няма да позволи създаването на паралелна държава на своя територия, така както искат кюрдите.

"Турската армия няма да спре да се бори срещу кюрдите”, бе категоричен Ердоган.

Всъщност, борбата на Турция срещу кюрдите е на живот или смърт, тъй като при евентуално поражение официална Анкара ще изгуби властта над повече от половината си територия. Тази борба продължава вече трето десетилетие.

В своята “битка” Турция не получава подкрепа от никъде, освен спорадично, и то само в устна форма. ПКК вече официално се смята от САЩ и ЕС за терористична организация, но полза от това за Турция засега няма. Тук възниква и директно въпроса за равноправното третиране на ПКК с терористични структури като ХАМАС и ФАТАХ, на които обаче им се признава правото да имат държавнотворни амбиции.

Турското правителство е наясно с опасностите, които крие укрепването на кюрдския фактор в държавата, защото все пак това би могло да се отрази и на териториалната цялост и на вътрешната сигурност. Както казахме, към днешна дата, проблемът за идентичността в Турция е болезнена тема. Знаейки това, кюрдите се опитват да разделят турското общество, което преди време се смяташе за монолитно.

Другият голям проблем пред турското общество е историческото наследство на Османската империя и желанието на мнозина то да бъде отразено по някакъв начин и в съвременоста. Освен това се оказва, че днешните турци не изпитват кой знае какво съжаление нито към кюрдите, нито към арменците, нито към гърците или евреите за причинените им злини по време на дългото османско господство. И накая все още неуредените спорове с България за бежанците от Тракия и с Гърция за Кипър висят като дамоклев меч над главата на турската дипломация и парира значителна част от усилията й за влизане в структурите на Европейския съюз.

Оказва се, че кюрдите поради геополитическото развитие в региона вс могат да постигнат някои от целите си. Вярно е, че създаването на незаависим Кюрдистан е все още въпрос на бъдещето, но началото в Диарбекир е вече направено.

По-нататъшното развитие на този въпрос зависи в немалка степен и от Иран, където кюрдската партия "ПЕЖАК" е поставена извън закона. Но Техеран може да промени позицията си, което ще доведе до получаването на редица дивиденти от страна на кюрдите, както в страната и, така и за тези в Турция. В този контекст не бива да се изключва областта на Северна Кюрдистан в Ирак, която за по-голямата част от кюрдите се възприема като земята, откъдето ще тръгне изграждането на собствената им държава.

В същото време, както съобщава Kurdistan.ru, президент на Кюрдистан Масуд Барзани призова за прекратяване на насилието между Турция и кюрдските бунтовници и заяви, че е готов да посредничи между тях, след срещата си с турския премиер Реджеп Тайп Ердоган.

Всъщност, посещението на Барзани в Турция е второто подобно официално посещение на кюрдска високопоставена делегация в Турция след атаките на ПКК на 19 октомври , при които загинаха 24 турски войници. "Аз стоя зад правата на кюрдите", заяви тогава Барзани.

"Но за постигането на тези права, не мога да приема убийството на турски войници. Дали иска или не Турция, аз призовавам ПКК да сложи крой на войната. Това е моето лично убеждение." Само тогава, според Барзани, когато бунтовниците спрат атаките, Турция повече няма да има извинения за избухването на размирици в кюрдските райони.

Относно турските военни операции срещу ПКК, Барзани заяви: "Моят опит ми подсказва, че без значение колко са напреднали технологиите, победата в една партизанска война е невъзможна. Знам, че вашата армия е силна, но с кого да се бият, след като “полето за битки” е празно?"

Въпреки това, още от април тази година турската полиция започна да арестува стотици кюрдски политически активисти в кюрдските райони на Турция, сред които попаднаха и шестима депутати в Парламента в Анкара. Активистите бяха обвинени в подържането на връзки с ПКК.

Припомняме Ви, че ПКК се стреми към независимост на югоизточната част на Турция от 1984 г. насам. За да осъществят целта си те нападат полицейски участъци, военни постове, взривяват коли на общестени места и пр.. Базите на бойците са разположени предимно в северната част на Ирак. В резултат на несекващите нападения и контраофанзиви от стана на турската армия за 26 години са убити повече от 40 хиляди души.

/НИ/