Шопинг по български

В София моловете никнат като гъби след дъжд - един от друг по-големи, по-атрактивни, но и... все по-празни. В борбата си за надмощие моловете залагат на какви ли не екстри, пише Франк Щир, кореспондент на ФАЦ, информира DW.

Преди падането на Желязната завеса през 1989 г., когато България още се води "Народна република", пазарът на площите за търговия на дребно беше ясен и прегледен. Имаше един единствен голям търговски център - "Централният универсален магазин" /ЦУМ/. В него като на поклонение ходеха хора от цялата страна, когато посещаваха столицата София. В магазина те намираха стоки с качество, каквото иначе не познаваха. И изобщо не беше проблем, че ЦУМ няма почти никакви места за паркиране. По онова време клиентите пристигат с обществения транспорт, пише Франк Щир на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" /ФАЦ/ и продължава така:

Междувременно конкуренцията е сложен проблем именно за легендарния ЦУМ. Превърнал се междувременно в луксозен универсален магазин, ЦУМ все още успява да предложи шопинг-обиколка в стилна обстановка. Но стоките, които могат да бъдат намерени там, ги има и другаде. Ако не на всеки ъгъл, то поне в множеството нови търговски центрове, които се наричат Mall of Sofia, Serdika Center или пък просто The Mall. Спрямо ЦУМ те разполагат с важно конкурентно предимство: в подземните им гаражи клиентът със сигурност може да намери паркомясто за автомобила си.

Новата вълшебна думичка

За да подпомогне богатия на традиции търговски център в тази ситуация, главният архитект на София Петър Диков искаше в хода на построяването на втора метро-линия точно пред ЦУМ да бъде изграден по-голям подземен гараж. Изтъкнати представители на местната архитектурна общност реагираха обаче с възмущение. Поради съображения от градоустройствен характер те сметнаха за престъпна небрежност чрез строежа на паркоместа да се привлича още повече автомобилно движение към центъра на града, вместо да бъде изтласквано оттам.

Преди всичко обаче те сметнаха, че плановете на Диков застрашават останките от Римско време, най-вече Виа Принципалис. По главната улица на някогашната Сердика, както се е наричала тогава София, през 4-ти век са преминавали исторически личности като император Галерий или Константин Велики.

Защитниците на архитектурните паметници до голяма степен успяха да наложат исканията си. На ЦУМ и в бъдеще няма да му достигат паркоместа. Но тъй като открити древноримски артефакти ще бъдат изложени в ЦУМ в нещо като подземен музей, недостатъкът може да бъде компенсиран с умел маркетинг. Ако ЦУМ се представя като "Търговски център с античен музей", може би ще успее да печели и от любопитството на чуждестранните туристи.

С подобна стратегия ЦУМ би се вписал в актуалните тенденции. За да привличат клиенти, търговските центрове в България залагат на следната вълшебна думичка - лайфстайл. Двама типични представители на това начинание са строящите се в момента Paradise Centre в София и The Strand в черноморския град Варна.

Paradies Centre се изгражда в южните покрайнини на София. Парцелът на булевард "Черни връх" е с площ 36 декара. След завършването на строежа в края на 2012 г. той ще бъде най-големият мол в България. Намиращият се под руско ръководство инвеститор по проекта "Булфелд" възнамерява да вложи около 150 милиона евро в него. Водопади и гейзери са само две от "лайфстайл-екстрите" на този мол.

Голямото опразване на моловете

Въпреки тези атракции обаче намирането на наематели за този огромен обект няма да е никак лесно, защото на Южния пръстен в София Paradies Centre се конкурира с още два големи мола - Sofia Ring Mall, който залага на близостта до първия магазин на мебелния гигант IKEA, и Bulgaria Mall, който на свой ред разчита на шосето, свързващо София с богаташкото предградие Бояна и платежоспособните му жители.

Ерата на модерния шопинг започна в София през месец юни 2006 г. с откриването на City Centre Sofia и на Mall of Sofia. Въпреки че българите не разполагат с особена покупателна сила, те посрещнаха новите разкошни търговски центрове еуфорично. Но настъпилата скоро след това икономическа криза предизвика всеобщо отрезвяване. Все повече магазини се опразват, като най-тежко е положението в провинцията - там са заети под 50 на сто от търговските площи.