Сърбин основал руското разузнаване

Москва, Русия /КРОСС/ Руският президент Владимир Путин искрено се изненадал, когато от Руската академия на науките му съобщили, че руската разузнавателна служба през ХVІІ век е основана от сърбина Сава Владисавлевич, предаде "НетПрес".

По този повод наскоро сръбският ежедневник "Вечерни новини" излезе със специална статия, в която се дават и някои подробности около живота на "първия руски шпионин". Според авторите на материала се оказва, че Владисавлевич е авантюрист, търговец, дипломат и разузнавач. Той се родил в 1668 година край Гацка в Херцеговина, а няколко десетилетия по-късно станал един от най-могъщите хора в Европа.

По случайност, името на Владисавлевич отново попада в центъра на общественото внимание през 2008 г. когато се дискутира новия договор за демаркация между Китай и Русия.

Тогава Путин решава да се допита до представители на Руската академия на науките, за да може по-обосновано да защитава руските национални интереси. При една от срещите, един академик случайно му подметнал, че договорът е добър, но той е само по-добра версия на договора, който Русия сключва с Китай цели три столетия по-рано.

Тогава Путин се заинтригувал кой точно стой зад договора от руска страна и при проучванията изникнало името на разузнавача Владисавлевич.

За кратко време интереса към него нараснал до такава степен, че в Москва пристигнали няколко сръбски учени, които да работят в архивите и да проучат неговия живот. Сред тях бил и експерта по международно право и някогашен секретар на Сръбската академия на науките и изкуствата Владимир Давидович, който открил в руските архиви оригинала от доклада на Владисавлевич по повод договора с Китай от преди близо 3 века. Той бил озаглавен: "Тайна информация за силата и състоянието на китайската държава".

От него става ясно, че руския топразузнавач от сръбски произход пропътувал хиляди километри на коне и камили, бродейки няколко години из далечните и необятни руски простори, където се запознал с конкретните измерения на китайската икономическа сила и проникването на китайското влияние сред населението в Далечния изток.

Успоредно със своите проучвания, Владисавлевич създал и модерна разузнавателна мрежа, която му предавала по канали всички по-важни събития, случващи се в редица райони на страната. Според проучвателите на живота му, той се ползвал и от анализи и прогнози, които били специално изготвяни за него от верни хора.

Владисавлевич създал и доразвил азиатската структура на руското разузнаване, а в началото на ХVІІІ в. започнал да креира и първите ядра руски шпиони в страните от Западна Европа. За тази цел той често ползвал услугите на търговци и моряци от Дубровник.

Руският топразузнавач дълго време прекарвал и в Истанбул, което свидетелства за интереса му към съдбата на Османската империя, както и за подчинените й славянски народи. По този повод стана ясно, че османските полицейски служби са предполагали за неговата мисия, но по незнайни причини са го смятали за агент на Великобритания или Франция.

След негов знаменит "Таен доклад за Черно море", лично руския владетел го повиква в Санкт Петербург. Там той го прави свой "първи таен съветник".

/НИ/