Николай Василев: Добре ли е кредитите да движат икономиката?

В осмия  брой на икономически бюлетин  EXPAT COMPASS, фокусиран върху световната дългова криза, пенсиите, реформите и износа, е включен специалният коментар на анализатора Николай Василев, CFA. Първата публикация на материала е във в. "Дневен труд" през октомври 2011 г.

Фирмите се нуждаят не от кредити, а от собствен капитал

• Износът не води до растеж, защото не расте потреблението
• Населението не потребява, а спестява в депозити, с което бави икономиката
• Банките пречат на бизнеса, защото не кредитират, а и лихвите са високи
• Фирмите се нуждаят от свежи средства, за да заработят, но никой не им ги дава
• Ако правителството увеличи разходите (доходи, общ. поръчки), растежът ще е по-висок
Сигурно сте чували подобни твърдения. Те толкова често циркулират в публичното пространство, че звучат като аксиоми. Нещата обаче не стоят точно така. В икономиката всички процеси са взаимосвързани и трябва да се анализират комплексно.
Моите тези са други:
• Високият ръст на износа за последните две години е най-положителното явление за икономиката
• Високите спестявания са позитивни, защото подкрепят банките и водят до инвестиции. Алтернативата е да бъдат изхарчени предимно за вносни стоки
• Потреблението е в стагнация поради недоверие в утрешния ден. А недоверието е резултат от световната криза и липсата на посока в икономическата политика на България
• Банките не са „лоши", че не дават кредити, а повечето фирми не могат да представят убедителни резултати и инвестиционни планове, за да ги заслужат. Пари по света има, макар по-малко от преди
• И отделната фирма, и цялата икономика се нуждаят не от кредити, а от собствен капитал
• Лошата финансова дисциплина (т.е. големият бюджетен дефицит) не води до по-висок растеж, а само допълнително влошава доверието
• Големият проблем е липсата на реформи и неразвитият капиталов пазар
1. Какво му е лошото на износа?
Прави са някои анализатори, че за дългосрочен ръст можем да говорим само при устойчиво вътрешно потребление. Вярно е, че печеливши от ръста на експорта са основно големите износители и че част от ръста идва от поскъпването на суровините, а не само от обемите.
Но все пак нарастването на износа до рекордни нива през 2010-11 г. води до приток на валута и подобрява търговския баланс. Развиват се жизнеспособни предприятия, конкурентни на световните пазари. Без такива как да вървим напред? По косвен път приходите и печалбите на износителите водят до повече заплати и осигуровки, данъци (не ДДС), поръчки за поддоставчици.
2. Не дават ли банките кредити?
Ако сте предприемач и не получите кредит, виновни са ви „лошите" банки, които не искат да вникнат в гениал-ните ви бизнеспланове. Ако сте банкер обаче, светът изглежда другояче. Между 2002 и 2008 г банките бяха прекалено „добри" и даваха лесно много заеми - на производители и потребители. Кредитите нарастнаха многократно. Днес над 20% от тях са необслужвани. Ако цифрата продължи да расте, лавината може да застра-ши банките - и то по вина на същите тези бизнесмени, които днес искат и не получават финансиране. Спасява ни това, че българските банки са с най-висока капиталова адекватност на континента и че все пак не прекалихме с кредитирането като Ирландия.
Годишно 100-200 дружества се обръщат към нас в Експат Капитал, за да търсят финансиране. Типичното такова дружество е с малка печалба или дори със загуба, малък или дори отрицателен собствен капитал, големи натрупани задължения, често необслужвани. Такива фирми нито могат, нито трябва да получат нови кредити, защото и тях ще прахосат. По същия начин един спортист със счупен крак не може и не трябва да ходи на състезание. По-скоро ще счупи и другия, отколкото да стане шампион.
Фирмата, която всеки би се радвал да финансира, има други характеристики: висока и растяща печалба, голям собствен капитал, малки задължения. Тези фирми са малко, но за това не са виновни банките, а самите предприемачи.
3. Какво им е лошото на депозитите?
За отделния човек в годините, когато цените на недвижимите имоти и акциите падат, банковите депозити се оказват най-успешният, макар най-„скучен" инструмент за инвестиции. Друг е въпросът, че няма как да го предвидим, само го отчитаме за миналото.
За банките и за цялата икономика не е добре да има много кредити, ако няма горе-долу толкова депозити. Напоследък депозитите чупят рекорди. Защо тогава кредитите не растат? Просто депозитите все още са с около 15 млрд. лв. по-малко от кредитите. Яхвайки вълната на растежа до 2008 г., банките изпреварващо и лесно даваха заеми. Финансираха се с евтини пари от чуждите банки-майки или с облигации. Днес тези два източника са пресъхнали.
4. Добре ли е депозитите да се обърнат в потребление?
Зависи за кого. Ако сте производител за вътрешния пазар, за вас би било добре. Но да не забравяме, че голяма част от това потребление би отишло към вносни стоки или към пътувания в чужбина. Ако сте вносител на автомобили или телевизори, ще имате повече бизнес. Но търговският баланс ще се влоши, което не е добре за стабилността на валутата.
Банките няма да са щастливи от отлива на депозити и с още по-голяма скорост ще си прибират кредитите обратно, без да дават нови. Лихвите ще са още по-високи - пак не е добре за стабилността на валутата.

5. Високи ли са лихвите?
Ако сте кредитополучател, лихвите са скъпи и може да ви доведат до фалит. Намалете кредитите тогава. За правителството също се покачват лихвените разходи -тогава да не допуска бюджетни дефицити. Ако имате депозити, радвайте се на високите лихви и спестявайте повече. Да не забравяме и гаранцията върху депозити до 100 хил. евро.
Лихвата е цената на парите във времето. Въпрос на пазарно търсене и предлагане, не на емоции. По същия начин всяка година обсъждаме цената на пшеницата. Ако е ниска, зърнопроизводителите щели да фалират и искат подкрепа от държавата. А потребителите на евтин хляб не казват „Благодаря". Ако е висока, социално слабите щели да обеднеят и също искат подкрепа от държавата. Зърнопроизводителите също не казват „Благодаря".
Лихвите са такива, каквито са - и това се нарича пазарна икономика. Другото е комунистически модел, от който вече се отрекохме.
6. Има ли инвестиционни алтернативи на депозитите?
Има. Дори в България много домакинства и дружества са инвестирали поне в имоти. В напредналите държави финансовите пазари са по-развити. Там болшинстово от спестяванията са не в депозити, а в акции и в различни инвестиционни фондове. Даже техните котировки да падат в определен момент, в дългосрочен план те носят по-висока доходност.
7. Боледуващият ни капиталов пазар
С известна пристрастност ще кажа, че за последните 20 г. само за едно управление развитието на капиталовия пазар и на инвестиционната индустрия беше приоритет - това между 2001 и 2005 г.
Напоследък индексите и на българската, и на световните борси падат главоломно. За седем месеца нашият SOFIX е с 25% надолу, но има и по-зле от нас. Листвания на нови компании почти няма как да се случат. Капиталовият пазар не може да изпълнява основна функция - да дава възможност на предприемачите да се финансират чрез емисии на ценни книжа като алтернатива на кредитите.
8. Кредити или собствен капитал?
Споделям тезата, че високата задлъжнялост увеличава риска от фалит. Затова препоръчвам на фирмите да се финансират със собствен капитал, особено по време на криза, когато продажбите и печалбите може съвсем да се сринат.
Възможни източници на собствен капитал:
• Лични спестявания на собствениците. Много често фирмите са регистрирани с 5000 лв. основен капитал, а след това собственикът е дал още милиони като кредит на фирмата си. Добре би било това да се капитализира и тогава балансът ще изглежда по-добре
• Привличане на партньори - фирми от същия бранш, лица, близки до собственика
• Инвестиционни фондове за дялови инвестиции
• Публични емисии на ценни книжа през борсата
9. Готови ли са фирмите за привличане на акционери?
Предприемачите се сърдят както на банките, че не им дават кредити, така и на инвеститорите, че не желаят да им купят акциите. Най-честите проблеми на фирмите са следните:
• малък или отрицателен собствен капитал и големи дългове
• загуба или недостатъчна печалба
• собственикът я оценява в пъти по-скъпо, отколкото инвеститорите. Разминаването обикновено е между 3 и 10 пъти
• собственикът не развива бизнеса си прозрачно и според правилата на добрата бизнес етика, а го е оплел с мрежа от свързани лица
• собственикът откровено източва собствената си фирма - това е масовият случай. Трудно е да се обясни защо
Първите три проблема са математически, другите два -манталитетни.
10. Липсата на реформи
Темата е дълга. Ето няколко примера, започвайки от най-важните според мен:
• Някога през този век ще има ли решение дали ще строим АЕЦ Белене или не?
• Наченките на реформа в пенсионния модел през 2009 г. бяха пратени в девета глуха след това. Даже бяха национализирани част от частните пенсионни фондове - груба грешка
• В здравеопазването - нищо
• Приватизация - освен Булгартабак, почти нищо
• Концесии - освен Порт Бургас, почти нищо
• Капиталовите пазари - нищо. Дори беше национализирана борсата, уж за да бъде после приватизирана, но кога?
• Регулаторните режими - нищо
• Чужди инвестиции - почти нулеви
Тази ситуация в икономическата политика наричам хаос и липса на посока.
11. Дълговете и дефицитите на правителството
Все ще се намери икономист или по-често политик, който да цитира Кейнс и да предлага правителството да увеличи едни или други разходи, уж за да стимулира икономиката. Поне през последните години обаче животът ни е научил на друго. В едни от най-добрите години за световната икономика (до 2007 г.) правителствата на повечето държави пропуснаха да постигнат излишъци и да намалят дълга си. България беше сред малкото отличници, които събираха „бели пари за черни дни". Смятам се за един от „виновниците" за това.
Държавите с големите бюджетни дефицити (като Унгария и Гърция) не постигнаха по-висок растеж от нас и не забогатяха по-бързо до 2008 г. Причините са поне две. Първо, т.нар. "crowding-out" ефект. Ако правителството взема назаем милиарди, то „изсмуква" от пазара ресурси, които можеше да отидат в частни проекти. Например, една банка може да избере дали да даде кредит за нов завод или вместо това да купи ДЦК и новият завод да не се построи изобщо.
Второ и по-важно - въпросът за доверието. Ако една държава има огромен бюджетен дефицит, тя се е запътила към хиперинфлация, девалвация, рецесия и хаос. Тогава инвестициите бягат от там. Кой през тази седмица би искал да инвестира на юг от Кулата? Или през последните 10 г. в Зимбабве?