Малцинствата в Босна и Херцеговина чакат по-добри времена

Сараево, Босна и Херцеговина /КРОСС/ Парламентарната комисия на Босна и Херцеговина, на която беше възложено да внесе промени по частите от конституцията, които се смятат за дискриминационни, не спази определения краен срок за това, пише в свой репортаж сайта "SETimes.com".

Органът трябваше досега да постигне съгласие по измененията, с които да бъде приложено решението на Европейския съд по правата на човека от 2009 г. по делото "Сейдич-Финци". Съдът се произнесе, че конституцията на БиХ нарушава международното право, тъй като забранява на членовете на етническите малцинства да се кандидатират за важни държавни постове. В момента конституцията предвижда, че само етнически бошнаци, сърби и хървати могат да бъдат избирани за членове на председателството на БиХ и горната камара на парламента.

Комисията беше натоварена до края на ноември да подготви проект за изменения, който да бъде приет от всички политически партии. Политическите разногласия обаче тлеят още от произнасянето на решението преди две години. Доминиращите партии са готови на компромис по състава на законодателната власт, но остават разделени по въпроса дали членовете на председателството трябва да бъдат избирани пряко от един от двата политически органа, или непряко от парламента. Председателят на комисията Шефик Джаферович потвърди, че не е постигнато споразумение относно изпълнението на съдебното решение. Въпреки това, отбеляза той, има напредък. „Комисията прие две заключения: че не е налице необходимият консенсус за внасяне на предложение за промени в конституцията и че комисията трябва да продължи своята работа. Постигнато беше съгласие за обхвата на конституционните промени и че те трябва да засягат избирането на членовете на председателството на БиХ и горната камара“, заяви Джаферович за "SETimes".

Комисията се състои от представители на 13-те най-големи политически партии в Босна и Херцеговина и е заседавала десет пъти. Джаферович се надява, че парламентът на страната ще приеме доклада на комисията и ще продължи мандата на политическите представители. Якоб Финци, член на еврейската общност в БиХ и един от двамата ищци по делото, е разочарован. „Когато комисията беше сформирана, прогнозирах, че нищо няма да се случи, и за съжаление прогнозата ми се оказа вярна. БиХ пое задължението да спазва своите международни задължения с подписването на Споразумението за стабилизация и асоцииране през 2002 г. Никой не е принуждавал БиХ да обещае това“, заяви Финци за "SETimes".

Той отбеляза, че БиХ е единствената държава в Европа, която не е изпълнила решение на този съд. „Можем само да седим и чакаме по-добри времена, когато ще е възможно да се постигне политическо съгласие по един толкова прост и лесен въпрос“, добави Финци. Основите на сегашната конституция на БиХ бяха поставени в Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което сложи край на конфликта от 1992–1995 г. в Босна.

С него беше създадено тристранно председателство, което се заема на ротационен принцип от етнически хърватин, бошнак [мюсюлманин] и босненски сърбин. На практика системата не позволява членовете на 17-те национални малцинства в страната, посочени в конституцията просто като „други“, да участват пълноценно в политическия живот. Според правните експерти политиците носят пълната отговорност за неизпълнението на решението. Миле Дмичич, преподавател по конституционно право в Университета в Баня Лука, посочва, че са налице правни и политически основания за изпълнението на решението. „Политиците трябва да се фокусират върху възможно най-бързото внедряване на решението в конституцията“, каза Дмичич за SETimes. „Отговорността се носи изцяло от институциите на БиХ и се страхувам, че един ясен и разбираем правен въпрос бавно се превръща в политическа безкрайност.“

Таня Топич, политически анализатор от Баня Лука, заяви за SETimes, че случаят е показателен за явната липса на политическа воля. „Когато в Босна нещо трябва да се забави, се създава комисия. Фактът, че в комисията няма представители на малцинствата, показва най-добре колко сериозно политиците подхождат към този въпрос“, посочи Топич. Тя добави, че държава, която иска да има демократични ценности, трябва да прилага същите ценности. Европейските официални представители предупредиха органите на БиХ, че трябва да изпълнят решението в съответствие с поетите от страната международни задължения. „Теоретично - да, има вероятност на БиХ да бъдат наложени санкции, като БиХ бъде изключена от Съвета на Европа, но аз искрено се надявам, че това няма да се случи“, заяви Финци.

/НИ/