Ще бъдем ли по-здрави през 2012?

Стефан Константинов, министър на здравеопазването, в интервю за бТВ, „Тази сутрин”

Водеща: Министърът на здравеопазването – д-р Стефан Константинов. За това дали ще бъдем по-здрави, във всичките смисли на този въпрос, през следващата 2012 година, и в конкретика, която засяга всеки един от нас. Добро утро.

Стефан Константинов: Добро утро.

Водеща: „Здравният министър е против свободния прием при специалист” (бел.ред. – цитат от пресата). Едно уточнение да направим. Преди няколко дни излезе информация, според която едва ли не ние без направление отиваме при специалист, а знаем колко се чака за направление, и цветя и рози по повод лечението при специалисти. В последствие обаче се оказа, че това съвсем не е така. Да направим едно уточнение много важно. Всички чакат направления.

Стефан Константинов: Абсолютно се налага уточнение, защото и заглавието, поднесено по този начин, не е така. аз многократно съм говорил, че трябва да се либерализира достъпът до специалисти, да се промени системата. Но какво имам предвид, всъщност голямата новина, която беше извадена е, че ще ходим безплатно при специалист. Ама как ще ходим безплатно при специалист като хората си плащат? Къде е тука новото? Това е от край време така – когато имаш пари, отиваш при специалист, плащаш си.

Водеща: А когато нямаш пари, стоиш и чакаш направление от джипито.

Стефан Константинов: Тоест тук на хората ясно трябва да кажем, че новина и нещо ново няма. Новото, което се предложи в преговорите между каса и лекарски съюз, е – когато такъв човек отиде при лекар-специалист, но се окаже, че е здравно осигурен, той да може да ползва примерно изследвания, да му предпише по здравна каса лекарят изследвания, той да отиде с направление да си направи тези изследвания.

Водеща: Само да уточним. Човекът не иска да чака месец-два за направление от личния лекар…

Стефан Константинов: Не иска да чака и ден. Решава и отива при специалиста, преглежда се. Трябва да му се пусне някакво изследване и вече лекарят има право, тъй като той е здравно осигурен, да му даде направление и да продължи по веригата с изследванията. Което така казано на пръв поглед е нещо много хубаво. Въпросът обаче е в това, че всичките изследвания на лекарите са лимитирани. Те имат определена бройка, която им дава касата.

Водеща: И това да уточним за хората – и специалистът има лимит на направления.

Стефан Константинов: И те въобще не са безгранични. И те са много малко. Има специалисти, които имат изследвания за месец по 100 лева, по 150 лева за месеца, за целия месец. И допускайки такава възможност се получава притеснението, че лекарят ще е изправен пред дилемата на кого да даде направление – на този,            който му идва с талона от здравната каса, или на този, който идва и му носи кеш пари. аз определено не смятам, че е добре да вкарваме лекарите в подобни дилеми, защото може да се окаже, че след това пациенти ще започне да се оплакват – разбрали - недоразбрали какво е свободно, какво не е свободно, да си плащат прегледа и в един момент да кажат…

Водеща: Ще кажат – аз си платих, а вие не ми давате направление.

Стефан Константинов: Или обратният вариант – да отиде пациент с направление от здравната каса, пък лекарят да каже – не, аз не ти искам направлението, ти си плати и тогава ще мога да ти дам пък за изследване. Тоест влизаме потенциално в едни схеми, които не са никак здравословни. Говорих аз със заместник-министъра и председател на Надзорния съвет на касата Гергана Павлова и поради тази причина решихме, че е добре да се сложи лимит на подобна практика, да е до 10% от всички направления. Което обаче пак като цяло компрометира цялата идея, защото лекарите имат лимити от здравната каса, те са твърде малки и като им сложим и 10%, на практика не ми е ясно какъв ще е финалният резултат. Затова аз искам да съм честен с хората и да им кажа, че това не е изключителната и голямата стъпка, която нас ни чака.

Водеща: През следващата година в това отношение промяна няма да има.

Стефан Константинов: Практически не. Това е може би една стъпка, която иска да се провери как ще действа. За мен голямото решение и правилното е за хора, които не искат да чакат, които не искат да чакат, които имат здравни осигуровки, които си плащат редовно данъците, да имат възможността наистина да отидат, да, да си платят, но след това здравната каса да им върне една част от тях. По този начин ще имаме контрол над средствата, защото пациентът участва със собствени средства и ще има предвидимост в системата.

Водеща: Как точно ще стане?

Стефан Константинов: Това лесно може да стане.

Водеща: Може ли с пример да говорим, за да е по-ясно.

Стефан Константинов: Обикновено по света около 20 – 30 процента за такива неща е доплащането от страна на пациента. Тоест цената напред като се сметне, се знае колко плаща касата, колко плаща пациентът и това го казвам пак за случаи, когато човек наистина много бърза, иска да му се свърши работата, иска да прескочи звена на здравната система. В противен случай си има канален ред и той е: общопрактикуващ, безплатни направления, безплатен преглед, безплатни изследвания, изключая потребителската такса.

Водеща: Да. Пак се завъртаме и стигаме в началото – лимитираният брой направления, с които разполага всеки един личен лекар.

Стефан Константинов: Няма как, няма как да разполагаме. При парите, които са общите за здравеопазване, при нивото на българската икономика, при нивата на здравни вноски, които прави всеки от нас, при нивата, които правим от данъци това са възможностите на държавата и ще е нечестно да кажем, че ние можем да осигурим абсолютно всичко безплатно. Много по-богати от нас държави не си позволяват да имат толкова безплатни услуги, колкото имаме ние, повярвайте ми.

Водеща: Тоест направленията няма да бъдат повече, отново ще има недостиг на направления.

Стефан Константинов: Не. Аз през септември месец, когато гледах отчета на касата, имаше дори резерви в направленията и резерви в изследванията, които не са оползотворени и тогава касата излезе със становище, че всичко в последното тримесечие ще бъде дадено. Тоест не би следвало да има някакви драми. Вижте, парите колкото през следващата година са същите като тази година. Но тази година ние плащахме неща, които дължахме на болниците от предходната. Следващата година парите за здравеопазване ще са повече. И моята простичка логика винаги е била, че след като се дават повече пари, би следвало нещата да вървят по-добре. Ако вървят по-зле, значи организацията е лоша.

Водеща: Един пример ще ви дам, едно писмо сме получили късно снощи. Дамата е писала около 12 часа, очевидно разбрала, че ще гостувате. Синът й е с диагноза стеноза на аортната клапа, периодимно трябва да ходи при детски кардиолог, разбира се, с тази диагноза. При последния преглед му бе издадено направление за изследване с холтер. Това е апарат, който проследява дейността на сърцето през 24 часа, поставя се. Нали точно това е апаратът холтер? Дамата ни пише, че въобще не желае и не пише писмото, защото търси някакви пари, а просто иска да сигнализира за проблем в здравната система. Получила това направление, потърсила информация от съответната Районна здравно-осигурителна каса къде може да бъде поставено въпросното устройство, за да се направи изследването, защото тя си има направление. И от Районна здравна каса, аз ще ви дам писмото, ако искате да разберете как точно се развива действието, са й подали информация за четирима доктори, специалисти кардиолози, които имат договор със здравната каса и могат да извършат това изследване с направление. Ходила и при четиримата жената и се оказва, че и на всичките, и на четиримата, холтерът бил развален, не работел.

Стефан Константинов: Дайте ми го…

Водеща: И в същото време се оказва обаче, че единият от тях май й казал – като си платиш не е развален.

Стефан Константинов: Ще се оправи апаратът.

Водеща: Да. Отново звъняла на здравната каса в района, те й казали – звъннете в НЗОК, тя звъннала, после я препратили отново към районната… Ще ви го дам

Стефан Константинов: Явно става въпрос за здравно-осигурителна каса. Така или иначе съм тука, просто ми го дайте, аз се ангажирам да помогна на жената. Ще се свърша и с НЦОК и с районната каса, ще бъде решен въпросът.

Водеща: Въпросът е, че не трябва така да се решават на парче въпросите. Но давам ви пример…

Стефан Константинов: Просто използвайте, че съм тука. Ето, аз ви казвам нещо, което се предвижда за следващата година. Аз изказах моите притеснения. Това не е обявяване срещу, това не е такива резки изявления и заглавия. Просто става въпрос за позиция, защото могат д се предвидят от едно действие какви ще бъдат последиците. Що се касае пък, между другото, вие ме подсетихте, защото в новия Рамков договор има и хубави неща, има една пътека, където се поставят кардиостимулатри, сетих се от писмото, за сърдечните заболявания, която тази година я разделихме на две части. По искане на кардиолозите там има едни много скъпи кардовертери, които вкарват ритъм децата с нарушения, проводни на сърцето, и по желание на кардиолозите беше направено. Не касае кой знае какъв голям брой пациенти, няколкостотин са на годината,но за тях това ще е голяма помощ. Също хората с имунен дефицит. Новото е, че ще има вече в заплащането от здравната каса. Дай Боже да стане също и за хосписите. Там много ясно си казах мнението какво трябва да се случи.

Водеща: Само да уточним, че този Национален рамков договор се подписва между Лекарския съюз и НЗОК. Ролята на министъра каква е?

Стефан Константинов: Ролята на министъра е ритуална. Нещо като на президента в политическия живот.

Водеща: На почетен председател.

Стефан Константинов: На мене ще ми бъде връчен текстът и аз трябва да го преподпиша. Естествено обаче трябва да се възползвам от всичките си права, да прочета хубаво рамковия договор, да видя, където има проблеми да алармирам.

Водеща: Ако трябва, да наложите вето.

Стефан Константинов: Да, мога да наложа така да се каже вето. Въпросът е, че преди да стигнем до вето е много по-разумното това, което направих – обадих се на д-р Нешева и сигнализирах примерно за притеснението си за плащането при дежурните кабинети. Една стъпка в реформата, която направихме тази година, която аз много исках следващата година да се развие напред, тези кабинети да имат още повече пари, за да могат да правят изследвания. За съжаление, това не стана. Поне успях да отстоя парите за тях да бъдат запазени. Но сега искам отново и механизмът, по който се плаща да бъде запазен, а не просто да се дадат парите и да се каже – заповядайте тази пари, искате ли да работите, да давате дежурства или някой друг да дава дежурства или не, защото автоматично знам какъв ще бъде резултатът. Така че аз съм сигнализирал и на д-р Нешева, и на г-жа Павлова и това нещо твърдо трябва да се изчисти в рамковия договор.

Водеща: Разбрахме, че сте имали разговор с тях двете и по един друг казус – бТВ и останалите медии алармираха, че намаляват драстично, с 60 процента, и то по думите не на кого да е, а на тези хора като д-р Здравка Валерианова и Константа Тимчева, национален консултант по медицинска онкология, както и шефката на онкоболните, че намаляват парите за лъче- и химиотерапия с 60%, отпускани от здравната каса. Намесели сте се в този спор.

Стефан Константинов: Да, голямата промяна всъщност, ако трябва да търсим голяма промяна, в рамковия договор за следващата година, то е на база на решения на Министерството на здравеопазването, на основния пакет, наредбата, който се гарантира. Това е преминаването на определен брой дейности – онкология, хемодиализа и лекарствата – към плащане от страна на здравната каса. За тази година ние за тези дейности сме изразходвали 200 милиона лева. В момента в касата прехвърляме всъщност 240 милиона лева, тоест ние залагаме още повече пари. И аз пак казвам, след като ние залагаме повече пари за всичките тези дейности, абсурд се мисли, че хората ще получат по-лошо и по-некачествено лечение. Тоест трябва да се направи реорганизацията. Пътеката, която се цитира, миналата година беше под 200 лева. Тази година ние я увеличихме с 330%, сега вече при преговорите с Лекарския съюз и здравна каса се намалява и става около четиристотин и нещо лева. Като направихме изчисленията се оказа, че има място къде да се дадат повече средства за диагностични процедури, които троят по един ден, могат да стават тия вливания. И след като имам уверението на д-р Нешева, на лекарския съюз, на мой заместник-министър, че така са го изчислил и ще бъде ок, аз приемам, че въпросът е решен.

Водеща: Че парите няма да намалеят.

Стефан Константинов: Макрорамката е повече. Няма да намалеят, даже са и повече от миналата година. И оттук насетне става въпрос на менижиране от страна на касата те да бъдат разпределени правилно. Те твърдят, че този начин, който в момента предлагат, е по-добър и ще бъде по-качествен за пациента.

Водеща: Но парите не са по-малко и хората няма да страдат повече.

Стефан Константинов: Общо парите не са по-малко, парите са малко повече и при добро менижиране би следвало пациентът да получи по-качествено лечение.

Водеща: Големият въпрос, който пак засяга много хора – изборът на екип. Не само в АГ-болниците, разбира се, а при всякакви интервенции, на които се подлагаме. Има ли възможност да отпадне този избор или пък да оставите в ръцете на всяко едно болнично заведение да решава по отделно този казус, какъв е вариантът? Отново се разбудиха духовете, знаете, около трагични случаи.

Стефан Константинов: Изборът на екип не е въведен административно. Това беше една практика, която постепенно с времето се появи, практикуваше се точно така, както казвате – всяка болница си измисляше цени, условия и принципи. Това, което направихме тази година е, че всъщност регламентирахме при какви условия може и при какви условия не може да се случва това нещо. Казахме ясно, че това е желание единствено на пациента. Сложихме някакви лимити, тавани, сложихме контрол, получаваме непрекъснато статистика, извадихме нещата на светло…

Водеща: Какво показва тази статистика?

Стефан Константинов: Че 1,5% от всички хоспитализирани в цялата страна са правили пациентите избор на екип. Това е пренебрежително малка бройка. В София – малко по-голям, в София 5% от всички хоспитализации. И най-голяма е  в акушеро-гинекологичните заболявания, за раждания специално. А пък се оказа, че най-избираното заведение дори не е акушеро-гинекологично, е клиника по ендокринология, където 80% яха правени такива избори. За мене стана ясно, че при 80% явно, че това не е толкова саможелание на пациента, а е било може би „подсказване”, че трябва да се направи. Парадоксално обаче аз от тази клиника нямам нито едно оплакване от пациент. Никакво. Нито писмено, нито по имейл.

Водеща: Ама нали знаете как се разчува между хората – този е много добър хирург, искам при него…

Стефан Константинов: Добре. Аз извиках директора на клиниката и казах – ако при таз ситуация, в която идва тази статистика, ми дойде едно единствено оплакване, че вие сте принудили някого да си плати, ще има санкции за вас. Така че пациентите, ето, знаят, те са в правото си да го пожелаят това нещо, това в никой случай не е тяхно задължение, в никой случай те не са задължени да избират екип. И то много ясно е регламентирано. Ако хората са само едни, кого да избираш. Но от друга страна, разберете, че има професии, да речем както е раждането, аз не знам, примерно вие сте раждала, не знам дали предварително сте планирала къде да родите, при кой лекар…

Водеща: Планирала съм и държах да бъда при един конкретен лекар…

Стефан Константинов:  А така…

Водеща: … защото исках и му се доверявах единствено и само на него. И му благодаря много.

Стефан Константинов: Значи известна част от жените искат това нещо да се случва. И ние какво трябва да  им кажем – не, ние ви забраняваме това да се случва. То пак ще се случи, само че вие по някакъв друг начин ще си направите уговорката. И това, което сега се беше случило, даже в началото на годината, когато им намалихме много драстично на АТ-тата парите, просто изчезнаха, нищо не минаваше през касата, нищо не се знаеше, сега всичко минава през касата и се знае. И от тези пари една част отива за лекаря, която общо взето не е много голяма, една част отива за персонала – акушерки, сестри, санитарки, една част остава за болницата за други неща. Тоест, ако ние кажем да, аз го разбирам този дебат, чудесно, може да се вземе решение това да го забраним, забраняваме го, какво се случва – политиката на щрауса – зариваме си главата в пясъка и казваме – този проблем е забранен, той не съществува и в новините ще покажем как лекарят е хванат със сто лева в плик, или с двеста, или с петстотин. Всичко нова минава през касите в момента и е много по-добре едни процеси да се контролират. Пак казвам на хората, това нещо е доброволно, никой не ги кара. Ако някой злоупотребява с него, имаме контролни органи.

Водеща: А имате ли наистина сигнали,че някой злоупотребява или масово хората си предпочитат конкретния човек, препоръчан от други лекари. В повечето случаи е така, особено когато става въпрос за хирурзи.

Стефан Константинов: Искам да ви кажа, че миналата година по това време, когато не беше регламентирано, в пощата ми всеки ден идваха по няколко писма за клиники, отделения, болници, в които лекари са им искали пари. В момента това е по-скоро спорадично. Аз съм сигурен, че и сега съществуват такива случаи, но искам да кажа, че тази тенденция, която аз я виждам по броя на оплакванията, показва, че по-скоро нещата са ясни. И пак ви казвам, дори да вземем софийски клиники, където се практикува, две трети от пациентките си раждат без да платят нищо, една трета само избират. И те го правят общо взето доброволно. И защо трябва да ги лишаваме от тази тяхна възможност. За мен никога не е била популистката политика да забраним и да сме на ефектните фойерверки и решения. Трябва да сме честни и да ги контролираме. Аз съм сигурен, че един ден това нещо ще отпадне, когато обществото ни се развие достатъчно – имаме много добро здравеопазване, на много високо ниво, заплатите на лекарите, заплатите на хората. Всичките неща, когато се изменят, на никой няма да му идва на акъла да прави избор на екип. Но между другото, бях през уикенда в Израел, там исках да видя нещата със  спешната им помощ, с финансирането на болниците, и като попаднах в една тяхна доста голяма болница, държавна, шефът на клиниката по акушерство и гинекология ми каза – ние имаме тука и вип услуги. Какви бляха вип услугите – 1000 долара плащаш и раждаш в стая, която наподобява домашната, с чаршафи, с всичките там перденца, работи, чудесии. Но който иска да го прави. И каза – тук пациентът може да си избере и специално лекар, който да дойде да го оперира и т.н. И аз – а, така ли, много интересно. И как става плащането – плащането е само през касата на болницата, той си плаща (…), на (…) му отива за болницата.

Водеща: Както е при нас.

Стефан Константинов: Така че, ето, това е, без да съм го търсил. А ми се похвалиха като някаква опция, възможност. А повярвайте, Израел имат много добро здравеопазване. Нещата са много уредени там, много принципно са поставени добре. Но ето, в една определена клиника ми показаха, че има и такова нещо.

Водеща: Честно ми отговорете – с какъв вкус в устата като министър напускате, изобщо тази година ви се източва от ръцете, чисто професионално?

Стефан Константинов: как да кажа, обикновено като не ползвам отпуска в продължение на пет-шест месеца се натрупва страшно голяма умора, която те кара да се чувстваш уморен, да се събуждаш рано. Мисля, че  доколкото съм бил честен и съм се стремял справедливо да решавам проблемите, да взимам най-правилните решения за държавата ни, съм абсолютно чист пред съвестта си. Имаше много неща, които можехме да направим тази година, които не станаха по намина, по който исках, но гледам с надежда към 2012 година, която би следвало да е политически спокойна и при воля от страна на всички хора, всички важни фактори в здравеопазването, може да направим хубави неща и да вземем важни решения.

Водеща: Казахте нещо много важно – политически спокойна, което означава, че и политиката ви се меси в работата, така ли?

Стефан Константинов: Моята работа е изцяло политика. Всъщност това е политиката – да събереш мненията на хората, да направиш консенсус между тях, да вземеш правилното решение. Това е. 

Водеща: Благодаря ви много за това гостуване. Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов: в края на изминаващата 2011 година с отговорите на важните въпроси, които засягат всеки един от нас, пациентите.