Пътят на инките и Пътят на коприната са вече защитени от ЮНЕСКО

/КРОСС/Пътищата на инките - шедьовър на преиспанската инженерна мисъл, прекосяващ Южна Америка от единия до другия край - бяха включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, предаде "Франс прес".

Комитетът по световното наследство на ЮНЕСКО, който заседава в катарската столица Доха от вчера, удовлетвори по този начин кандидатурата на шест латиноамерикански страни, обединили усилията си в тази насока, а именно Перу, Чили, Колумбия, Еквадор, Аржентина и Боливия, съобщава "Дневник".

Пътищата на инките свързват тези шест страни. Това е де факто плетеница от пътни артерии, построени в период от 2000 години и достигащи понякога 5000 метра надморска височина.
Включването на обекта в списъка на ЮНЕСКО ще позволи да се наберат средства за неговото съхранение, реставрация и развиването му като туристическа дестинация.

Пътищата на инките се проточват по протежението на планинската верига Кордилерите и дължината им е общо 30 000 километра, от които 6000 километра главен път и множество второстепенни пътища. Всички те водят към Куско, столицата на империята на инките, чието име на езика кечуа (официален език в империята на инките) означава пъпът на света. Автор на снимката: Анелия Кръндева

Пътищата на инките свързват различни райони от империята на инките северно от Кито, в Еквадор, до териториите южно от Сантяго, в Чили, и така осигуряват достъп до територия с площ 3 милиона квадратни километра. Пътищата на инките на места са широки няколко метра и в някои участъци са павирани.

Пътищата на инките са допринасяли за сплотяването на империята и за по-добрия контрол върху нея.
Според историците на всеки 7 километра по Пътищата на инките е имало пропускателен пункт, наречен пукара, чрез който се е контролирал трафикът на хора, а на всеки 21 километра е имало странноприемница, наречена тамбо.

От 7 години група археолози работят по възстановяването на участък от Пътищата на инките в Сиенегия, в долината Лурин, южно от Лима, в Перу. Този участък, наречен Хуайкан е бил използван от инките, за да стигнат до светилището Пачакамак, най-значимия културен център на тихоокеанското крайбрежие. Там е бил Храмът на Слънцето.

Според археолозите някои участъци от Пътищата на инките датират отпреди 2000 години и са били построени от народностите, обитавали тези земи преди инките.

ЮНЕСКО включи и Пътя на коприната в Списъка на световното наследство, съобщи ИТАР-ТАСС, предаде БТА.
Заявка за включване на знаменития път, свързващ Източна Азия със Средиземноморието през древността и Средните векове, в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, беше подадена съвместно от Китай, Казахстан и Киргизстан.
bg.wikipedia.org Пътят на коприната
В древността Пътят на коприната е служел първо за износ на коприна от Китай, затова и е наречен така. По него са превозвали и други стоки. От Централна Азия по него са доставяли коне, оръжия, злато, сребро, полускъпозценни камъни, изделия от стъкло, кожа и коприна, килими, памучни тъкани, плодове и животни. От Китай изнасяли порцелан, метални съдове, лакирани изделия, козметика, чай, ориз.
Пътят на коприната е изиграл голяма роля за развитието на икономическите и културни връзки в Азия. Той е служел за разпространение на технологии, иновации, култура, религии.
На 38-ата си сесия на Комитета по световното наследство в Доха, Катар, за включване в Списъка беше одобрен също Великият
китайски канал, който е изкопан през VII и VII .в пр. н. е. Каналът пресича пет големи реки и минава през 8 провинции и 35 градове.