Достъп до Интернет на българите в цифри

/КРОСС/ „Дай на лично", „Тагни ме", „Колко лайка имаш?", „Шерни го", "Прати ми го на мейла" ... Познато ли ви е? Да, точно така. Използвате тези изрази всеки ден във вашата онлайн комуникация с останалия свят. Използвате ги, ако сте онлайн. Онлайн сте, ако имате достъп до Интернет. Ако четете тази статия, вероятно имате достъп до Интернет.

А какво говорят цифрите? Решихме да проверим колко от българите у нас наистина водят виртуален живот.

Един от основните приоритети на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) е по - голяма част от населението да има достъп до Интернет. През 2013г. в България повече от половината домакинства имат достъп до Интернет в домовете си (53.7%), като за последните пет години процентът нараства повече от два пъти, през 2008г. домакинства, ползващи глобалната мрежа са едва една четвърт от населението (25,30%) (Фиг.1). Все още страната ни изостава спрямо технологично развитите страни в Европейския съюз (ЕС), за сравнение 95% от холандските домакинства имат достъп до Интернет, датчаните и шведите по 93%. Ако отправим поглед към нашите съседи ситуацията е идентична със страната ни - 58% от румънците и 56% от гърците имат достъп до световната мрежа.

Изследваният период, който избрахме, е съобразен с началото на финансовата криза до края на 2013г.

Това е така, защото секторът на информационните технологии (ИТ) е изключително динамичен и перспективен през този период в нашата страна. Очакванията на специалистите от бранша и на водещите икономически анализатори са именно продължаващ ръст в целия ИТ сектор. Секторът е изцяло експортно ориентиран, като генерира все повече заетост и иновации. Необходима е обаче целева политика, която да увеличи достъпа до образованието, свързано с ИКТ на подрастващото население, както и да повиши неговото качество в училищата и ВУЗ - овете. Докато 86.1% от лицата с високо образование използват Интернет, то едва 19.2% от лицата с основно или по-ниско образование използват възможностите на глобалната мрежа.

Много от водещите фирми в ИТ сектора в България финансират различни програми и проекти, които да развиват знанията на подрастващите свързани с ИТ. На този етап годишно се дипломират около 2 хил. ИТ специалисти, но на бизнеса му трябват около 6 хил. годишно. Така, според Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), страната ни изпитва дефицит от около 4 хил. софтуерни инженери на година. За 2015г. на индустрията ще й трябват около 37 хил. специалисти. Към момента 6% от БВП идва именно от ИТ сектора, като се очаква този процент значително да нарасне, само до края на 2014 г. с 20%.

Много важен показател е относителният дял на домакинствата, използващи широколентов достъп (Фиг.1). Той се е увеличил с два пъти и половина (258.94%) за периода 2008г.-2013г., като достига до 53.6% за 2013г. Почти всички домакинства, имащи достъп до Интернет, са с осигурена бърза и надеждна връзка. Първенци по този показател са отново високотехнологичните нации като Дания 84%, Холандия 83%, Люксембург 82%, Швеция 81% и Обединеното Кралство 78% (Фиг.2). Високотехнологичните държави предлагат по - добре платена работа, по - висок жизнен стандарт, имат по - голям процент в образуването на световния БВП. В това отношение страната ни се движи в правилната посока, увеличаването на достъпа до бързия и качествен Интернет съвпада с развитието на ИКТ за последните години.

Възможностите, които ни предоставя световната мрежа са необятни, все повече хора я използват за работа, търговия, потребление, комуникация и много други цели.

Много от нас не могат да си представят живота, без да ползват Интернет поне веднъж дневно. По данни на Евростат 43% от Българите използват световната мрежа всеки ден, почти същият е процентът на лицата, които никога не са ползвали интернет - 41%.

Може би отново трябва да подчертаем, че водещо е образованието, с което тези различия спрямо по-развитите страни от ЕС могат да бъдат преодолени и България да се превърне в една технологично напреднала държава. Очевидно светът, освен че става все по-глобален, става и все по технологичен, а това е един добър показател, който става все по-точен и измерим, когато говорим за жизнен стандарт и БВП на човек от населението. Взетите данни от Националния статистически институт (НСИ) потвърждават факта, че най-голям достъп до Интернет имат домакинствата от Югозападния регион - 64.3% , а най-малък достъп имат домакинствата от Северозападния регион - 42.8%. Съответно второ и трето място са заети от Южен централен и Североизточен район с 52.7 и 51.5% (Фиг.3).

Разбира се, по-активната част от населението е тази, която използва услугите на глобалната мрежа. Установена е обратно пропорционална зависимост между възрастовите групи и честотата на регулярното използване на Интернет, като най-активни потребители са лицата на възраст между 16-24 години - 79.5%, след тях са лицата между 25-34 години - 73.5%, а най-високата възрастова група между 65-74 години, ползват едва 8.3% от услугите на глобалната мрежа.

Не можем да пропуснем един много интересен факт - мъжете са по-активни участници в Интернет в сравнение с жените, съответно 52.6% и 50.0% .

През последните години все по-честа тема на публично обсъждане е електронното правителство или така нареченото е-управление. Нека да видим какво ни показват данните предоставени ни от Евростат: 23% от българите използват Интернет за взаимодействие с държавната администрация и местното самоуправление. Средният процент на ЕС при този показател е 41%, отново водещи в това отношение са страните: Дания (85%), Холандия (79%) и Шведция (78%).

Термини като електронна търговия (e-commerce) са все по-популярни в нашето общество.

Е-търговията представлява бизнес транзакции, извършвани в реално време посредством телекомуникационни мрежи. Преимуществото при електронната търговия е, че сделката между купувач и продавач има спонтанен характер, тоест покупко-продажбата може да бъде осъществена по всяко време и от всяко място. Изследванията показва, че в България се увеличава делът на лицата, които пазаруват стоки и услуги онлайн. За 2013г. 12.1% от лицата на възраст между 16-74 години са направили онлайн покупки, което е с 2.9 процентни пункта повече от предходната година. Отново мъжете са по - активните потребители от жените - съответно 12.3% и 12.0%.

Дрехите и спортните стоки са най - предпочитани артикули в Интернет, като 68.1% от пазарувалите онлайн са направили този избор.

На следващо място се подреждат поръчките, свързани с пътувания или хотелски резервации 32.9%, следвани от стоки за дома 31.1% и покупки за билети за развлекателни събития 22.5%.

Светът е все по глобален, бизнесът все по-световен и безграничен, а „селото" все по интернационално и всеобхватно. За да бъдем активни участници в този нов свят е необходимо да имаме достъп до него. Разбира се, това може да стане единствено чрез Интернет. Посредством глобалната мрежа можем да видим всяко кътче от Земята във всеки един момент, можем да осъществим контакт с любимите си хора на хиляди километри от нас, можем да направим нашия бизнес по-голям и успешен.

Възможностите, които ни предлага Интернет са необятни. Ние вярваме, че българският онлайн потенциал може да бъде още по-развит.

Източник: ФОРЕКТ.БГ

Автор: Пламен Пенев