Както винаги, у нас победи инфантилното невежество

/КРОСС/ Президентът Плевнелиев спокойно може да си отчете референдума като успех. Над 35 на сто активност и повече от 70 на сто "за" е сериозно подобрение в сравнение с референдума за атомната централа през 2013 г. (съответно 20 и 60 на сто).

Но пък инфантилната наивност на това начинание лъсна още в деня на вота, когато лоши хора блокираха сървърите на ЦИК и МВР. Ами ако в същото време по мрежата гласуваха хора от целия свят? Това щеше да е катастрофа!
Тук обичам да цитирам професора от Масачузетския технологичен университет Роналд Ривест - според него да гласувате по интернет е все едно да си включите тостера в мрежата за високо напрежение. Нали знаете какво значи високо напрежение? 400 хиляди волта. Веднага ставате на въглен - и вие, и цялата къща. И котката. Кучето може да оцелее, ако е в колибата на двора, само ще му се изправи козината и върхът на опашката леко ще дими.
Обществото трябваше да бъде информирано - а вместо това то бе лъгано. И то именно от политици, фондации и грантоеди, които декларират, че се борят за повече демокрация.
Ако човек наистина се бори за демокрация, той държи преди всичко изборите да честни и прозрачни. А кой ще ги спечели, е на втори план. Истинският демократ би ударил камбаната още преди 2 години, когато в една подписка бяха комбинирани 3 различни въпроса. Повечето хора се подписаха за мажоритарния вот, без да държат нито на задължителното гласуване, нито на електронния вот. И накрая поне 60 на сто получиха референдум, за който не биха се подписали. Това е първата откровена фалшификация на пряката демокрация.
Втората се случи, когато парламентът отхвърли два от трите въпроса. Нали уж са събрали над 500 хиляди подписа и това ги прави задължителни?
Третата гавра с пряката демокрация - защо атомният референдум на опозицията бе насрочен сам по себе си, а референдумът на управляващата партия - заедно с изборите? Това гарантира увеличение на активността с 50-100 на сто. Да сте забелязали някой от дежурните грантоеди да е протестирал?
Футболът ни бил корумпиран?
Но да сте видели някой мач да започва с два гола аванс за домакините? Очевидно у нас референдумът е по-корумпиран от мафиотския ни футбол, но самозваните рефери са слепи.
Вместо това те напълниха главите на хората с откровени измишльотини. Не, онлайн гласуването не е тенденция в развития свят. Поне засега не е. В ЕС 8 държави експериментираха и от тях 6 се отказаха, защото се убедиха, че засега няма сигурни системи. Макар че разполагат с поне 100 пъти по-мощен експертен капацитет от нашия.
Франция все още не се е отказала от интернет вота, но го прилага само за "отвъдморските" си територии. Това са 11 от общо 577 мандата в долната камара. 240 хиляди електронни вота от общо 25 милиона валидни гласа и 46 милиона регистрирани гласоподаватели. И въпреки това системата бе демонстративно пробита от много хора. Скандалите продължават.
Естония е единствената страна в Европа, която допуска интернет вот за всички гласоподаватели. Възползват се около 15 на сто от общо 578 хиляди гласували, около 78 хиляди (приблизително). Тяхната система бе направо разгромена от световните специалисти.*
Следователно за целия ЕС с неговите над 500 милиона жители малко повече от 300 хиляди гласуват онлайн. Малко над половин процент.
Не е ли странно, че България е хукнала да въвежда интернет гласуване преди САЩ, Англия, Франция, Германия? Явно дежурните фондации си нямат понятие нито от компютри, нито от интернет, нито от мнението на световните специалисти. Истината е, че на Запад вече са похарчени стотици милиони долари за разработването на системи за вот по интернет. И навсякъде те се провалят.**
Няма съмнение, че тенденцията е в посока на интернет вота. Но защо ние трябва да изпреварваме? Тук и сега да вярваш в сигурността на вота по интернет е като да си убеден, че Майка Кураж (легендарна сутеньорка) е девственица.
Всеки знае, че след 1 месец употреба личният му компютър бъка от всякакви "бисквитки", "миньори", "троянски коне" и всякакви знайни и незнайни вируси, които крадат личните ни данни, информират корпоративни клиенти за интересите и поведението ни и понякога дори блокират компютъра. Забелязали ли сте, че антивирусните програми се обновяват през ден? Значи в реално време те са винаги пробити.
Какви са рисковете на интернет гласуването?
Първо. Тайната на вота е свещен принцип при демокрацията. Има го и в конституцията. Е, при интернет вота тази тайна чисто теоретически не може да бъде опазена засега. Заедно със своя глас вие изпращате своята самоличност и няма как двете да се разделят. Да, има опити, но те се преодоляват елементарно.
Така в сървъра на властта ще се трупа масив от данни кой за кого гласува на всички поредни избори. При добро желание данните ще могат да се качат на флашка и да се продават на всякакви клиенти. Или пък да се използва за тоталитарен контрол над гражданите. Този проблем също е теоретически неразрешим.
Вторият проблем е, че вотът може да бъде хакнат и манипулиран по десетки начини и на много места - било в личните компютри, било в сървъра на избирателния център. Това е правено много пъти и от специалисти, и от деца. Вижте линковете под линия.
Впрочем онзи ден едни пубери хакнаха имейла на директора на ЦРУ и дори публикуваха част от кореспонденцията. Смятате ли, че у нас има по-добра защита от тази на ЦРУ? Ако да, елате да ви продам Айфеловата кула.
От къде идват сензациите в „Уикилийкс"? От хакнати сървъри на световните тайни служби, разбира се. В момента се води интернет война между САЩ, Русия, Германия, Китай. А хакерските обири на банки по интернет отдавна са всекидневие.
Трето, прозрачността изчезва. Гласуването в мрежата напълно отнема възможността на гражданите да контролират честността на вота. Няма наблюдатели в секциите, няма публично преброяване на бюлетините, изобщо няма публична следа.
Смятате ли, че една партия, която редовно купува гласове, ще бъде честна и почтена към данните в този сървър? Да?
Четвърто, националната сигурност. Вотът по интернет дава възможност за намеса на чужди държави.
Това е нещо като виртуално нахлуване, което води до съвсем реална окупация. Българската държава е напълно беззащитна пред такава намеса, защото тя не разполага със сериозни хакери, докато богатите държави инвестират стотици милиони в това изкуство. Ако у нас се появи самороден талант, веднага го купуват.
Пето, купуването на вот. То се улеснява десетократно. За да се гласува по интернет, е нужен някакъв материален носител с идентификационния код. Например флашка. В Естония са сложили чипове на личните карти. И флашката, и картата могат да се продадат или да се дадат под наем, за огромно улеснение на търговците.
И така нататък - мога да изброя още поне 20 риска на електронния вот. Те навярно биха могли да се пренебрегнат, ако имаме безгранично доверие и към съгражданите си, и към институциите, и към политиците. Уви, у нас хората вече не вярват и на себе си.
Затова - стига с този инфантилен оптимизъм! Единствената ни защита от опитите за мошеничество са именно тези досадни хартиени бюлетини, комисиите и наблюдателите, екзитполовете и щъкащите наоколо журналя, които търсят винаги скандала. Именно тези скандали показват, че обществото се бори за демокрацията.
Изчезнат ли скандалите, утихне ли вотът, значи демокрацията е предала богу дух.

Валери Найденов

„24 часа"