Парламентът – арбитър или съучастник в аферата КТБ?

/КРОСС/Първото работно заседание на 43-тото Народно събрание предизвика недоумение. В течение на пет часа слушахме разгорещени прения по казуса КТБ. Остана впечатлението, че гледахме предварително режисиран спектакъл. Разбира се, с неочакван драматичен обрат - внезапната промяна на позицията на главния герой. Бойко Борисов се извъртя от недоверие и искане на оставката на Иван Искров до пълно доверие на оценката на същия този Искров за офертата на потенциалните инвеститори. Парламентарното мнозинството на надеждата за участие в бъдещото управление, разбира се, подкрепи обръщането на Борисов. 

За да не е без хич, депутатите взеха няколко безпредметни решения, с които просто задължават институциите да изпълняват функциите си: да изплатят гарантираните депозити на вложителите, да се разследват какво е станало, да потърсят начин да върнат липсващите пари. Безсмислената активност на парламента по казуса КТБ обаче го прави съучастник във всички злоупотреби по случая, които се извършиха и които ще се извършат в бъдеще. И дава още по-сериозни основания на всички потърпевши, които искат да съдят държавата.

Всъщност решение за съдбата на банката би трябвало да взима не парламентът, а изпълнителната власт, защото това е нейно задължение. Служебното правителство обаче няма легитимност за толкова сериозни действия, а редовното правителство още го няма. Възниква въпросът дали преговорите за кабинет не се протакат нарочно, за да избяга Бойко Борисов от отговорността не решението за КТБ? Някои нелогични и непоследователни действия подкрепят подобна хипотеза:

Първо. Защо в последния момент се прави обсъждане на толкова важен проблем? Не трябваше ли да се намери формат мерките да се обсъдят по-рано - например от служебното правителство, което много нетърпеливо приема стратегии за отбраната и пенсионната реформа, които са дългосрочни, а не направи нещо за изясняване на ситуацията около КТБ?

Второ. Обсъжданията и във временната комисия по бюджет и финанси, и в залата на Народното събрание се основаваха само на доклад на БНБ, внесен от Иван Искров. Вместо да потърсят отговорност на Искров за действията на БНБ по казуса КТБ, - институцията, чиито действия и бездействия сериозно допринесоха както за натрупване на проблемите в КТБ, така и за задълбочаване на кризата в и около банката. Не е ли безотговорно решения на парламента да се взимат по предложение на длъжностно лице, чиято професионална преценка е, меко казано, компрометирана?

Трето. Доста експерти с далеч по-чиста репутация от Искров изказаха съмнения и в методиката за оценка на обезпеченията по кредитите, използвана в доклада на БНБ, и в целесъобразността на решението за закриване на банката. Защо не бяха изслушани и алтернативни мнения?
Четвърто. Защо липсват точни и отговорно изготвени финансови оценки на двата алтернативни сценария - каква е цената за обществото при фалит на КТБ и каква - при предприемане на мерки за оздравяването й? Не е ли това необходимата основа за взимане на правилното решение?

Пето. Защо мълчат останалите държавни институции, които имат отношение към финансовата стабилност и обществения ред в държавата - Комисия за финансов надзор, Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, ДАНС? Защо не бяха потърсени и изискани доклади от тях по казуса КТБ, в рамките на компетентността им?

И накрая - трескавото демонстриране на активност и пълната липса на експертиза, прилагана по случая, обикновена некадърност ли са, опит за спасяване на Борисов от отговорност или димна завеса за готвещо се разграбване на активи на банката и за създаване на несигурност сред хората и бизнеса за банковата система? Или едновременно всичко изброено? Несъстоятелният 43-ти парламент и несъстоялото се още правителство на Бойко Борисов са длъжници на обществото по казуса КТБ.

Нова алтернатива