- 25 Дек 2024 |
- USD / BGN 1.8819
- GBP / BGN 2.3566
- CHF / BGN 2.0949
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Уклончивата истина за войната срещу "Ислямска държава"
18 Септември 2015 | 15:54
/КРОСС/ По време на войните в Ирак и Афганистан, американски военни представители често даваха подвеждащо оптимистични оценки за ситуацията на бойното поле и омаловажаваха данни, които противоречаха на техните твърдения. Съобщенията за постигнатия от военните напредък често бяха в противоречие с изводите на цивилните анализатори на разузнавателна информация и репортажите от журналисти на място. Противоположните възгледи бяха важни, защото понякога те принуждаваха Пентагона да се изправи срещу неприятни истини и да промени курса.
Войната срещу терористичната групировка "Ислямска държава" обаче, която администрацията на Обама започна преди повече от година, съзнателно се води далеч от погледите на обществеността.
Информацията за пресата, резюмираща действията на водената от САЩ коалиция, изтича с неопределения източник "Югозападна Азия", защото командният център, ръководещ кампанията, не иска да признае, че е разположен в Кувейт. Централното военно командване на САЩ, което контролира въздушната кампания, периодично публикува пикселизирани черно-бели записи, показващи как бомби взривяват сгради и други цели на малки парченца. Но важни факти като броя на цивилните, убити при въздушните удари, силата на "Ислямска държава" и степента, в която стратегията на международната коалиция може да оказва радикализиращ ефект, не се посочват и това буди тревога.
Това прави особено притеснителни опитите на високопоставени военни, според твърдения на медии, да променят изводите на редови служители на разузнаването. Генералният инспектор на министерството на отбраната на САЩ разследва дали високопоставени служители на Централното военно командване са се опитали да подправят оценките на анализатори от военното разузнаване, за да създадат позитивна представа за войната срещу "Ислямска държава". Тези оценки се разглеждат редом с други, направени от граждански агенции; изводите от различните оценки след това се резюмират и се представят на президента и високопоставени политици.
Генерал Лойд Остин, ръководещ Централното военно командване, заяви в сряда в показанията си пред Комисията за въоръжените сили на Сената, че ще предприеме "съответните действия", след като службата на генералния инспектор приключи разследването си. Той заяви пред конгресмените, че въпреки някои временни спънки във военната кампания "има напредък". Но неговите будещи недоумение отговори на въпроси на сенатори не дадоха никакви основания да се смята, че това е вярно.
Той каза, например, че в момента САЩ имат "четирима или петима" сирийски бойци, които се борят срещу "Ислямска държава" - повече от година след началото на кампания, която зависи до голяма степен от подготовката и обучението на местни военни сили. "Ислямска държава", сунитска групировка която се стреми да създаде халифат, в момента контролира територии в Северна и в Източна Сирия, както и два важни иракски града, Мосул и Рамади.
Сенатор Джон Маккейн нарече оценката на Пентагона за постигнатия напредък "откъсната от реалността" и описа статуквото в Сирия като "унизителен провал". Тези оценки със сигурност звучат правдоподобно. Но не може да се позволи на републиканците да хвърлят вината върху администрацията на Обама, както Маккейн изглежда направи с твърдението си, че "това е резултат от изтеглянето от Ирак". Тази привидно приемлива нападка може да бъде използвана от републиканци в президентската кампания. Разбира се, малко е вероятно те да споменат, че президентът Буш беше този, който договори изтеглянето на американски войски от Ирак.
В продължение на повече от година Конгресът не успя да упражни правомощията си, за да даде зелена светлина за войната срещу "Ислямска държава". Това освободи ръцете на администрацията на Обама да ескалира военната кампания практически без надзор или напътствия от страна на Конгреса. Конгресмените би трябвало да поискат от военните да бъдат честни и ясни в оценките си, но критиките им звучат кухо, когато те бягат от отговорността за определянето на военната политика.