Каракачанов: Оценката на днешната реалност изисква познаване на историята

/КРОСС/ „От сегашна гледна точка отбелязването на смъртта на един атентатор изглежда може би малко непривично за днешните нрави в Европа. Но искам да ви напомня, че Марсилският атентат е част от историята на борбата, която десетилетия наред българите в Македония водят след 1913 г. срещу сръбската окупационна власт, която им е отнела всички политически, културни и чисто човешка права", казва председателят на ВМРО Красимир Каракачанов в отговор на писмо на френския посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан относно публикувания от ВМРО некролог за годишнината от смъртта на Владо Черноземски.

„Вдъхновител и организатор на тази политика на геноцид спрямо българите от Македония е тогавашният югославски крал Александър, който е намерил трагичния си край точно в Марсилия. Атентатът по никакъв начин не е насочен срещу френската държава и французите. Тогавашните стратези на революционната борба са избрали мястото - Марсилия, поради факта, че там кралят ще бъде по-малко охраняван, отколкото на югославска територия. Ние не можем да пренапишем историята и тя е такава, каквато е била. Както днес във Франция се чества саможертвата на хиляди френски герои от съпротивата срещу немската окупация (1941-1944 г.) - голяма част от които са намерили смъртта си в тази борба и са им издигнати паметници от признателните поколения, така и ние почитаме голямата саможертва на един доблестен български революционер, който е водил същата борба, само че за свободата на българския народ. Между другото, още тогавашната световна преса не е еднозначния по повод извършения в Марсилия атентат. Ще Ви цитирам американския писател Луис Адамик, който във в. „Ню Йорк поуст" публикува следното: „Отговорността за убийството на крал Александър не лежи върху самите конспиратори. Окончателната отговорност лежи върху държавниците в Европа, които последователно се отказваха да чуят апелите на подтиснатите малцинства на Балканите". По темата за трагичното положение на българите, живеещи в окупираната от Югославия част на Македония, са се произнесли и редица френски журналисти и писатели, като Леон Ламуш и Жорж Десбон. Особено красноречива е книгата „Войната се завръща" на Анри Пози, в която детайлно е разказано в какво положение на постоянни репресии и преследване живеят българите в югославската част на Македония. Това дава и обяснение на извършеното от Владо Черноземски в Марсилия. Жалко, че по време на атентата има и други жертви, като френския външен министър Луи Барту и около 15 невинни граждани, които са ранени. Разбира се, Вие сте изключително прав във Вашата констатация, че не трябва да преживяваме отново трагедиите, останали назад в историята. Това означава обаче, че трябва добре да познаваме историята и да не допускаме грешките, които са довели до това цели народи в Европа да бъдат поставени под чужда власт, отнемайки им елементарни човешки права и свободи. Това означава да оценяваме днешните реалности, без да забравяме уроците на историята", отбелязва Красимир Каракачанов.

„В броя на в. „Труд" от 9 октомври 2014 г. открих изненадващ текст в памет на Владо Черноземски, псевдоним на Величко Димитров Керин (1897-1934), поръчан от Вашата партия. Във възпоминанието се отбелязва „героичната" смърт на един български терорист, починал точно преди 80 години. Кратката биография го представя справедливо като деец на ВМРО и извършител на атентата от 9 октомври 1934 г. в Марсилия срещу югославския кралАлександър I Караджорджевич, при който загиват и атентаторът, и неговата жертва. Вероятно знаете, че този атентат и последвалата стрелба довеждат и до смъртта на френския министър на външните работи по онова време, Луи Барту, както и на много други лица, чиято единствена вина е била, че са отишли да присъстват на преминаването на кралския кортеж по улиците на града им. Освен загиналите, петнадесетина други лица са ранени. Във Вашето възпоминание не се споменава нищо за последствията във Франция от терористичния атентат на тогавашната ВМРО. Любопитен съм да узная каква е днешната позиция на Вашата партия по този въпрос. Аз, от своя страна, почти век след случилото се, не бих искал нито да осъждам, нито да героизирам миналото. Струва ми се, че можем да направим нещо по-добро: вече обединени и солидарни в рамките на една политическа общност - Европейския съюз, трябва да погледнем честно и от разстояние на трудните моменти в нашата обща история. Ако всеки от нас води диалог насаме със собствените си фантоми, ще бъдем обречени наново да преживеем същите безизходици и същите трагедии", пише Ксавие Лапер дьо Кабан.