Парите от КТБ - решима загадка за финансовото разузнаване

/КРОСС/ Кредитни досиета не може да изчезнат  - има платежни нареждания, документи, архиви, разузнаване. Финансовото разузнаване у нас всеки месец получава информация за банкови операции със суми над 30 хил. лева. В този смисъл бюрото би могло да проследи паричните потоци на всяка една финансова институция и да види къде се пресичат политиката и банките с цел изпиране на пари, което е възможно да стане и чрез кредитна схема, заяви бившият директор в Бюрото за финансово разузнаване доц. д-р Николай Иванов в интервю за ВTV.

Иванов е настоящ зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.

Той обаче подчерта, че няма еднозначен отговор на въпроса дали КТБ е била ограбена. За целта е нужен по-сериозен одит на банката, който да установи безспорно какво е състоянието й. В този смисъл Иванов „оправда" БНБ по отношение на евентуално користно прикриване на ситуацията в банката на Цветан Василев. Според експерта, Централната банка у нас по всяка вероятност е била подведена за истинската ситуация в КТБ.

„БНБ работи с документи и проверки на място. Зависи какви документи се подават. При банковата измама винаги има фалшиви и подправени документи, винаги има вероятност за подаване на грешна информация. Те не приемат всичко на добра воля, някои неща се проверяват, но не всички", поясни доц. Иванов.

Според него, същественият проблем в България се корени в „несъвършеното" законодателство. „В САЩ банковата измама е криминализирана, у нас не е. Там присъдата е до 1 млн. долара глоба и до 30 години затвор. Тук е затвор до шест години, но измамата е криминализирана общо".

В България няма симптоми за обща банкова криза, казусът с КТБ е относително ограничен случай. Финансовата система е изключително чувствителна - ако я разклатим, това ще засегне реалната икономика, работните места, всеки човек и фирма, отбеляза Иванов.