“Фигаро”: Позалязва звездата на Бойко Борисов

/КРОСС/ Напрегнати парламентарни избори се очертават в България, най-бедната и несъмнено най-корумпирана страна в Европейския съюз. Консерваторите и социалистите са с изравнени позиции в социологическите проучвания.

Изборите в неделя няма да сложат край на политическата нестабилност, която се установи в България през 2013 г., обърквайки правителствените реформи, необходими в

най-бедната и несъмнено най-корумпирана страна в Европейския съюз.

Тези трети парламентарни избори в рамките на четири години ще се решат между дясната формация ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) и Социалистическата партия (БСП), които са плътно една до друга в социологическите проучвания. Но нито една от тях няма да постигне самостоятелно мнозинство в парламента и несъмнено и едната, и другата, ще трябва да съставят правителство с популистки или националистически партии, изключително враждебни към мигрантите, които се опитват да влязат в България от съседна Турция, за да продължат впоследствие към Западна Европа.

Малко е позалязла звездата на силния човек в България, Бойко Борисов,

който два пъти е бил министър-председател, между 2009-2013-а, след това между 2014 и 2016 г. Неуспехът на неговата кандидатка на президентските избори през ноември, вот, който той превърна в референдум за собствената си личност, го накара да подаде оставка, което наложи предсрочните парламентарни избори в неделя, 26 март.

Лидерството на неговата партия ГЕРБ, която в последно време управляваше страната, заедно с други десни партии, се оспорва от БСП, която спечели президентските избори преди четири месеца, подкрепяйки кандидатурата на Румен Радев, и чиято кампания за парламентарните избори днес ръководи Корнелия Нинова.

"Най-голямата разлика между ГЕРБ и БСП е, че социалистите подкрепят проекта за ядрена централа в Белене", която е свързана с руски инвестиции, подчертава политологът Даниел Смилов. За разлика от ГЕРБ, която е решително обърната към ЕС, според него Социалистическата партия остава проруска.

Популистки порив

Проевропейската десница, както и проруската левица ще бъдат принудени обаче да се споразумеят с Патриотичния фронт, обединение на националистически партии, и "Воля", новосформираната партия на Веселин Марешки. Бизнесменът получи повече от 11 на сто от гласовете на последните президентски избори, където разви популистките си аргументи.

Според политолога Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии, пред България се разкриват три възможности ден след изборите в неделя: "Правителство, съставено от ГЕРБ с Патриотичния фронт, "Воля" и може би Реформаторския блок. Борисов ще го оглави, в зависимост от това дали ГЕРБ е на първо или на второ място на изборите"; "или ще имаме правителство, съставено от БСП, с Патриотичния фронт или "Воля"; накрая, което не е изключено, "ще имаме голяма коалиция между ГЕРБ и БСП, правителство на малцинство, подкрепено от друга партия в парламента".

Не е сигурно, че този път Реформаторският блок, дясна коалиция, която преди това управляваше с Бойко Борисов, ще преодолее 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Същото се отнася за други две нови партии, "Нова република" на Радан Кънев, и "Да, България" на бившия министър на правосъдието Христо Иванов. След вълната от протести срещу корупцията през 2013 г., които свалиха няколко правителства, Христо Иванов бе назначен за министър на правосъдието през 2014 г. Година по-късно, той подаде оставка, тъй като парламентът отхвърли неговите реформи срещу корупцията, които бе успял да накара правителството да приеме.

Автор: Тиери Порт, специален пратеник на "Фигаро" в София
Превод: "Гласове"