- 24 Ноем 2024 |
- USD / BGN 1.8784
- GBP / BGN 2.3506
- CHF / BGN 2.1094
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Кой ще поведе хорото?
20 Юли 2016 | 15:47
/КРОСС/ БСП е решена до края на месеца да е приключила с разговорите с АБВ, Движение 21 и други партии от център-ляво за обща лява кандидатура и да обяви името на традиционния събор на Бузлуджа, който ще се проведе на 29 юли.
ГЕРБ са категорични, че имат вече кандидат-президент, но ще обявят името му през септември, месец преди изборите. Борисов заяви, че няма да се кандидатира за „Дондуков" 2, тъй като президентският пост няма толкова правомощия, колкото този на министър-председателя. В същото време обаче като че ли остава хипотезата той да бъде кандидатът на управляващите.
В Реформаторския блок обсъждат имена на интелектуалци за кандидат-президентска двойка. Председателят на СДС Божидар Лукарски предложи гласуване онлайн, което да определи крайната номинация, когато, най-вероятно към края на месеца, бъдат изяснени имената.
Реформаторите са си поставили срок най-късно до началото на август да излъчат общия си кандидат.
ДСБ е за независима кандидатура, зад която е консолидирана значителна гражданска енергия. Според лидера на партията Радан Кънев обаче било рано да се говори за имена.
Тъмносините биха подкрепили Трайчо Трайков и Гроздан Караджов - и двамата от Гражданския съвет, ако някой от тях получи широка гражданска подкрепа, извън рамките на РБ.
ВМРО няма да играе в чужди отбори на предстоящите президентски избори. Нашата партия и Патриотичният фронт трябва да имат своя кандидатура за вота за държавен глава, заяви още през май лидерът на ВМРО и съпредседател на ПФ Красимир Каракачанов. Позицията си той потвърди и на срещата с БСП за евентуална обща кандидатура от център - ляво. Междувременно обаче след среща между лидерите на ПФ и „Атака" стана ясно, че двете формации може да излъчат общ кандидат.
„Атака" е готова на коалиция с Патриотичния фронт - както за обща кандидатура за президент, така и за парламентарни избори", заяви националистът.
Относно предстоящите президентски избори Волен Сидеров посочи, че е добре да се работи за издигането на обща кандидатура с ВМРО и НФСБ, които са двете основни партии в ПФ.
Дали обаче ще се стигне до обща кандидатпрезидентска двойка все още не е ясно. Едно е сигурно: НФСБ и ВМРО ще имат общ кандидат.
С призив да не се бавят кандидатурите за президент, за да не се създава усещане за готвена манипулация на изборите, се обърна към колегите си в парламента лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Все още обаче не е ясно дали ДПС ще излъчи своя кандидатура. „Нека да видим какво ще направят големите партии, ние наблюдаваме", обясни Янко Янков.
ДПС няма да даде непоискана подкрепа на никого от кандидатите на предстоящите президентски избори, каза по-рано Карадайъ.
Срокът за провеждане на изборите е от 21 октомври до 21 ноември. Обсъждат се три дати.
БСП предложи 23 октомври, от ГЕРБ настояват за 6 ноември, а от ДПС поискаха 30 октомври.
Искаме ноември чист от кампания, това е месец за бюджета, това е силно опозиционна тема, искам да спорим за политики и допускам, че идеята на ГЕРБ за 6 ноември е за да се потули бюджетът, коментира пред лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Управляващите предлагат президентските избори да са на 6 ноември, а балотажът - на 13-и заради кампанията преди тях, която не била удачно да се води през летните отпускарски месеци.
Патриотите заявиха, че ще подкрепят предложението на ГЕРБ.
Междувременно парламентът гласува на второ четене промени в Изборния кодекс, с които се предвижда максималният брой на всички избирателни секции, образувани по всички способи и за всички държави по света, да бъде не по-голям от 35. На това предложение се противопоставиха от парламентарната група на ДПС и независимите депутати около Лютви Местан.
За всяка от секциите ще трябва да има поне 60 подадени заявления за гласуване.
Бюлетината за гласуване извън страната за избори за Европейски парламент и за президент и вицепрезидент също ще съдържа графа „Не подкрепям никого", записаха още депутатите. Досега се предвиждаше такава графа да има само в бюлетината за гласуване извън страната за парламентарни избори.
И още от промените - в населените места с над 350, а не 400 жители пряко ще си избират кмет. Преди прагът беше още по-нисък - 100.