Ал. Маринов: Кандидатурата на ген. Радев е много сполучливо попадение за цялата левица

/КРОСС/- Г-н Маринов, предстоящите избори за президент се очертават като исторически за страната - от гледна точка на кипящите геополитически процеси, на сигурността и опазването на държавността. Очаквате ли коренна промяна на политическата ситуация в България след вота? 

- Съгласен съм с това определение най-вече от гледна точка на огромната необходимост от поява на един, а после и няколко държавници с необходимите качества (интелектуалнни, волеви, морални), за да очертаят стратегията и да поведат нацията. 

Политическата ситуация вече се променя. Изтича един политически цикъл - периодът на доминирането на ГЕРБ. Този проект е изчерпан, по различни причини, най-вече поради същностните му особености и замисъла на проектирането му. 

Политическото махало тръгва в обратната посока, но няма една единствена алтернативна възможност. Продължаваме да се намираме в продължителен период на неопределеност и нестабилност, за който говоря още от 2013 г. 

Резултатите от президентските избори - поне както аз ги прогнозирам - ще дадат тласък на промените. Най-вероятно ще се търси широка дву- или трипартийна коалиция, която да осигури стабилност на държавата в изключително трудните времена, които се задават.

Разбира се, някои смятат, че чрез такава формула ще си гарантират удобно консумиране на властта. България няма нужда от изкуствена или спазарена стабилност, а от стабилност, основана на далновидна визия и съгласие относно комплекс от премислени и ефективни политики за решаване на големите национални проблеми. 

- И вляво, и вдясно усилено се търси подходящият кандидат. Ако Бойко Борисов се кандидатира и спечели вота, това ще отприщи вълна от избори и съответно- вакуум на различни властови нива. Как би се променила картината на управлението при такъв сценарий? 

- Отдавна - преди повече от 6 месеца - изказах предположението, че Борисов ще се кандидатира за президент, въпреки че многократно и упорито отричаше. Той иска да изпревари редица неблагоприятни събития, които ще го засягнат и лично.Големият въпрос е как евентуалното преминаване на Борисов от другата страна на „Дондуков" би се отразило на партията ГЕРБ. 

Моят отговор е - би ускорила рязко процесите на разделение и разпад, които вече са започнали. При всеки възможен изход на избори с участието на Борисов следващата неизбежна стъпка са предсрочни парламентарни избори. Те ще променят значително днешното съотношение на силите. Но тук е мястото да изтъкна, че победата на Борисов (и на ГЕРБ) на тези избори съвсем не е гарантирана. 

- В същото време вляво се разрази поредният скандал, свързан не с конкретна личност и нейните качества, а с въпроса кой кого предлага и защо. Как ще коментирате? 

- Ситуацията вляво е усложнена от редица обстоятелства, в т.ч. натрупали се през последните години, но общата тенденция на консолидиране е ясна. Това е въпрос на оцеляване на левицата и на нейните елити. 

Също доста отдавна прогнозирах, че левицата ще има общ кандидат за президент, който няма да е представител на партийните ръководства. Конфликтите, които наблюдаваме, са израз на неизбежна борба за надмощие, за спечелване на позиции за влияние, вкл. в едно бъдещо управление. Това е подтекстът на дрязгите от рода на „кой кого предлага", кой пръв е предложил или предложеният до коя партия е по-близък. 

- Спорът кой кого издига за президент и интригите около това за пореден път поставя въпросът за автентичността на левицата. През годините обаче този термин претърпя доста метаморфози. Не е ли време за по-модерно мислене вляво? 

- Това е голям и труден въпрос. Аз лично с отнасям с резерви към квалификации от типа на „модерно". Нужна е съвременна, отговаряща на новите реалности и на националните интереси лява политика. Но тя има най-различни посоки и варианти. В Европа и света се раждат нови явления, вкл. нова левица отвъд социалдемокрацията (в традиционния смисъл) и черупката на ПЕС. 

Но най-важно от всичко е левицата да е автентична в изразяването на интересите на хората, които имат нужда от нея. Без тези хора и тяхното доверие тя не струва пукната пара. БСП и нейните производни имат големи грехове в това отношение и плащат за тях тежка цена, изразяваща се в драматичен отлив на доверие и подкрепа. 

Добре би било да се поучат от някои нови партии, като испанската Подемос, как се води истинска борба за защитата на обикновените хора. За това обаче са нужни нов тип лидери и то не непременно от днешното ръководство на партията. Дали обаче ще се случи с тази левица или ще се появи нещо съвсем ново, не е ясно. Тепърва има да стават много неща. 

- Има ли нужда БСП от легитимация, държейки да има общ кандидат с АБВ? Ако излезе самостоятелно на вота, какви биха били последиците - в електорален, обществен и политически аспект? 

- Общият кандидат на левицата е важен не толкова за легитимация, колкото за да се стабилизира и ускори процеса на консолидация. Ако този процес даде видими резултати на президентските избори, особено ако е персонифициран чрез авторитетна и неопетнена в политически далавери двойка, ефектът ще е силен. 

Разбира се, това ще бъде само възможност за ново начало, която може да бъде оползотворена, а може и да бъде опропастена от ръководните среди на левите формации. 

Самостоятелното явяване на избори би било катастрофално за лявото като цяло и за отделните му съставки. Те го разбират и няма да го допуснат, колкото и да не се обичат и да се борят за надмощие помежду си. Може би и защото са извлекли поука от процесите вдясно през последните години. 

- Лидерът на БСП- по всичко личи- ще играе ва банк с кандидатурата на ген. Радев. Как виждате вицепрезидента в бъдещата кандидатска двойка? 

- Кандидатурата на ген. Румен Радев е много сполучливо попадение, и то не само за БСП, а за цялата левица и дори за много по-широк политически и социален спектър. Вероятно трябва да бъде подсилен с човек с по-голям политически опит и концептуален капацитет, който да поеме разработването на необходимата нова национална стратегия. Според мен ген. Радев е способен на такова пълноценно партньорство, остава да се намери подходяща фигура. Нямам съмнение, че такива личности (които не са пряко ангажирани в партийната политика) у нас има, макар и с различен политически и интелектуален профил. Въпрос на избор и на преговори. 

- Ако погледнем в геополитически план, все повече стават сигналите, че Вашингтон е отклонил погледа си от премиера Борисов и търси ново лице, на което да заложи за интересите си у нас. В същото време повече от 20 години САЩ търсят път към „своя човек" в левицата и не го откриват. Дали не е дошъл подходящият момент? 

- Не бих искал следващият президент на България да е „човек на Вашингтон" (или на която и да било чужда столица). Видяхме печалните резултати от ситуацията, в която българският държавен глава се държи раболепно и се стреми да угоди на чуждите очаквания. Както левицата, така и другите партии у нас трябва да престанат да се стараят угоднически да получат нечие външно одобрение и подкрепа. Единственото, което би трябвало да ги вълнува, е доверието и подкрепата на българския народ, или поне на по-голямата част от него. 

Президентът не бива да е проводник на чужди интереси, а трябва да формулира българските, разбира се, като отчита рационално интересите на всички наши важни партньори. 

- В този смисъл, как гледате на теорията, че този път на БСП ще ѝ бъде позволено да спечели избори? 

- Дали БСП ще печели или ще губи избори, зависи главно от самата нея, от нейната политика и нейните лидери. Ако те служат на народа си, никой отвън не може да им попречи. Справка - Виктор Орбан. 

- Една подобна победа обаче дали няма да „разврати" за пореден път левицата - обикновено, когато е на власт, процесите вътре в БСП не спомагат за отстояване на някакви автентични социалдемократически ценности. 

- БСП и левицата са се проваляли, не защото са печелили избори, а защото не са упражнявали както трябва спечелената власт и са поругавали доверието на избирателите си. По тази логика БСП ще бъде чиста и непорочна, само когато е далеч от властта.

Просто политиките на левицата и хората, които ги изработват и прилагат, трява да бъдат на ниво. Това, разбира се, предполага да се премахнат отдавна установени зависимости, интереси и източници на политическа поквара. Или тази левица ще покаже, че може да го направи, или ще се появи нова левица, която да отстоява интересите на хората. Примери - колкото искате (Гърция, Испания, Португалия, Латинска Америка и т.н.) 

- В триъгълника НАТО-Турция-Русия България напоследък прави само грешни ходове. Очевидно липсва цялостна визия за опорните точки на българския интерес и отстояването им. Новият държавен глава ще съсредоточи огромни очаквания в тази посока. Дали би могъл най-после, използвайки правомощията си, да въведе ред, организираност и най-важното- последователност във външната политика? 

- Съгласен съм, че липсва визия, липсва точен анализ и дефиниране на националните ни интереси. Сега нашите интереси се разбират като „прилежно да изпълняваме указанията", или, както се изрази един служебен министър, „нашият национален интерес е да бъдем надеждни партньори". 

Първата необходима стъпка е ясно да се заяви, че на това ще бъде сложен край. Ние трябва да бъдем надеждни партньори, но партньорството има смисъл, само доколкото отговаря на нашите интереси. За какво са ни партньорства, които ни вредят?

Втората стъпка е да се разработи такава визия, която отчита именно тези фактори (плюс още някои), но като се отчита, че отношенията ни с тях са гъвкави и не се изключват взаимно. Разбира се, това ще срещне ожесточена съпротива. Ако го направи, бъдещият президент ще бъде подложен на безмилостна атака от определени външни сили и техните тукашни наемни служители. 

Едва на трето място идва реконструирането на външната ни политика, което президентът не може да извърши сам. Но ако той е държавник на място, по-лесно може да намери общ език с правителството и парламента (които, надявам се, също ще бъдат по-добри от днешните). 

- До президентските избори обаче има време, на фона на процесите в света, които буквално всеки ден търпят изменения. Очаквате ли отговор от страна на Русия пряко към България след поредицата от ходове от страна на София, които надали могат да бъдат окачествени като добронамерение и приятелски? 

- Редица от стъпките ни към Русия са провокативни по форма, глупави по съдържание и крайно вредни като дългосрочни последици. Редица други страни от ЕС също се държат демонстративно враждебно към Русия (Полша, балтийците, Румъния), но го правят на основата на някакви свои разчети (дали са верни е друг въпрос). 

Други са много по-умерени, даже видимо приятелски (Унгария, Чехия, Гърция, Словения). Да не говорим за сложните игри на „големите" (Франция, Германия, Италия). Нашето поведение е продиктувано единствено от желанието на няколко души да угодят на определени външни фактори, за да си уредят бъдещето, без да изключвам случаите на патологична идеологическа слепота. Можем само да се надяваме руското ръководство отчита тази специфика на българското управление и на т.нар. български елити. 

Разбира се, когато се налага, България трябва да се противопоставя на определени руски намерения и действия. Но това трябва да бъде продиктувано от нашите национални интереси, а не защото някой ни кара да го правим в името на неговите интереси. 

- Не е ли малко наивно да залагаме само на една карта - НАТО, след като всеки ден показва как държавите в Европа ще трябва все повече да търсят защита сами за себе си? 

- Според мен проблемът не е в това, че сме в НАТО (и ЕС), а в начина на нашето участие. Ясно е, че работите са докарани дотам, че днес ние не можем да се защитим сами, дори в минимална степен. Няма как да не разчитаме на НАТО, но виждате, че има страни от НАТО и ЕС, които имат съществени нюанси в поведението си, вкл. към Русия. 

Ние трябва да имаме собствена позиция и своите условия за участието си в НАТО и да престанем да се държим като комплексирани бедни роднини от село. Но за целта са необходими политици и най-вече държавници с качества и обосновано самочувствие. И без зависимости. 

- И накрая - вашата лична прогноза за изхода от президентския вот? 

- Не съм ясновидец и не бих дал отсега точни проценти. Но според мен тези избори ще бъдат много оспорвани, много по-напрегнати, откокото доскоро се очакваше. Ако действително основният сблъсък бъде Румен Радев - Бойко Борисов, резултатът е непредвидим (ако не бъдат задействани други инструменти). Може би приемам желаното за действително, но усещането ми е, че се задават големи промени.

Източник: епицентър.бг