„Банковата криза“ като подобрено издание на аферата „Костинброд“

/КРОСС/Помните ли какво се случи на 11 май 2013 година? Уж трябваше да е ден за размисъл преди извънредните избори за парламент, а се оказа рожден ден на изборния „риалити" аферизъм.

Всичко тръгна от „анонимен сигнал" за нещо гнило около бюлетините в печатницата в Костинброд. Барети, конфискация, двойни дъна. Раздухване на случая през тогавашната медиа на Пеевски - тв7. Услужлив журналист - в ролята Николай Бареков, който истеризира въображаемия скандал с преки включвания от „мястото на събитието". Официално изявление на прокуратурата, която потвърждава версията за „нещо гнило" и легитимира версията за извършено престъпление. Мигновени реакции на тогавашните опозиционери БСП и ДПС под формата на предварително заучени патетични речи. Агитка на ВМРО пред президентството. Общ политически фронт срещу обоснованото предположение за изборни фалшификации. Избори.

ГЕРБ печели, но фронтът управлява, споен от заплахите срещу демокрацията. Аферата бе кръстена „Костинброд", по името на злощастната печатница.

Година по-късно цялата патардия се оказа един голям политико-прокурорски балон, без престъпление и извършители. Отнесе го един чиновник за проявена „немарливост".

Какво се случи през последните дни?

В условия на политическа криза, неработещ парламент и правителство в оставка, се появява „анонимен сигнал" за нещо гнило в банката на довчерашния спонсор на властта Цветан Василев. Нататък сценарият е познат. Барети в офисите на корпорацията. Ключовата роля отново е поверена на прокуратурата. Медиите на Пеевски отново духат въглените. Смут сред клиентите. Народът се втурва да си тегли парите. Опашките раждат нови опашки. Ефектът на „самосбъдващото се пророчество".

Прокуратурата дава заден.

Цацаров се покайва: „Опс, станала е грешка". Но процесът е необратим. Само за няколко часа мълвата става пълновластен господар на страната и народът се упражнява в катастрофични гадания.

В ролята на опозиция този път е Бойко Борисов, който гаси огъня с бензин, нищо че е пожарникар. Катастрофичният сценарий го обслужва. Колкото по-зле, толкова по-добре. Въображението му ражда апокалиптични сцени на държавен фалит, панически вика МВФ да ни „оправи" с едни „5-6 милиарда", нескромно се препоръчва като единствен капацитет, способен да държи шланга. Страхът е ирационален и носи големи електорални лихви. А пак се задават избори.

Общото между двата случая е, че бяха със силен политически привкус.

Нагнетяването на напрежение и страх преди избори никога не е безобидно. И ако от аферата „Костинброд" се облагодетелстваха сегашните управляващи, то от „банковата криза" със сигурност ще спечелят следващите.

Има и още една разлика - с „Костинброд" трябваше да се затвори вратата на ГЕРБ към властта, докато с подобреното й издание се отваря широко вратата за всевъзможни следизборни комбинации в името на „стабилността" и „държавническата отговорност", на „социалния мир" и „политическата зрялост".

Катастрофичният сценарий е манна за политинженерната мисъл в несекващия й стремеж към съхраняване на статуквото. Катастрофата прави онова, което никои избори не могат - събира несъбираемото, „олиото с водата", дето викаше Борисов. Тя служи за универсално алиби.

Отделно спестява разходи по скалъпването на нови лабораторни проекти за ролята на „патерици". Дори позволява да се пристъпи към ликвидация на съществуващите, понеже излишно ще застрашат монопола на балансьора в центъра. На първо време са лишени от спонсор, а това е предизвестие за сигурна смърт, особено когато става дума за напълно безидейни, хамелеонстващи групировки от типа „България без цензура". Така ще си останат само старите ни, н-кратно компрометирани политически познайници, но придобили новото естество на „спасители" под напора на кризисните обстоятелства.

Първата крачка към „националното съгласие"

вече бе направена със сбирката при президента миналата неделя. Консенсусът е прелюдия към всяка безпринципна коалиция. Под благовидния предлог, че имат държава да спасяват, партиите могат да се впуснат в най-безобразни комбинации.

Какво лошо в съчетанието ГЕРБ+БСП+ДПС? Нима може да се измисли нещо по-стабилно и националноотговорно от една широка коалиция с пълно мнозинство в парламента? Ех, какви реформи ще настанат тогава...

Или пък ГЕРБ+РБ+ДПС? Не е ли това фундаментът на либерализма у нас?

А защо не ГЕРБ+ДПС? И Пеевски - техен п(р)орок! Схемата вече бе отиграна в миналия парламент.

На този фон класическата комбинация БСП+ДПС изглежда просто връх на благоприличието! И всички тези съблазни стават възможни заради едното само „страхуване". И да нямаше банкова криза, трябваше да я измислят! При катастрофичен сценарий автоматично отпада и нуждата от въвеждане на задължително гласуване!

Страхът мобилизира най-добре!

Автор: Галя Горанова, solidbul.eu