Харалан Александров: Поредица от предсрочни избори ще е гробът за тези политици

/КРОСС/Социалният антрополог Харалан Александров пред "Труд"

- Мъдрост, политическа зрялост, чувство за самосъхранение, пресметливост или други качества трябва да надделеят днес у политиците ни, г-н Александров? 
- Сложността на ситуацията е такава, че изисква комплексни, взаимодопълващи се умения. Нито едно от изброените качества не е достатъчно само по себе си - пресметливостта е безсмислена без политическа зрялост, а самосъхранението на политиците преминава през помъдряването. Струва ми се, че те започват да си дават сметка за това, друг въпрос е дали ще съумеят да посрещнат предизвикателствата, пред които ги постави новата парламентарна конфигурация. Съзнателно или не, българският избирател изведе политиците на ново, по-динамично и по-сложно ниво в играта и ги изправи пред трудни дилеми. Да се надяваме, че те ще се окажат на висотата на положението.

- Възможно ли е смирение на политическата класа, за каквото призова БойкоБорисов? Ще успеят ли партийните лидери да се договорят и да направят правителство, наблюдавайки реакциите и заклинанията им след изборите на 5 октомври? 
- Възможно е, особено ако Бойко Борисов даде личен пример за смирение, което е донякъде парадоксално изискване към неизменния победител. Това ще го улесни в осигуряването на подкрепа за правителство на ГЕРБ при предстоящите преговори с останалите партии. Всъщност политическите лидери са по-близо до смирението откогато и да било, осъзнавайки пред каква отговорност и потенциален риск са изправени. Още в нощта на изборите Борисов изпрати такъв сигнал, като назова парадокса на поредната си победа - "Трябва ли да се чувствам виновен, че съм победител?" - и същевременно заяви готовност да се нагърби с управлението. Подобни послания за помирение и разбирателство чух и от другите лидери, включително от Местан, Бареков и Първанов. Особено ме впечатли заявката на Валери Симеонов за безусловна подкрепа за едно национално отговорно управление, която прозвуча съвсем искрено. Това ме кара да вярвам, че е възможно политиците да укротят враждите си, да преосмислят амбициите си и да постигнат съгласие, макар и крехко и компромисно.

- Тези дни често сравняваме ситуацията у нас с тази в Германия. Там широката коалиция стана възможна, защото немските политици се подчиниха на народния вот. Възможно ли е това да се случи у нас?
- Устойчива широка коалиция от германски тип предполага различна и доста по-цивилизована политическа култура. Тя изглежда трудно постижима в България, в атмосферата на всеобщо недоверие и подозрителност към политиците, които са принудени да се кълнат в непримиримост пред своя радикализиран електорат. Но тъй като всички са достатъчно разтревожени, а в следващите месеци властта ще бъде повече отговорност, отколкото привилегия, мисля, че е възможно да се формира правителство с широка подкрепа около няколко национални приоритета. Политическата задача е отговорността да бъде не само споделена, но и разумно разпределена между участниците в управлението, от което ще се очаква, ако не да изведе страната от кризата, поне да я удържи на ръба и да избегне най-разрушителните развития. Това е исторически шанс за поставяне на обществения интерес над личните и партийните сметки, който политическите лидери не могат да позволят да пропилеят безнаказано.

- Съгласен ли сте с тезата, че насила сглобено управление излиза по-скъпо от нови избори? Но пътят към нови избори не е ли илюзорно лесен и безтговорен днес?
- Разбира се, че е безотговорен, но не бих драматизирал ефекта от нови предсрочни избори. Българската икономика и общество се научиха да оцеляват въпреки политиката и навярно бихме могли да понесем поредица от избори без категоричен победител. Истината е, че от "избори до дупка" най-много ще загуби самият политически елит - дупката, към която води един проточил се цикъл от предсрочни избори, всъщност ще е гробът на това поколение политици. Те го знаят и по тази причина ще се опитат да закрепят криво-ляво положението, ако не за друго, то за да спасят собствените си охранени задници. Както казах, в случая егоистичният интерес на социалния истаблишмънт да оцелее политически съвпада с интереса на обществото и на бизнеса да се осигури относителна стабилност.

- Фрагментираното политическо пространство знак за какво е в българското общество?
- Според мен е знак за социална фрагментация. Този раздробен парламент е изоморфен на разпокъсаното общество, изпълнено с конфликти и противоречия. В известен смисъл той е по-представителен от предишните, в които гласовете за малките партии се преразпределяха към големите. Всяка от осемте политически сили изразява някаква тенденция, която може да не ни харесва, но присъства реално в общността. Ако партиите намерят общ език помежду си, това ще е добър знак, че умореното от противопоставяне общество е в състояние да постигне някакво съгласие.

- Нещастията, които връхлетяха страната ни през отминалите месеци, могат ли да катализират по-прагматични решения? Кои негативни български черти ни пречат да погледнем по-далеч от пъпа си?
- Нещастията, които ни връхлетяха, по особено болезнен начин поставят на дневен ред въпроса за способността на нашето общество да управлява рисковете, които все повече съпътстват съвременния живот. Ускореното развитие постоянно генерира нови рискове и изправя индивидите, организациите и общностите пред изпитания, справянето с които изисква нарастваща съсредоточеност, интелигентност и координация. В този свят на нарастваща взаимосвързаност и технологична усложненост се плаща все по-висока цена за немарливостта, безотговорността и обикновената глупост. Това е урок, който е крайно време да научим, ако искаме да оцелеем и просперираме като общност.