Димитър Гронев коментира проблема - бедността ли определя цената на изборите

/КРОСС/Във връзка с предстоящите местни избори агенция "КРОСС" потърси мнението на социолога и политически анализатор Димитър Гронев.

Г-н Гронев, според Вас трябва ли да има задължително гласуване?
Когато се появи идеята за провеждане на референдум, направих една голяма статия. В нея се опитах да обясня на драгия читател, че трите версии, които се предлагат за всенародно обсъждане имат повече негативи, отколкото позитиви, като последните са случайни попадения. Според мен категоричният отговор на този въпрос е "НЕ". Най-малко затова, че ще остави хора от моята гилдия без работа.

Ако бяхте на друго мнение, по какъв начин би било най-правилно да бъде организирано задължителното гласуване?
Не ми е ясно по какъв начин може да бъде организирано то. Обикновено се дава за пример Гърция, защото там има закон, който повелява, че гласуването е задължитително. Доколкото знам статистиката, се оказва че по-малко от половината народ се съобразява с тази норма. Или както се казва у нас: „Насила хубост не става." Няма такъв универсален метод все още за гласуване. Според мен някои хора си мислят, че има нещо подобно, но, когато попаднеш в една такава ситуация, виждаш, че нещата стоят по друг начин.

Кои според Вас са „непробиваемите крепости" на лявото и дясното?
Да го кажем така: Победата има много бащи. През 1999 г. имаше една синя крепост - Варна, и тя и Димитър Гронев направиха кмет Кирил Йорданов. Тогава той получи първия си мандат, като беше подкрепен от БСП и от около още 20 най-различни партии и организации. Тогава имаше една много печеливша формула, която, ако се приложи и сега, ще има много спечелили от нея. Според мен много неща зависят от една кампания. Ако тя се направи професионално, няма да има невъзможни неща. Всичко трябва да премине през един филтър на ситуацията. Има неща, които в една ситуация вървят прекрасно, в друга - не толкова добре, а в трета - никак.

Защо по време на предизборна кампания депутатите ходят да агитират хората, а когато стане време да управляват, никакви ги няма?
Съществуват различни практики. Например в САЩ тези, които са в конгреса се избират на 2 години и те хвърчат къде ли не. Там изборният успех се определя по броя на ръкостисканията. Сенаторите се избират на 6 години и дълго време не може да ги видиш. Те са много заети и не им трябват тези срещи. Използват се и други хватки, като например - оставяш хората да говорят, да казват какво искат и как да се реши. БСП след ерата Станишев и по време на тази ера пада, пада, пада надолу. За да се създаде или възстанови това чувство на всеобщност, правиш тези обиколки. Те са там, те са заедно, те викат "Победа!", пеят им песни и нещата се случват. Но има и много други похвати.

Кой печели най-много от тези избори - народът или управляващите?
При левицата има правило и то е, че основният акцент е върху политика. Депутатите на съвремието тичат забързани, замислени по коридорите и като застанат пред камера знаят как да погледнат, да ги видят и в тях има едно непреодолимо желание да махнат с ръка тип: "Мамо, виж ме!". Работата им е в определени неща, които те поставят като политици, а пък общата рамка я поставя парламентарната група, партията или коалицията, която ги е номирнирала за депутати. Те съблюдават рамката, а останало се възлага на експерт.

Знаем, че покрай избори винаги е доста коментиран въпросът с купуването на гласове. Има ли начин този проблем да бъде избегнат?
Хората в България като цяло са бедни, а след като си беден, имаш свои критерии за това пари ли са: петдесет лева, двадесет лева, десет лева или не. Има една стара поговорка, която казва следното: „По-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата." Говорих с една жена веднъж покрай едни избори и тя ми каза така: „20 лв.? Ти знаеш ли колко пари са 20 лв.? С тях пълня цяла чанта." Та за нея това е ценност. Обиковено в предизборни кампании се прави едно съчетание между две неща. Тук и сега се прави това и това, а другото ще стане някой ден или във втория мандат, но то ще стане рано или късно. Това е психологическият механизъм - врабчето в ръката. Следователно на него поставяш някакви морални ценности, които са далеч от обикновения човек, когато той е хванат за гушата от беднотията.

Какви са шансовете на партиите на тези избори и ще има ли според Вас конкретна партия победител?
Ще отговоря на този въпрос без да влагам пропагандно отношение. Местната власт в този момент ще разполага с доста пари. Това е много съблазнително. Затова в партиите под прикритие или откровено явно се води една вътрешна битка между хората в апарата на партийната власт. Има едно много точно определение на класика Харолд Ласуел, а то гласи така: „Политикът е човек, който се ръководи от лични интереси, които представя за обществени." Не искам да слагам всички под общ знаменател, но важи за много случаи в момента.

Визитка: Димитър Гронев, известен още и като “Червения шаман”, е политически анализатор на БСП по време на най-силното политическо противостоене между “синьо” и “червено” в началото на 90-те години.От началото на 70-те години се занимава с политическа психология. Преподавател в АОНСУ до 1990 година година, през това време работи и в Института за съвременни социални теории, т. нар. "институт на Лилов", в отдел "Средства за масова информация". Участник и консултант в множество предизборни кампании на левицата. Женен е за словачката Яна, от която има 3 дъщери и един син.