Какво е най-доходно да се учи, показва новото издание на рейтинга на университетите

/КРОСС/Българската рейтингова система на висшите училища, чието четвърто издание ще бъде обявено днес, впечатли дори американски специалисти в областта на висшето образование.

През 2012 г. NBC излезе с коментар, който българският рейтинг бе наречен "Урок от чужбина", а България бе наречена пионер в класирането на университетите с нов, уникален подход, пише "24 часа".

"Мисля, че това е най-прозрачната и ясно структурирана система на университетска класация, която някога съм виждал, това наистина е голяма стъпка напред" - така бе цитиран от NBC покойният Сайръс Рийд, бившият заместник-ректор на Американския университет в България.

Днес ще бъдат оповестени резултатите от четвъртото издание на рейтинговата система на висшите училища у нас - "Рейтинг на висшите училища в България 2014". То ще бъде представено от екип от Министерството на образованието и науката - очаква се да присъства министърът на образованието проф. Тодор Танев - и от представители на консорциума, работил по рейтинга.

Той сравнява 52 професионални направления в 51 висши училища у нас по 58 критерия. Сред тях са индикаторите за "реализация и връзка с пазара на труда", които показват кои направления в кои висши училища гарантират най-висок доход, най-малък риск от безработица, най-добра реализация по специалността. Отново, както и в предишните издания на класацията, има информация за разпределение на трите най-често заемани длъжности и професии сред завършилите съответното направление.

Първият рейтинг на българските висши училища бе създаден през 2010 година по проект на министерството на образованието и консорциум ИОО - МБМД - С. Той сравни 52 професионални направления в 50 висши училища по 51 критерия и бе четен с изключителен интерес и от широката аудитория, и от студентите, и от академичните среди.

Второто издание на рейтинговата система излезе през 2012 г. Той включваше още по-прецизни индикатори за реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда.

Този критерий вече бе с относително голяма тежест.

Третото издание на рейтинговата класация бе оповестено през февруари 2013 г. То показа, че завършилите информатика в Софийския университет вземат най-високи заплати след дипломирането си - 1775 лв. Изобщо да се дипломираш в професионалните направления информатика и компютърни науки, комуникационна и компютърна техника, медицина и обществено здраве, обещава най-добри доходи - тези направления са в топ 7 по най-висок месечен осигурителен доход на завършилите през последните 5 години.
Третото издание показа също, че стартовите осигурителни доходи на завършилите едно и също професионално направление, но в различен университет се различават в някои случаи в пъти.

Дипломиралите се в обществени комуникации и информационни науки в някои университети вземат двойно повече от колегите си от други. Осигурителният доход на едните е 1245,31 лв., докато при други е едва 608,16 лв.

Сред изводите от третото издание е също, че отличниците учат медицина, фармация, стоматология и право. Средният успех от дипломата за средно за медицина е 5,55.
Доста по-назад в тази класация е например философията, където дипломата за средно е 4,98. На опашката са направленията материали и материалознание и животновъдство.
Интересен детайл в третото издание на рейтинговата система бе картината какви професии упражняват завършилите определено професионално направление. Оказва се, че в 26 от общо 52 направления
част от завършилите работят като продавачи.

Шест са групите индикатори, по които се мерят професионалните направления в рейтинговата система - учебен процес, научни изследвания, учебна среда, социално-битови и административни услуги, престиж и реализация и връзка с пазара на труда.

Системата на висшето образование у нас обхваща 51 висши училища, от които 37 са държавни и 14 - частни.

От тях 7 са самостоятелни колежи - 1 държавен и 6 частни. Висшето образование включва следните образователно-квалификационни степени: "професионален бакалавър по..." (с не по-малко от 180 кредита и минимален срок на подготовка 3 години), "бакалавър" (с не по-малко от 240 кредита и минимален срок на подготовка 4 години), "магистър" (с не по-малко от 300 кредита със срок на обучение 5 години или не по-малко от една година след степен "бакалавър" (60 кредита), съответно не по-малко от 2 години след "професионален бакалавър по..." (120 кредита) и "доктор" (образователно-научна степен с минимален срок на подготовка 3 години след придобита степен "магистър").