Протестни шествия за 10 ноември

/КРОСС/ В неделя отбелязваме 24 години от 10 ноември 1989 - датата, която промени България. или не съвсем. И днес мнозина застъпват тезата, че преходът в България не е минал.

Еуфорията отдавна мина. Но дебатът продължава.  Продължава заради противоречивите анализи, спомени и оценки за така наречения преход.

10 ноември 1989 година се възприе като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума на партията.

Десетоноемврийският пленум е определян и като преврат, и като „конституционна смяна" на държавното ръководство, и като „тихата революция".

Наследницата на старата комунистическа партия - БСП - и днес е начело на властта.

"Поход на справедливостта: общонационален протест" - така е обявено събитието, организирано от "Ранобудните студенти" за 10 ноември. Те разпространиха информация за него снощи чрез "Фейсбук" и канят всички да се съберат в неделя в 11 часа пред сградата на Ректората.

Ако не искате да продължавате да живеете както досега: ПРОТЕСТИРАЙТЕ, ОКУПИРАЙТЕ, СТАЧКУВАЙТЕ! - е призивът на ранобудните.

На 10 ноември се навършват 24 години от падането на комунистическия режим

Още в обръщението си на 1 ноември студентите призоваха за национална стачка.

За 10 ноември със същото стартово място и час е обявено и второ шествие на преподавателите, които подкрепят студентските и гражданските протести. То е под надслов "Повече така не може".

На същата знакова дата инициативен комитет "Чисти ръце" организира концерт пред храма "Св. Александър Невски" под мотото "Вдигни очи: стоп на псевдопрехода" и с участието на Ваня Костова, Васко Кръпката, Валди Тотев, Група 7, от Тоника - Милица, Ралица, PIF, Драго и Ева, Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Шкумбата.

Излизаме, за да окупираме узурпирана България!  Излизаме, защото е несправедливо заплатите и пенсиите да са по-малки отколкото политическият и икономическият каймак харчи за един обяд,обясняват протестиращите студенти.

Излизаме, за да се противопоставим на бедността и безработицата. Излизаме, защото мястото на мафията не е в управлението.Излизаме, защото сме против потъпкването на обществения интерес в името на олигархичния. Излизаме, за да не емигрираме. Излизаме, за да отхвърлим образованието, което ни прави роби, а не свободни. Излизаме, защото не можем да търпим унищожението на природата. Излизаме сега, докато не е дошъл гладът и не са спрели тока. Излизаме преди да сме станали висококвалифицирани просяци. Излизаме, за да кажем "стоп" на неумолимото превръщане на здравеопазването в привилегия. Излизаме, за да покажем, че има алтернатива отвъд партиите: гражданите са властта - ние сме суверенът, допълват още към мотивите си за протеста. Те настояват за отговорна държавна политика в образованието, която да стимулира и изисква изграждането на независими и критично мислещи личности, а не на апатични изпълнители, изграждане на независими държавни институции, работещи в полза на обществото, а не обслужващи частни олигархични или партийни интереси; създаване на адекватни дългосрочни стратегии за развитие на всички сфери от обществения живот и приемственост в прилагането им; допускане до висши държавни длъжности само на доказали се професионалисти, чиито действия да се ръководят единствено от интересите на суверена; прекратяване на системната практика държавните медии да се използват за партийна пропаганда и конструиране на псевдореалност; морал и отговорност.

Поглед назад

На 9 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.

На пленума на 10 ноември 1989 година вземат участие членове и кандидат-членове на ЦК на БКП, Секретаря на БЗНС и Секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, завеждащ отдели на ЦK на БКП , Министри и председатели на областните народни съвети.

В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени 2 точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало", а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му. На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП.[18] Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.

На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред Храм-паметника „Свети Александър Невски".

Опозицията не се задоволява с Ноемврийския пленум, понеже пленумът не взема никакви решения относно политическия плурализъм и ролята на БКП. В резултат на това на 9 декември в София и други градове се провеждат нови улични демонстрации с искания за оставка на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев. Планират се нови митинги. Начело на движението застава Съюзът на демократичните сили, учреден на 7 декември.

На 11-13 декември Централният комитет на БКП взема решение за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.

На 14 декември пред парламента се провежда митинг, свикан от опозицията, участниците в който настояват за ускорено премахване на чл. 1 и деполитизация на държавните институции. В парламента по това време се обсъжда премахването на член 1, ал. 2 и 3 от конституцията на НРБ, регулираща абсолютната власт на БКП.

Вечерта Петър Младенов прави неуспешен (поради освиркване) опит за обръщение към насъбралите се за съблюдаване на реда. Завършва го с думите: "С този екстремизъм ще докарате България до пропастта". На влизане обратно в парламентарната сграда, афектиран от случващото се, се обръща лично към Добри Джуров и Минчо Йовчев с репликата "По-добре танковете да дойдат!". Тази реплика става причина за оставката му на 6 юли 1990 г. след политическия натиск, включително от Андрей Луканов. Петър Младенов не признава да е изричал тази реплика.

На 3 и 4 януари се провеждат „предварителни консултации" между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на „Национална кръгла маса", която да очертае рамките на мирния преход.

Съгласно изискването на член 143 от Конституцията. Народното събрание гласува отмяната на член първи на 15 януари 1990 г., месец след внасянето на предложението.

Кръглата маса започва заседание от 16 януари до 15 май 1990. Освен премахването на чл. 1 от старата конституция е договорено разпускането на политическата полиция (част от бившата Държавна сигурност), деполитизиране на армията, разпускане на организациите на БКП по месторабота. Премахнат е Държавният съвет и на негово място е учредена президентска институция.

Взето е и решение за свикване на Велико народно събрание със задачата да изработи нова конституция.

На 18 януари 1990 г. бившият пръв партиен и държавен лидер Тодор Живков е арестуван.

Първите свободни и демократични избори (без доминиране на БКП) след повече от 45 г. се състоят на 10 и 17 юни 1990 г.