- 26 Дек 2024 |
- USD / BGN 1.8819
- GBP / BGN 2.3566
- CHF / BGN 2.0949
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Депутатите приеха антитерористичния закон (обзор)
15 Декември 2016 | 13:48
/КРОСС/ Народните представители приеха на второ четене промени в Закона за противодействие на тероризма. Спорният закон отново влезе в парламента вчера.
Той бе приет от НС на първо четене още в края на месец юли. Тогава правозащитници заявиха, че той отваря вратички за произвол и нарушаване на човешките права. От БСП се обявиха против проектозакона, но резерви към него обявиха и от ДПС и Реформаторския блок. Вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова обаче го защити с коментара, че "крайната цел на противодействие на тероризма е защитата на основните права".
Последните промени, приети от парламента, дадоха на армията извънредни правомощия при предотвратяването или справянето с последствията от терористичен акт. Военните ще имат право да извършват проверки за самоличност, да задържат лица, да извършват обиск, да проверяват лични вещи и превозни средства, да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, да използват физическа сила и помощни средства, да използват оръжие.
Военнослужещи ще могат да извършват арест на заподозрени в извършителството или подготовката на терористичен акт, както и на лице, "което с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност".
Военните ще могат да правят обиск на лица, на личния им багаж, както и да извършват проверка на превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства и контейнери.
В текстовете на закона предвиждат сред извънредните правомощия на военните проверките в помещения да стават без съгласието на собственика или обитателя му, когато трябва да се предотврати "непосредствено предстоящ или започнал терористичен акт". Това правомощие те ще имат и при случаи, че заподозряно за терористичен акт лице се укрива в помещението.
Приеха се и три нива на заплаха, които ще се определят от ръководителя на Националния оперативен щаб в лицето на министъра на вътрешните работи. Най-високата степен е "Първо ниво", според което са налични всички елементи на заплаха в страната или в непосредствено съседство и има висок риск от извършване на терористичен акт. За определяне нивото на готовност на компетентните органи за противодействие на тероризма, в зависимост от нивото на заплаха, се определят и степени на готовност: „Зелена степен" - постоянна готовност; „Жълта степен" - предупреждение; „Оранжева степен" - повишена готовност; „Червена степен" - реагиране.
В промените е записано още, че мобилните оператори нямат право да регистрират или активират на името на един потребител повече от 10 телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги.