Свободният пазар не е единствената, нито най-добрата форма на капитализма (видео)

/КРОСС/ „Настоящата книга не е антикапиталистически манифест. Критичното отношение към идеологията на свободния пазар не означава отхвърляне на капитализма. Въпреки неговите проблеми и вътрешни ограничения, вярвам, че това е най-добрата икономическа система, която човечеството е изобретило до този момент. Аз критикувам една конкретна разновидност на капитализма, която доминира през последните три десетилетия, а именно капитализма, основан на свободния пазар. Това не е единствената форма на капитализъм и със сигурност не е най-добрата както показват въпросните три последни десетилетия. Тук бих искал да демонстрирам, че има начини капитализмът да стане по-добър и трябва да се работи в тази посока. Въпреки че кризата от 2008 г. ни накара сериозно да поставим под въпрос управлението на икономиката, повечето от нас не го проблематизират, тъй като смятат, че тези проблеми са запазени за експертите. И наистина е така. Прецизните отговори действително изискват познаване на множество технически детайли, повечето от които са толкова сложни, че дори самите експерти не са на едно мнение. В този смисъл, естествено е повечето от нас да не разполагат с времето или необходимата подготовка, за да овладеят тези детайли... Но съвсем не е необходимо всички да разбираме техническите детайли, за да схванам какво се случва в света, да упражним онова, което наричам активно икономическо гражданство, и да изискваме поемане на правилен курс на действие от страна на онези, в чиито ръце е вземането на решения", казва авторът на „23 неща, които не се казват за капитализма" Хаджун Джанк - професор в университета в Кеймбридж. 

„Първото нещо, според автора е, че свободният пазар не съществува. Колкото повече се развива пазарът, толкова повече регулации има. Авторът дава пример със своята държава - Южна Корея, и Китай. Просперитетът им се дължи на регулираната икономика. Няма отворена икономика, която да е постигнала успех", каза Валери Найденов в интервю за БНР.

„Авторът твърди, че тезата за „идеология за икономиките на знанието" е мит. Води до погрешни решения. Прекалено инвестиции в образованието. Според него в икономиките почти няма нужда от висшисти. Намаляват работните места за инженери. Твърди, че същото е на път да се случи с програмистите. Интересна е последната 23-та истина - че за добрата икономическа политика не са нужни добри икономисти", посочи Найденов.