Хосе Карерас: Стоичков ми е голяма слабост

/КРОСС/Хосе Карерас се срещна с кмета на София Йорданка Фандъкова и със заместник-министъра на културата Боил Банов веднага след като кацна в София в понеделник следобед. Великият тенор ще бъде удостоен с почетния знак "Златен век" и грамота по предложение на Вежди Рашидов. За съжаление, министърът на културата няма да връчи лично звездата с огърлие, тъй като все още е на лечение в Германия. Вчера маестрото започна репетиции за утрешния концерт в зала номер едно в НДК, но ще намери време да разгледа забележителностите на столицата ни в компанията на българските си приятели. На световноизвестния музикант ще партнира оркестърът на Любка Биаджони "София Симфоникс" под диригентството на Давид Хименес. На сцената ще излезе и сопраното на Болшой Анна Аглатова. Билетите на цени от 80 до 250 лева все още могат да бъдат закупени от мрежата на Eventim в цялата страна, онлайн и на касите на НДК. Организатор на събитието е "Жокер медиа".

"Ние сме страхотен тим. Щастлив съм, че утре ще бъда на сцената с Анна, баронесата, маестро Хименес и другите музиканти. Надявам се, че репертоарът, който сме подготвили, ще се хареса на софийската публика", каза Карерас пред медиите. "Особено щастлива съм да бъда до Хосе Карерас. Когато си близо до него, усещаш изумителната енергия, която излъчва. Невероятен късмет е да изляза с маестрото пред публиката. Той е легенда, божие създание, дар от небето. И е огромна школа - за това как да овладееш адреналина си по време на изпълнение", каза Анна Аглатова. Давид Хименес беше категоричен: "Карерас никак не е капризен. Той е изключително хармонична личност. Прям човек и изумителен артист. Много лесно се работи с него".

Великият тенор беше напълно откровен. "Рано или късно моите изяви ще спрат. Но гастролът ми в София е сред първите стъпки на доста дългото ми турне, което най-вероятно ще продължи две години. То ще ми даде възможност да се върна на повечето места, където съм изнасял концерти. Разбира се, искам да пея, но все пак в някакъв момент ще се наложи да приключа кариерата си". Маестрото не крие, че левкемията, която го нападна преди години, се е отразила донякъде върху битието му.

"Когато човек трябва да премине през толкова тежък момент и след като успява да победи в битката с болестта, приоритетите му естествено се променят. Може би израства като личност. Но иначе съм си същият. Вероятно и в творчеството ми има повече зрялост". Карерас върна лентата към златните времена, когато тримата тенори бяха световен суперхит, а сред най-феноменалните диригенти на техните спектакли беше Зубин Мета. "Прекрасно е да се работи с него. Не само защото е от най-великите, но е и изключителен човек. Невероятен професионалист, дисциплината му е огромна. Но и обича да се забавлява".

Карерас, Лучано Павароти и Пласидо Доминго се събират през през 1990-а. "Италия празнуваше световната купа по футбол. Някой се обърна към мен: "Помогни да съберем най-известните певци - тенори, баритони, сопрани... Предложих им да извикам Лучано и Пласидо. Убедих и двамата и на следващия ден започнахме да подготвяме репертоара. Имахте фантастични изживявания. Наистина се забавлявахме. Между нас съществуваше конкуренция, но просто защото всеки искаше да даде най-доброто от себе си. Искрено се уважавахме и се възхищавахме един от друг. Работехме много, за да превърнем всеки концерт в събитие. И ако в началото имаше само професионален респект между нас, после се превърнахме в истински приятели".

Карерас говори със същото преклонение и за две жени в гилдията. "Ролята на Монсерат Кабайе в моята кариера е огромна. Тя първа повярва в гласа и възможностите ми. Вече беше сопрано номер едно, когато започвах. Винаги ме подкрепяше. Велика дама. Срещнах Гена Димитрова, когато и двамата бяхме много млади. Беше в Парма - трябваше да открием сезона на 26 декември с "Бал с маски". Бяхме новодошли. Напрежението беше огромно. Гена беше прекрасен колега с изключителен глас. По-късно, когато в живота ми настъпиха неочаквани обстоятелства, тя доказа, че е и голям приятел. Винаги беше до мен. В най-трудните моменти успя да ме накара да се почувствам по-комфортно. " Маестрото е убеден, че няма по-добра професия от тази на оперния певец. "Най-вероятно хората от други съсловия се чувстват по същия начин. Не мога да посоча само един мой любим образ. Но сред най-предпочитаните са Рудолфо от "Бохеми", Дон Хосе от "Кармен", Андре Шение, Вертер... Все едно да ме запитате кой е любимият ми внук. Любовта на живота ми винаги е била музиката. Никога нищо не е успявало да ме отклони от нея. Понякога съм бил егоист към всички останали заради музиката. Професията почти винаги е била на първо място. Аз съм щастлив тенор. Този вид гласове са особени, като че ли остават винаги млади. Не са типични за по-солидните мъже. Това вдъхновява много композитори - и те създават за тенорите най-романтичните роли. Запазват им героите. Най-много партии има за тенори. Така че ние сме привилегировани. Докато баритоните обикновено получават бащите и наставниците. Днес обаче е много трудно да дам съвет на младите колеги. Но има нещо неотменимо и задължително за тях - най-важна е дисциплината. Да е желязна. Да знаят какво правят. Да работят много сериозно. Талантът е ясен."

Ако графикът му позволява, Карерас ще дойде в София и през май - за юбилея на Стоичков. "Запознахме се в Барселона през 1992-а. Той вече беше станал идол за града. Всеки беше влюбен в Стоичков. Трябваше да бъдем на благотворителна вечер в каталунската телевизия, организирана от моята фондация. През годините се срещахме из целия свят - в Испания, Италия, Европа, Америка. Нашето приятелство си остана. Били сме заедно много пъти на различни събития. Аз пях на неговия трибют на стадиона в Барселона. Просто той ми е голяма слабост".