Протест в защита на Куршум джамия (обновена)

Холокостът Български и през ХХ век

Шест месеца продължава Страшното в Карлово 30.12.2013 г. Навършиха се 136 г. oт битката за Троянския проход в Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на Карловската Розова долина Подполковник от резерва д-р Петър Ненков Тъжни са лятото и есента на 1877г. за жителите на Карловския край. Оттеглили се под напора на 40 хилядната армия на Сюлейман паша, руски войнски части от Предния отряд на генерал Йосиф Гурко заемат позиции, след боевете при село Джуранлии / Калитиново / и Стара Загора, по върховете на Стара планина и преграждат проходите към Северна България. Много от българите от подбалканските полета предвидливо се оттеглят заедно с руските войски, опасявайки се от зверствата на настъпващите турци. По време на “Бега през Балкана ”, измират от глад, студ и болести хиляди хора. Въпреки договорката между българите от Карлово и местните турци за опазване на живота и имуществото от воюващите страни, мюсюлманите от Стремската долина не само, че не спазват поетите обещания, но заедно с десетхилядния аскер на Кямил паша и дошлия чак от Чепино и Татар Пазарджик башибозук на злокобния 20 юли 1877 г. подлагат града на огън и сеч. Не остава къща неограбена и непочернена, жените са насилвани скотски, а почти цялото мъжко население е арестувано и избито. В Карлово черкезите и башибозукът съсичат всичко живо, което се изпречи на пътя им, грабят пари и стоки, покъщина и дори черковна утвар. Надявайки се на закрила от господа и разчитайки, че османлиите не ще посмеят да прекрачат прага на храма “Свети Николай”, в него се укриват много жени, мъже и деца, но всички са изклани брутално. Плячката е натоварена на коли и изнесена от Карлово. Стотици мъченици са навързани, като добичета и откарани в Таш капия и други зандани, където са подложени на жестоки инквизиции. Общо 814 карловци, сред които д-р Киро Попов, Матю Тантилов, Христо Попвасилев, Бочо Загорски и други видни граждани за избесени за назидание по мегданите на Карлово и Пловдив. Единствената им вина, че се посрещнали казашкия ескадрон от Предния отряд на генерал Гурко с хляб и сол по стар славянски обичай и са заменили фесовете си с калпаци. Оцелелите от клането, дни наред се крият по зимници и мазета. Нощем по улиците на смълчания от ужас град, се вихри пияният аскер и башибозук. Животът напълно замира. Мъртвите не се опяват и погребват, новородените не се кръщават. Нощем никой не пали огън, за да не привлече вниманието на зверовете в човешки образ. Майките преобличат своите синове като момичета, за да ги спасят от смъртта. Някогашната “гайтанена китна столица” на Османската империя е напълно съсипана от убийства и грабежи. Карловци наричат този период от историята на града - Страшното. Подобна е участта и на Сопот, чието население начело с Хаджи Гьока Павлов оказва известна съпротива, но е напълно разорен и опожарен от турците. Те посичат 400 души, укрили се в местността Бойкова нива и бягащи по долината на река Леевица, всред които и бащата на народния поет Иван Вазов. На 26 юли 1877г. пламва и Алтън Калофер. Той е запален от турците, като факла от всички страни, като назидание, заради отбраната на прохода Стражата от смелите калоферци, които пленяват 800 низами, разбити от отряда на генерал Столетов на Шипка и оттеглящи се към Пловдив. Корпусът на Кямил паша прегазва съпротивата на коравите балканджии и започва погромът. В продължение на четири дни, градецът три пъти е опожаряван и разграбван. Не остава камък върху камък от къщите край Тунджа. 618 калоферци са изклани, като добичета, над 1100 души измират от глад, болести и студ по време на дългия път през Балкана. Когато лейди Странгфорд, съпруга на английския консул в Цариград, пристига с хуманитарна мисия в Карлово е ужасена от мародерството и терора на турците над беззащитното местно население. Само два дни след падането на Плевен на 10 декември 1877г., руският император Александър II провежда извънреден военен съвет, на който се решава генералното настъпление на руската армия да започне още по Коледа. За целта са сформирани три отряда. Западният отряд начело с генерал лейтенант Гурко има задача да превзема София и като разбие армията на Сюлейман паша да се спусне по долината на река Марица към Пловдив, Южният отряд начело с генерал лейтенант Радецки има задача да разбие армията на Вейсел паша в укрепения лагер Шипка- Шейново, а сформираният като междинно звено между тях Ловешко Севлиевския отряд, преименуван по-късно на Троянски, начело с генерал лейтенант Павел Карцов има задача да разбие турците в Троянския проход и като се спусне от Балкана да освободи Карловския регион. В състава му влизат 24 оръдия, 5000 руски щика и 1000 български четници и доброволци. Троянският манастир, чийто игумен Макарий още в началото на войната е в услуга на руските войски, става снабдителна база на отряда. На върха на Троянски проход турците разполагат с 6 табора, 100 войника от султанската гвардия и 2 оръдия, които са заели силната позиция Орлово гнездо /Курт Хисар/. Генерал Карцов разделя войската си на 3 колони: лява начло с полковник Греков, дясна начело с граф Татишчев и централна начело с него . Невероятният поход на отряда на генерал Карцов през потъналия в преспи Балкан, при минус 25 градуса е равносилен на победа на човешкия дух над злите зимни стихии. На 23 декември 1877/ 3 януари 1878 г. русите атакуват силноукрепената турска позиция. Дясната колона под командването на полковник Татишчев атакува фронтално, а лявата колона под командването на подполковник Греков извършва обход на върха, за да удари турската позиция от юг. Именно ударът на тази колона в тила на турците решава изхода на боя. Обхванати от стоманените клещи на русите, турците изоставят стратегическата си позиция, доминираща над околните върхове и панически отстъпват към село Текия/ Христо Даново/. След тях се спускат като снежна лавина русите. Боят продължава с нарастващо ожесточение и скоро планинските скатове се покриват с трупове на турски и руски войници. Мнозина от турските жители на селата Текия /Христо Даново/ и Кърнаре, разположени в южния край на Троянския проход, панически ги напускат заедно с турските войски . В тях остават отделни фанатизирани елементи, които оказват яростна съпротива на русите. В боя със смъртта на героите пада щабскапитан Швейбутски, в чиято чест днес край село Христо Даново се издига скромен паметник. Един табор начело с Рефик бей отчаяно се мъчи да задържи русите при село Кърнаре, но е разбит и отстъпва към Карлово и Пловдив. Знамето на табора, обозът от 80 каруци натоварени с военни материали и 40 низами, начело с командира им са пленени от русите. Така отрядът на генерал Карцов превзема силните турски укрепления на Беклемето и се спуска в Карловската розова долина. Немските офицери, които служат в турската армия като военни съветници са учудени от подвига на русите. Те знаят, че през зимата, Балканът на практика е непроходим. Затова са навили топографските си карти на руло и очакват бойните действия да се подновят чак на пролет, но уви! Руските воини се оказват по-силни от зимните виелици. Битката за Троянския проход продължава 5 денонощия, от 23 до 26 декември (3-7 януари) 1878 г. в условията на силен студ и дълбок сняг. В 1 ч. 10. минути на 7 януари - високата част на прохода Орлово гнездо е превзета. Жертвите на отряда са: 26 убити, 62 ранени, 6 изчезнали безследно и 48 измръзнали. Появата на русите на юг от Балкана предизвиква недоумение и паника сред турското командване, защото турската армия, намираща се между Шейново и София се разделя на две части. Противникът е принуден да отстъпи към Пловдив. Генерал Карцов изпраща една колона от своя отряд към Клисура за връзка с войските на генерал Комаров от Западния отряд на генерал Гурко, които настъпват по направление София- Пирдоп- Златица-Карлово. Друга колона от отряда си генерал Карцов изпраща към Калофер за връзка с войските на генерал Скобелев от Южния отряда на генерал Радецки. След победата на Беклемето, началник - щабът на Троянския отряд, полковник Сосновски заповядва да се превземат карловските села Розино, Слатина, Иганово и Столетово. Щабът на генерал Карцов се установява в село Кърнаре. Изпратеният кавалерийски разезд есаул Шаров влиза в Карлово. В паниката си, палачът на Клисура Тосун бей забравя в конака две бойни знамена, които са изпратени от казаците, като трофей в щаба на отряда. В Кърнаре, пристига турски парламентьор, изпратен от коменданта на Пловдив с предложение до руското командване за прекратяване на настъплението на русите на юг от Балкана. Генерал Карцов му отговаря, че комендантът на Пловдив няма пълномощия да води преговори по този въпрос. Преди да избягат в Пловдив, турците ограбват за последно сребърните и златни предмети в карловските църкви “Света Богородица” и “Свети Николай”, посичат един свещеник пред амвона и правят неуспешен опит да ги подпалят. В църквата “Свети Николай” аскерът в сляпата си ярост прострелва иконите и избожда очите на светците, разпилява реликвите и опустошава класното училище . На 28 декември 1877/ 8 януари 1878г. руските воини влизат в Карлово. Малцината оцелели след Страшното жители на града посрещат своите освободители на пътя между Сопот и Карлово. Местните духовници отслужват тържествен молебен за прослава на русото оръжие. Генерал Карцов се установява в лятната резиденция на избягалия в Пловдив, английски консул - Пулиевата къща. Офицерите от щаба му и всички останали низши чинове са разквартирувани в българските къщи. На другия ден в Карлово пристига от Шейново и отрядът на генерал Скобелев. Двата отряда под командването на генерал Карцов настъпиха към Песнопой-Чирпан. Черковните камбани в Карлово биеха до полуда възторжена меса на радостта, а хората плачеха като деца, невярващи на своето избавление от шестмесечните кански мъки и гаври на Страшното. Още не бяха пресъхнали сълзите в очите на вдовиците и сираците, когато карловци се събраха на общоградско събрание и на 16 януари избраха първия си Градски съвет, начело с братовчеда на Васил Левски, изтъкнатия революционер Васил Караиванов. Днес всички главни улици на подбалканските градчета в Карловската Розова долина носят името на генерал Павел Карцов, а високо в Балкана, на Беклемето, където орлите летят, признателните хора от Карловския и Троянския край са издигнали огромна арка, през която преди 136 години дойде Свободата!

14.02.2014 11:10:17