Не са проблем отпечатъците, проблем е безмерното празноглавие

/КРОСС/ Писна ми от целенасочено злостни репортажи, които обясняват колко ужасно страшни са машинките за отпечатъци в болниците.

15-те секунди ли са проблем или безмерното празноглавие на постъпващите пациенти?

Ако махнем малкото, просто святкащо устройство за взимане на отпечатък, с колко мислите ще се скъси времето? Търсенето на личната карта, издирването на приемния лист ще е същото, броят на роднините, които създават безумна суматоха и шум пак ще е същото.

В кой петзвезден хотел регистрацията на рецепция става по-бързо? - пита журналистката Лияна Панделиева. 

Във Фейсбук тя коментира "горещия" въпрос с пример от болнично заведение, в което е пациент.

Публикуваме без редакторска намеса:

Честна дума, писна ми от целенасочено злостни репортажи, които обясняват колко ужасно страшни са машинките за отпечатъци в болниците.
Ще разкажа как стоят нещата от първо лице, защото до преди няколко дни бях пациент на голяма столична болница и съответно първо се "под-печатах", а после се "от-печатах". И двата пъти ми отне точно по 10-15 секунди.
Какво се случва на прословутите опашки - когато се съберат опашки. На гишето за приемане са се подредили пациентът, а за кураж редом с него са жена му, зет му, дъщеря му и още някоя роднина.
Когато човек разбере, че ще бъде приет за болнично лечение, още в лекарския кабинет, където го преглеждат, му връчват един приемен лист. ЕДИН лист. И като на пълен идиот му казват: "Отивате на гишето за регистрация и подавате листа и личната си карта."
Когато аз постъпвах, на гишето пред мен имаше един млад мъж. Той си подаде листа, личната карта, остави си отпечатъците и след минута или две дойде моят ред. Подадох си листа, личната карта. След минута и половина напуснах гишето.
Но в деня на изписването ми видях опашка за приемане. На всеки пациент на опашката, се падаха по трима роднини.
И така, идва редът на пациента. Казват му да даде лична карта. Той започва да сумти и да пита ама точно личната карта ли трябва, нали щял да дава отпечатъци. Да, личната карта трябва (това са му казали в кабинета от който го изпращат за приемане точно преди да дойде на гишето). Той започва да търси картата, пита роднините подред къде му е картата. Започва ровене по едни найлонови торби в които са дрехите за прием. Е, намират картата. Питат го къде е приемният лист. Следва абсолютно същата процедура по издирване на приемния лист - ама те май не дадоха лист, а, дали са, ами у кого е листът, а дали не го прибраха, ама къде е... Намират го с дружни усилия.
Идва моментът с отпечатъка. "Като светне лампичката, сложете си пръста". Лампичката светва. Пациентът гледа с любопитството на маймуна, видяла за първи път телевизор и нахлузила слушалки в същия момент (и родата наднича, да не изпусне!). От регистратурата повтарят: "Като светне лампичката, сложете показалеца" Лампичката светва. Пак. Човекът, със същия интелигентен вид пита: "Ама показалеца ли?" "Да, показалецът." Отминало е времето. Администраторът за трети път казва: "Сега като светне лампичката, веднага сложете показалеца."
Тази сценка стоях и гледах в продължение на четирима пациенти. Ако не ме беше срам заради тях, щях да я заснема. Аз, от своя страна, трябва да застана на гишето за от-регистрация. Има трима души отпред. Табелата, която го указва е написана с червено и всяка буква е висока по 25 см.
Първият човек: "Тука съм за приемане." "Господине, моля Ви, отидете на опашката за приемане" "Ама там има опашка! Тука къф ви е проблема!" "Господине, много Ви моля, отидете на гишето за прием!" "Вие знаете ли какво е да се чака на опашка! Как може такова безобразие! Аз съм тука да ме лекуват!"
Следва цяла сериа попържни по държавата, системата, министъра, късмета и т.н. Следващият пациент е глух до момента в който не приближава и казва, че е за прием. Следва същия диалог и същия протест. Едва третият се оказва за отписване. Подава си листа, натиска си отпечатъците като светне, минават 15 секунди, всичко е готово. Идва моят ред - 15 секунди и си тръгвам.
Ако махнем малкото, просто святкащо устройство за взимане на отпечатък, с колко мислите ще се скъси времето? Търсенето на личната карта, издирването на приемния лист ще е същото, броят на роднините, които създават безумна суматоха и шум пак ще е същото.
Тоест 15-те секунди ли са проблем или безмерното празноглавие на постъпващите пациенти? Ако взимането на отпечатък е трудно, защо подаването на личната карта е още по-трудно? Защо подаването на ЕДИНИЯ приемен лист е такова премеждие? В кой петзвезден хотел регистрацията на рецепция става по-бързо?