Болниците ще намалеят, ако се обединят в комплекси

/КРОСС/Д-р Костадин Ангелов, изпълнителен директор на Александровска болница, пред "24 часа"

- Д-р Ангелов, здравната каса отново намали бюджетите на болниците. В Александровска какво е намалението?

- С 23% е за клиничните пътеки, с 39% е за лекарствата, за имплантите - с 8%. Това е лимитът за август, който ще подпишем, иначе болницата съзнателно ще бъде доведена до фалит. Този лимит ще бъде платен през септември. Означава, че с тези пари и ако ни бъде изплатено нещо от предишната надлимитна дейност, което не е сигурно, ще можем да платим само заплатите.

Няма средства

за разплащане

с доставчици,

което поставя болницата под риск от запори. Водим преговори с фирмите това да не стане, за да осигурим нормален работен процес денонощно.

- Ще се отрази ли на пациентите?

- Досега не сме допускали пациенти да бъдат връщани, нито пък да усещат недофинансирането. Форми на доплащане в нашата болница за осигурени не съществуват или са изключения в минимален процент.

Това още повече утежнява ситуацията, тъй като при нас се лекуват изключително тежко болни хора, преминали през другите нива на здравеопазването, от цялата страна. Не искам да казвам, че сме последна инстанция по много специалности, но на практика е така.

- Ще има ли ограничения в приема или пресяване на по-леки случаи?

- Не, това е изкуствена регулация. Не може да връщаме болни, защото някой е решил да налага изкуствени лимити в дейността. Всяка помощ, която не е навременна, понякога е излишна и води до тежки последствия за пациентите. Те няма да усетят лимити, докато болницата работи в нормална среда. При запор на сметките ситуацията е форсмажорна и много трудно може да се поемат ангажименти.

- Ако финансирането продължи така до края на годината?

- Тогава болниците ще продължат да трупат дългове. Просрочените дългове на болниците са на практика наши невъзстановени разходи. Трупат се, защото работим добре, но направените разходи не се възстановяват.

Годишно през реанимациите на Александровска минават около 6000 души. Себестойността на лечението е около 500 лв. на човек на ден. Държавата плаща средно по 350 лв. на пациент - така недостигът от реанимационната дейност е 2 млн. годишно.

Същото е при PET скенера: годишно минават към 2000 пациенти при себестойност на изследване 3000 лв. Държавата плащаше реално, но сега касата плаща по 2000 лв. Отново трупаме дълг и само от тези 2 медицински направления генерираме 4 млн. невъзстановени разходи.

- Здравните власти знаят ли за тези разходи?

- От Асоциацията на университетските болници инициирахме среща с министъра и ръководството на НЗОК, на която да изложим тези факти. Надяваме се да се състои. Не е нормално при актуализация на бюджета на касата да има допълнително лимитиране за болниците за август.

- Университетските болници какво ще предложат на срещата?

- При служебно правителство не може да се правят законови промени, които да гарантират работата ни. В университетските болници постъпват пациенти, които са изключително увредени и за тях се влагат огромни разходи, докато касата плаща все по-малко. Навсякъде има значителен дисбаланс между направен разход и получени обратно средства - от 5 до 10% според географското положение на болницата.

Това са т.нар. скъпоструващи пациенти, при които разходите за лечението надвишават в пъти стойността на клиничната пътека или процедура. При нас например наскоро бе изписан мъж, чието

лечение струва

70 000 лв.

за месец, а здравната каса ще плати 15 000 лв. Става дума за остър панкреатит, операция и престой в реанимация. Пациентът си тръгва излекуван, а болницата остава с 55 000 лв. недостиг.

- Има ли начин тези разходи да бъдат поети от здравната каса?

- Разбира се, въпрос на регламент. Касата може да обяви бюджет за такива пациенти и да плаща дейността след проверка.

Дори в хода на лечението, докато пациентът е тук и бъде достигнат лимитът на пътеката или процедурата, може да се уведомява касата за този пациент и тя да направи синхронна проверка.

След изписването тази сума да бъде изплащана на болницата. Така ще бъде справедливо и няма да се генерират дългове.

Годишно невъзстановените разходи за нашата болница от такива случаи са между 700 хил. и 1 млн. лв. Дотук 5 млн. в рамките на годината само от извършена дейност.

Много пъти сме предлагали такъв регламент, ще предложим и сега, но трябва да залегне в бюджета на НЗОК за 2015 г.

Може да се помисли и за диференцирано заплащане на болниците според нивата им на компетентност. Време е всички лечебни заведения да се стандартизират по системите за управление на качеството и тези, които работят по тях, може да бъдат предпочитани за договор с касата.

- Всички опити за пресяване на болниците, които работят с пари от касата, са неуспешни.

- Ако искаме да постигнем ефект, единият начин е да се направи много сериозна реформа. Дали доброволно, или доброзорно, по-скоро второто за нашите условия, това ще стане.

Европа очаква

здравната ни

система да се

реформира

Въпросът е как да стане, тъй като, колкото и работни групи да правим, не можем да стигнем до консенсус. Може би външно експертно мнение може да даде правилна оценка на сектора и план за преструктуриране.

България по брой легла е в нормално съотношение спрямо населението, но има твърде много болници и това прави впечатление в ЕС. Изкуствена регулация е да забраним новите болници, каквито намерения имаше.

Защо болниците да не се обединят в мултиболнични комплекси и така да се намалят като брой юридически лица? Ще се оптимизират много дейности, може да се командироват лекари, където не стигат специалисти, ще изчезнат договорни отношения между съседни структури и пациентите ще имат бърз достъп до всички нива на компетентност.

Във Франция това е добре работещ модел. Финландия също има много пръснати болници заради географските си особености, но и там проблемът е решен с болнични комплекси.

От друга страна, трябва да се спазват приетите изисквания за сключване на договор с касата. Факт е и законът позволява структури да работят с дипломите на лекари, които физически не са там, защото контролът е слаб.

- Достатъчни ли са парите в здравеопазването?

- Има пари, но

харченето е

нецелесъобразно Преди година излезе изследване на "Трансперънси интернешънъл", което показа, че бюджетът за здравеопазване е 4,5 млрд. лв. общо от държавата и касата и още около 4 млрд. са алтернативни приходи, включително нерегламентирани плащания, застраховки, избор на екип, дарения и др.

Значи говорим за 8,5 млрд. лв. ресурс за здраве. Секторът е стабилен с тези пари. Може и да звучи абсурдно, но на фона на здравните системи в чужбина нашата е изключително надеждна и бърза. Мнозина знаят в Западна Европа по колко се чака за специалист, изследвания, даже и за неотложна помощ, а пък за операция може и с месеци. У нас не е така, значи имаме работеща система с циркулиращ ресурс приблизително 8,5 млрд., от една страна, но от друга, медицинските професионалисти, пациентите, министерството, касата, финансовите институции, Европа са недоволни.

Къде е тогава грешката? Има нещо, което е изначално сбъркано, или трябва реформа на реформата и да направим качествено нова система, която да отговори на очакванията на всички участници в нея. Тези 8,5 млрд. трябва да станат видими и регламентирани.

За да се случи това, едно от решенията е увеличение на здравната вноска и допълнителни стълбове в осигуряването, нови здравни каси.