За срещата в Милано, малко след като се слегна прахта от лимузините

/КРОСС/ Срещата в Милано приключи, всички се заеха с делата си, и вече можем спокойно да анализираме резултатите от международната среща на върха, без да се опираме единствено на кратките репортажи на новинарските телевизии, а внимателно да разгледаме нещата в детайли. Това е също толкова интересно като сглобяването на голям пъзел. Както обикновено, основните въпроси са три: Отписал ли е Путин Новорусия? Огънала ли е Европа Русия?Стана ли или не стана Порошенко агент на Кремъл? Оттук и ще започнем.

На първо място нека си спомним първоначалния фон на събитията в Украйна и от тази позиция да разгледаме състава на участниците в срещата в Милано. Кого видяхме там, или по-точно - кого не видяхме? На срещата не присъстваха САЩ - основният организатор на Майдан 2.0 и основния му бенефициент. През цялото време от края на миналата година до август задокеанските представители присъстваха на всяка една „украинска седянка", но в Милано, поради неизвестни причини, те отсъстваха. Те не посетиха срещата нито лично, нито чрез някой представител от Великобритания - своя основен най-надежден партньор в Европа. Защо ли? Това има само едно разбираемо обяснение - процесът вече не се контролира от Америка и заради това тя вече е изгубила интерес. Те не успяха да разпалят пряка руско-украинска война, като се има предвид истинска, а не тази, за която истерично говорят в Киев. За това, обаче, че Вашингтон е оставил нещата на самотек, е още твърде рано да говорим. Но това, че САЩ пристъпиха към тихо измъкване от позицията на главно действащо лице,можем да кажем със сигурност.

Трябва да признаем, че американците за пореден път демонстрираха умението си да извличат печалба дори от поражението си. Всички знаят например, че САЩ изгубиха във войната с Виетнам, от представеното във филмите, книгите, спектаклите и паметниците не само те, но и много други хора по света смятат, че това е някаква специфична победа. Американците не са били победени. Те сами са си отишли! Непобедени! При това, от поражението те извлекли поука и опит, преформатирали армията си, създали нови оръжия и в бъдеще спечелили всички войни, които започнали от 1979 г. до днес. Със сигурност, САЩ сами вярват именно в това. При това, не без основания. Макар през последните години действителността вече забележимо се различава, това е факт. Почти същото например, те направиха и с Украйна.
Прекият сблъсък между двата славянски народа не се случи? Жалко. Но все пак икономиката на единия от тях е разрушена почти до снови. Още малко и в центъра на Европа ще изникне още една версия на Сомалия. Но както и да се увъртат нещата, после някой трябва да плати за възстановяването й. при това, два пъти. Първия - за погасяването на многомилиардните дългове, които народът ще натрупа.

Вторият - нали някой трябва да плати за украинския газ и в бъдеще?!

Красотата на целия този замисъл се състои в това, че който и да плати сметката, дали Русия, дали Европа, Америка ще остане победител. Във всеки случай сумата на разходите силно ще подрине икономическото състояние на донора, като по този начин ще го направи по-слаб, което е идеално за целта на САЩ за последващо подчиняване.
Най-малко така изглеждат събитията от хълмовете на федералния окръг в Колумбия. Смисълът на срещата в Милано наистина се сведе до определението „имената на меценатите". По този начин Русия успя да обърне нещата така, сякаш тя „за всичко" вече е платила. Това разясни лично Путин по време на последвалата след преговорите пресконференция. Изказването на руския държавен глава е много интересно и съдържателно, което трябва да се гледа и слуша внимателно.
Кремъл взе пари, които и без това никога не би получил от Киев, и ... превърна това „в своя част от стъпките в отговор на света"! Шах и мат! Ясно е, че Киев няма пари и по „500 долара за 1000 куб.м. газ", според цените, валидни до май 2014 г., няма да плети никога. Да, Кремъл ма всички юридически основания да поиска предсрочното погасяване на миналогодишния кредит от 3 млрд. долара. Да получи тези пари, обаче е невъзможно. Затова ЕС сега не може да заяви, че Русия не способства за разрешаването на конфликта! И така Брюксел е поставен пред избор - или да подари на Киев, и по-точно да предаде на Москва, минимум 5 млрд. долара, или да стои и да гледа как се срива тяхната собствена икономика.

Изборът не е лек

Проведената преди седмица тестова проверка на енергосистемата на ЕС показа очевадното - без руски газ Европа няма да оцелее. Никакви северни находища, никакъв Катар и дори никакви САЩ не могат да го заменят. Ще кажа повече, Путин улови европейците с класически шахматен щепсел - или ЕС плаща за Киев тези 5 милиарда и подтиква икономиката си към кризата, която може да доведе дори до разпадането на повечето държави от ЕС, или... изпраща надалеч САЩ и отменя санкциите! Защото 5 милиарда той така или иначе ще плати, но отмяната на антируските санкции ще му позволи да претендира за завръщане на руските пазари, където ще може да печели. А работата и пазарите са все по-необходими на европейците.
Перспективните прогнози от последствията на продължението на руските санкции с всеки изминал ден стават все по-печални. Защо «те ще платят»? Защото Киев, в лицето на министър-председателя Яценюк вече публично заяви за невъзможността на украинската държава, да гарантира липса на кражби по транзита на газа. В превод на обикновен език, това означава: ние искаме да живеем, поради това за да не замръзнем през зимата, нямаме друг вариант освен директна кражба на руски газ за Европа. Точка. А Кремъл, още преди месец, когато започнаха игрите с газовия реверс, заяви, че няма да компенсира реверса, чрез увеличаване на обема на доставките. При това не само заяви, а дори показа сериозността на намеренията си за съкратяване на доставките в редица източно-европейски държави, но не всеки разбра това приятелско предупреждение.

Като цяло въпросът, дали Европа е огънала Путин, вече може да се счита за закрит. В най-близко бъдеще ни очакват две представления. Първото е, как Брюксел ще се хвърли да измисля схеми за прехвърляне на пари в Кремъл, но така, че те да не минават през алчните ръце на украинските олигарси. Сигурен съм, че схемата ще трябва да е много креативна.. Европейците умеят това.
Второто шоу ще е, как ЕС ще карат Киев «да воюва по-малко», за да не се налага да му дават пари за да си плати газа. Защото Русия ясно е обозначила позицията си. Нещо повече, ЕС се съгласи с нея и призна 385$ за 1 куб.м. за справедлива цена. А на Порошенко те директно заявиха - плащай, друга цена за теб няма да има.

Най-забавното е, че по всички останали въпроси Русия се отърва само с едни мъгляви дипломатически словесни дантели, при това, въведе в международния дипломатически речник нов термин - Новорусия. Разбиращите хора знаят, че никой никога не създава в дипломацията реалии с временен, моментен и празнословен характер. Имйте предвид, че ако дипломатите са създали някакъв термин, то бъдете сигурни, че с това те са признали и реалността, а по-точно дългосрочността на тази нова реалия, която той обозначава. Дипломатите изобщо не обичат да произнасят думи, за които евентуално техните противници биха могли да се хванат и да ги използват срещу тях. Съдейки по това как Русия съумя да обиграе опонентите си в продължение на изминталите 10 месеца, да наричат нейните дипломатии за несериозни, е абсолютно неоснователно. И това не дава засега еднозначна яснота за това, как ще изглежда Новорусия, в кои граници ще се разполага тя и по какъв начин ще се управлява. Но това, че в някакъв вид тя ще съществува е сигурно. И съм сигурен, че сегашната й визия не е във вид само на остатъци от две юго-източни украински области.

А Порошенко? А какво той? Ако имате представа как расте лозето и как по време на растежа му се слагат летви за опора, за да се подтикне растежът, та нали това не означава, че вие сте повелители на това лозе? Ето Порошенко и той така. Губейки, а по-точно нямайки от самото начало самостоятелност, се превърна в обикновено топче за пингпонк, действията на който доста лесно се подчиняват на изчислени предварително закони на физиката. Въздействие - реакция. Ново въздействие - нова реакция. Разбираемо е, че има много ръце с тенисни ракети, които желаят да участват в процеса, както и в Киев. Така че, не само РФ създава въздействия. Общият резултатът от тази игра постепенно се оформя в наша полза и за това говори абсолютно всичко: отсъствието на Америка сред участниците в преговорите, и това, че Европа не е дала пари на Украйна. И това, че Порошенко днес превъзнася цената от 385 долара за хиляда кубически метра, за която преди два месеца не са искали и да чуят, като победа на Украйна. А също и това, че териториалните въпроси за бъдещето на Югоизточна Украйна си останаха без конкретни решения.

И най-важното - вече три денонощия в северната част на Луганска област опълченците нарушават най-явно Примирието и договореностите от Минск, но нито едно куче в ЕС, ОССЕ, нито дори в НАТО, не сметнаха за необходимо да вдигнат шум този път. Забележете, че наблюдателите на ОССЕ не виждат и не чуват в упор никаква стрелба.

Ако всичко това не е дипломатическа победа на Русия, то тогава какво е победа изобщо?

Автор: Олег Матвейчев

Оригинал на статията: http://matveychev-oleg.livejournal.com/1530557.html