Знам историята не от киевските учебници

/КРОСС/Защо членовете на едно украинско семейство родом от Донецк, след като се озовали в „независимата" си столица, са се превърнали в политически емигранти - Денис Добриков, "Дума"Нашето жилище не беше подложено на бомбардировки

Дъщеря ни Маша вече е на 7 години и на 1 септември тя тръгна на училище. В една обикновена гимназия в близкия до Москва град Люберци, където успяхме да я запишем с жена ми две седмици преди 1 септември. Това не се оказа трудно - отидохме при директорката и тя каза, че няма проблеми, макар че свободните места в първите класове не са много - районът е доста млад и си имат достатъчно свои първокласници. Но след като в Украйна се случиха така нещата, районната власт започна да оказва на емигрантите пълно съдействие. Например, не настояха да получат веднага пълния пакет документи, които останаха в киевското училище, където дъщеря ни трябваше да учи. Само в тази гимназия на Люберци ние сме шест такива бежанци от Украйна. Всъщност ние с Маша не сме бежанци, а по-скоро политически емигранти. Нашето жилище не беше обстрелвано, ние почти 8 години живяхме в Киев, макар че и двамата - и аз, и жена ми имаме постоянно жителство в Донбас, ние сме родени там. По сегашните времена в онзи Киев, който напуснахме, това ако не е престъпление, то е поне гарантирано неудобство при сблъсъка с държавата и с неприязнените погледи на надникналите в паспортите ни „кореняци" жители на Киев, Лвов и като цяло - на всички „чисти, истински" украинци, каквито сега преобладават в столицата.
Да се живее в Киев беше морално непоносимо
Наложи се да се махнем. И то не само заради Маша. През последните месеци стана морално непоносимо да се живее в Киев. Всичките разговори по улиците, в транспорта, в метрото се свеждаха до една непрекъсната, лошо замаскирана, а понякога и специално разпалвана омраза. Помня „оранжевата революция", когато в маршрутките се биеха заради политическите си пристрастия привържениците на Юшченко и привържениците на Янукович. Сега вече не се бият, защото почти всички са за „еднна Украйна", но са готови да убият всеки, който каже една дума против това. Затова в Киев сега е толкова спокойно - мнозина просто си мълчат. Последно време ние дори по улиците не се разхождахме: на детските площадки седят родителите, пият бира, люпят семки и приказват за подлите „ватенки". А децата им си играят на бандеровци. Ако си за единна Украйна - това е идилия, а според мен - това си е една кошмарна картина. Аз само си представих, как Маша рано или късно ще каже в училище за какво си говорят в къщи родителите ?, които на улицата си мълчат - и ме достраша. И за нея, и за нас със жена ми. Проблемът е в това, че ние сме твърде много руснаци за този град, в къщи имаме много „неправилни" книги, говорим изключително на руски и да се променям за кефа на депутата Фарион и да наричам дъщеря си Маричка, аз нямах никакво намерение. Вече нищо не ни задържаше в Киев, приятелите ни се отказаха от нас, аз работех дистанционно за едни руски клиенти, нямаше никакъв смисъл да оставаме тук. Събрахме нещата, които можем да вземем със себе си, и заминахме.
И аз започнах да си мълча
Започнах да си мълча от март месец, след тяхната победа. Преди това все още се опитвах да споря и да обяснявам: какво правите, вие със своето скачане сами разрушавате държавата. Гледаха ме, кимаха, но очите на събеседниците ми вече бяха като стъклени. След това разбрах - чаят на Майдана винаги е имал „добавка". Окончателно млъкнах, когато най-добрият ми приятел, почти роднина, ми предложи да спра да говоря, иначе ще съобщи за моите приказки на „Десния сектор". И даже продавачът в магазина до нас, с когото приятно си общувахме - аз на руски, а той на украински, от един момент започна да ми хвърля рестото с такъв вид като че ли му е противно да ме обслужва и моите пари съвсем не са му притрябвали.
Предварително бяхме записали Маша в едно от обикновените киевски училища в нашия жилищен район, на левия бряг на Днепър. В Киев фактически не останаха училища, където преподаването се води на руски език, а единствената за района гимназия със смесено преподаване на езиците, която преди две години беше тържествено открита от Янукович, още преди да го свалят, без много шум, си стана „чисто" украинска. Поради това нямахме никакъв избор - избрахме училището, което беше най-близко до нас. През май месец отидох на родителска среща. Всичко си беше както винаги - информация за родителите на първокласниците, реч на директора. Възрастен мъж, от старата школа. Говореше на украински и ни призоваваше към патриотизъм. Вие, казва, разбирате, че обстановката в страната е много сложна и училището вече няма пари, затова се пригответе да издържате училището.
Кои са тези москали /московци/
Проблемът изобщо не е в издръжката! Проблемът е в това, на какво учат децата, проблемът е в първия учебен час, когато може би ще им четат откъси от „Хайдамаците". От най-кървавото и човеконенавистническо произведения на Тарас Шевченко! Как да обясня на дъщеря си, че точно тя е онзи московец, който се призовава да бъде заклан? Още един мой бивш приятел, активист от майдана, ми позвъни преди да замина и ме упрекна за това, че никой не бил ми забранявал нито на мен, нито на Маша да си говорим на руски, ето и самият Дмитрий Ярош говори на руски. Вярно е, че този приятел няма деца, а и книги не чете. Нарекох го глупак и затворих телефона.

Директорът на училището ми се стори нормален човек, имаше някаква тъга в погледа му, струва ми се, че той още тогава, през май, е усещал нещо лошо. Макар че лошото вече се беше случило в Одеса. Не знам, може би и на него сега му се налага да мълчи. Такива украинци все още има - добри, открити, миролюбиви, обичащи Украйна, без да мразят Русия. Но те са много малко. И аз нямах нищо против да бъда спонсор на училището, но въпросът е в това, на какво ще учат там моето дете.
Преформатиране на мозъците
Нивото на „патриотизма" в украинските училища надхвърляше всички разумни граници. Ето, например, на одеските учители началството от департамента по образованието настоятелно препоръчва да идват на съвет с така наречените „вышиванки" (бродирани национални ризи), в Киев това вече се е превърнало в традиция. Какво да се прави, щом като просветен министър на Украйна сега е един върл националист, Сергей Квит, автор на апологетиката за Степан Бандера. Той положи много усилия да преформатира мозъците на младежта още докато беше ректор на Киево-Могилянската академия. И явно не се готви да спре дотук. С неговото негласно одобрение в Ивано-Франковск устройват уроци по омраза, заставят младите да скандират „Смърт на враговете!" и да палят чучелата на чужди президенти. Също като в сектора Газа, където омразата към евреите се втълпява още от ранна детска възраст.
Цялото нещастие е в това, че аз знам историята не само от украинските учебници, където украинците се наричат арийци, а Запорожската Сеч - първата истинска европейска демокрация. Защо ми трябва на мен след училището да обяснявам на дъщеря си, че „демокрация" е гръцка дума, както и самото понятие, и че казаците са били твърде далече от демокрацията. И аз не знам, как да обясня, че „героите" на така наречената Украинска въстанническа армия са едни бандити, избивали мирното население заради някаква тяхна примитивна национална идея. А какво се пише за Русия и руснаците! Това не може да се определи никак иначе, освен кървава клевета. Аз не желая всеки ден да осакатяват психиката на дъщеря ми и да налагат бандеровски идеи за света.
Украинците ли са основали Троя?
Те днес действително са готови да отнемат демокрацията от гърците, а пирамидите - от египтяните. Има един такъв историк в Украйна - професор Бебик, доктор на политическите науки, заместник-ректор на университета „Украйна". Той всяка седмица чете лекции по радио „Ера", които аз понякога слушах по радиоточката. Та той твърди, че някакви си протоукраинци - „теукри", за които бил споменавал още Херодот, са основали Троя, а после и цялата Гърция заедно с Рим. И още повече „първият Рим" изобщо се намира в Сумска област, където се сливат реките Ромен и Сула, и днес това е градът Ромни. И, значи, онзи Рим, който се намира на река Тибър, е втори по ред и също е основан от украинците. Това би било много смешно, ако професорът Бебик беше само една весела шега на местния студентски клуб на КВН (Клуб на веселите и находчивите). Но той си е една реалност.
Всичко това не започна днес
Това започна отдавна, тихомълком, както и надписите „Московците на нож ". Такъв надпис три години стоя в подземния преход до нашата къща, и никой не го изтри. А пък аз спорех с украинските историци още докато учех в института. Макар че си поспивах по време на лекциите, подразниха слуха ми думите на преподавателя, че по време на Гражданската война в Украйна са загинали от 8 до15 милиона души. Знам, че са загинали много хора, но това е една трета от населението на съвременна Украйна! Отидох в библиотеката, разрових статистиката, оказа се, че в най-добрия случай жертвите са в пъти по-малко. Казах на преподавателя. Той не взе да спори, даде ми зачота без да ме изпитва, каза ми да не идвам повече на лекции и да не създавам проблеми и престана да ме поздравява. Е, историята в моя технически вуз беше второстепенен предмет. Но днешният кошмар се е подготвял много преди това, предварително, това го разбирам сега.
Радвам се, че на Маша няма да се наложи да пее украинския химн още от първия си час и тя няма да научи за професора Бебик, а също така за Бандера и Шухевич, които, ако не бяха им попречили руснаците, щели да победят във Втората световна война. Нека тя да учи жизнелюбивия Пушкин, а за това, че Шевченко и Леся Украинка освен мизантропията си имат писано и по нещо лирично, аз сам ще обясня.

Цитат
«Черно море е създадено изкуствено благодарение на таланта и труда на древните укри. В праисторическите времена, когато нашите предци са се завръщали в къщи от далечни странствия и са разказвали за големите водни пространства в чуждите земи, е било взето решение да си направят море и за себе си. В резултат на героичния труд на не едно поколение от вашите предци е било изкопано огромно езеро.
Още едно доказателство за това е натрупването на сероводород в дълбините на този воден басеин, което се обяснява с неговото интензивно използване за пране и къпане на нашите предшественици".

Едмунд Квасив,
« Историята на укрите от началото до наши дни" Киев, „Просвита", 2006 г.

Как да обясня на дъщеря си, че именно тя е същият онзи „московец"?