Полагане честния пояс на Пресвета Богородица. Св. свщмчк Киприан. Св. Генадий

/КРОСС/Полагане честния пояс на Пресвета Богородица. Св. свщмчк Киприан, еп. Картагенски. Св. Генадий, патриарх Константинополски

Полагането на честния пояс на Пресвета Богородица

Честният пояс на Пречистата Божия Майка при донасянето си в Константинопол бил положен в златна ракла и запечатан с царския печат в храма, построен от благочестивия цар Теодосий Младши. Този храм бил издигнат в името на Пресвета Богородица на мястото, наречено Халкопратия, което значи "Медно тържище".

Много години по-късно, при царуването на Лъв Мъдри се случило така, че съпругата му Зоя била измъчвана от нечист дух. Царят и роднините му били много опечалени и започнали да възнасят към Господа усърдни молитви за страдащата царица.

Зоя имала Божествено видение, което показало, че тя ще получи изцеление, ако върху нея бъде положен поясът на Пресвета Богородица.

Царицата разказала за това на царя. Лъв веднага помолил патриарха да открие пояса на Пресвета Богородица: печатът бил свален и раклата отворена. Честният пояс на Пресветата Божия майка се оказал цял, съвсем неповреден от времето, а всички го целували с благоговение И щом патриархът го прострял над царицата, тя веднага се освободила от демонското мъчение и напълно се изцелила от недъга си.

Тогава всички радостно прославили Христа Бога и Пречистата Му Майка и с благодарствени хвалебни песни отново положили честния пояс в златната ракла, запечатали я с царския печат и установили празник в чест на Преблагословената Дева Богородица, за възпоменание на чудото, станало от Нейния честен пояс, по благодатта, милосърдието и човеколюбието на родилия се от Нея Христос, нашия Бог.

Житие на св. свещеномъченик Киприян, епископ Картагенски

Св. Киприян. Стенопис от XIII в. от манастира "Св. ап. Йоан Богослов" в Патмос, ГърцияТасций Цецилий Киприян се родил в началото на третия век в град Картаген. Бил син на богати и знатни родители - езичници. Получил всестранно за тогавашното време образование. С голямо усърдие изучавал риторика. Заради големия си успех в тая област той бил назначен за учител по красноречие в Картагенското училище. Наред с риторика преподавал и философия, понеже и в тая област показал забележителни успехи. Понеже бил запознат нашироко и с правото, нерядко се явявал в съда и като защитник на подсъдими. По тоя начин си извоювал в скоро време голяма известност в града.

Киприян имал богато наследство от родителите си. Имал и големи приходи от службите, които заемал. Това му давало възможност като млад човек да вкуси от всички радости и удоволствия, които му предлагал животът в езическата държава.

Но скоро почнал да се пресища. Образованието, богатството, охолството, свободата, вече не го задоволявали. Заговорили у него висшите потребности на духа. Езичеството, в което той бил роден и възпитан, вече напълно го отблъсквало.

Като станал по-късно християнин, Киприян нарисувал в твърде черни краски съвременния нему езически свят. Така показал и историята на своето обръщане в християнството. Груба разпуснатост и страшно падение са царели както в обществения, така и в частния живот.

Киприян, който винаги в живота си търсел истината, се запознал с Христовото учение. Възхитил се от него и се убедил, че само щедро изливащата се в Църквата благодат на Пресветия Дух дава възможност "да се унищожи отровната сила на греха, да се очистят от всичко скверно развратените сърца, като им се възвърне здравето." Струвало му се, че след такъв живот, какъвто той е водел, ще бъде трудно, дори невъзможно повторно, духовно раждане. Изпаднал в колебание, от което го извел Картагенският презвитер Цецилий.

Със съвети и предимно с високонравствения си живот Цецилий повлиял на Киприян да се реши да приеме християнството. Това станало в 246 година. В знак на благодарност, при кръщенето си Киприян приел името на "бащата на своя духовен живот" - Цецилий.

Дълбоката промяна, която настъпила в душата му след св. кръщение, той описва по следния начин:

"Когато животворните води на кръщението умиха петната на предишния ми живот и в очистеното и оправдано сърце се изля небесната светлина, когато приех Небесния Дух и станах чрез второто раждане нов човек, тогава по чуден начин напълно се убедих в това, в което по-рано се съмнявах: тайните започнаха да се откриват, мракът изчезна... започнах да разбирам, че целият мой предишен плътски живот, прекаран в грехове, е бил земен живот, че едва сега започна божественият живот в мене, одушевен от Светия Дух."

След като приел християнството, Киприян се заел ревностно да изучава Свещеното Писание и творенията на дотогавашните свети отци и учители на Църквата.

Преминаването му в християнството било високо оценено от Картагенската църква. Скоро след това той бил ръкоположен за дякон, а след това и за презвитер. Това му дало възможност всецяло да се посвети на служба в Църквата.

Починал тогавашният картагенски епископ Донат. По единодушното желание на клира и народа Киприян бил избран за картагенски епископ. От смирение и скромност той направил опит да отклони от себе си това високо служение. Но непоколебимата настойчивост на народа, израз на голяма любов към него, най-после го склонила и, по Божие повеление и всеобщо народно желание, той приел епископското ръкоположение в края на 248 година.

Още в началото на своето светителско служение Киприян си поставил за задача да издигне живота на своите пасоми на подобаваща висота. С пламенната ревност на истински любещ пастир той се заел да отстрани и изкорени всичко гнило в църковния живот. С рядко умение и голяма съобразителност той могъл да съчетае необходимата в такива случаи строгост с търпението и любовта на един истински духовен пастир.

Дейността му се простряла и извън пределите на неговата епархия. Много епископи прибягвали при различни случаи към него за съвет и съдействие.

Не било съдено на св. Киприян дълго време да управлява в мир и спокойствие своята Картагенска църква. В началото на 250 г. се разразило като буря над Църквата гонението на римския император Деций Траян (249-251 г.), което обхванало цялата Римска империя. Не била пощадена и Североафриканската църква. Християните били подлагани на най-жестоки мъчения, за да се откажат от вярата си. Тия, които представяли вярата си като светиня на живота си, били затваряни в тъмници или изпращани на заточение. Имуществата им бивали конфискувани. Имало християни, които не могли да издържат на това тежко изпитание. Те били готови да се отрекат от вярата си. И се отричали. Тия християни били известни под името "отпаднали".

Императорският едикт, който узаконявал гонението, повелявал да се обръща предимно внимание на епископите - да бъдат преследвани най-жестоко, та по тоя начин борбата срещу християните да бъде по-успешна. И св. Киприян бил заплашен със смърт.

- Кипрян на лъвовете! - крещяла разярено езическата тълпа в цирка и в театъра.

Киприян разбирал много добре тая грозна цел на императорския едикт - чрез поразяване на пастира да бъде разпръснато стадото. И решил да избегне мъченическата смърт. Отдалечил се в уединено място недалеч от Картаген. По същия начин в това време постъпили св. Григорий Неокесарийски и св. Дионисий Александрийски.

Св. Киприян постъпил така не от страх пред мъченията и бедствията, които го застрашавали, а от силно желание да бъде още полезен на Картагенската църква, която тъкмо сега се нуждаела най-много от грижите и съветите му. Животописецът му - дяконът Понтий - оправдава по следния начин отдалечаването му от Картаген:

"Нека си представим, че той, като се удостоеше тогава с мъченичество, беше ни отнет! Кой би учил тогава падналите на покаяние, еретиците - на истината, разколниците - на единство, синовете Божии - на мир и молитва?"

Освен това, присъствието на св. Киприян в Картаген, както той сам отбелязва в едно от писмата си до римския клир, е могло още повече да влоши положението на християните там, като засили враждебното отношение на езичниците към тях.

От мястото на своето доброволно изгнание св. Киприян не преставал да проявява бащински грижи за повереното му паство.

След като прекарал повече от една година разделен от своето паство, в 251 г., след празника Възкресение Христово, светителят се върнал в Картаген. Тогава бил вече умрял гонителят Деций Траян.

В Картагенската църква, при неговото отсъствие, възникнали много спорни въпроси, които вълнували християните. За да се затвърди вътрешният мир в тая поместна църква, в 252 г., по призив на светителя, бил свикан в Картаген обичайният годишен поместен събор. Отначало присъствували на събора 42, а по-късно - 66 епископи. Между другото било решено да се прояви снизхождение към ония християни, които по време на гонението били отпаднали от вярата.

След известно време император Гал (Требониян Гал, 252-253, бел.ред.), наследник на Деций Траян, подновил гонението против християните.

Появилата се чума настроила още повече езическите тълпи против християните. Фанатизираните езичници смятали, че тя е наказание от боговете, загдето християните не ги почитали.

Отново се разнесли виковете:

- Киприян на лъвовете!

В това гонение пострадал и умрял римският епископ Корнилий.

Св. Киприян положил големи бащински грижи за всички бедствуващи - за християни и езичници. Със своята безгранична любов спечелил сърцата дори и на тези, които доскоро искали неговата смърт.

С възцаряването на Валериан настъпило спокойствие в Римската империя, което продължило няколко години. В това време св. Киприян, като първосветител в цялата околна страна, продължил ревностно да се занимава с църковните дела. Свиквал в Картаген събори за разрешаване на спорни въпроси. Бил в непрекъснато сношение с Римската и с други църкви. Особено се стараел да запази чистотата на християнското учение и единството на вярата. Въодушевявани и ръководени от великия,скъп п любим пастир, картагенските християни се усъвършенствували до голяма степен в добродетелта и благочестието. И когато пак настанало гонение, те го посрещнали не вече с предишното малодушие, а като твърди и мъжествени Христови воини.

Това гонение било възбудено от любимеца на император Валериан - Макрин, който с клеветите си изменил доброто разположение на Валериан към християните и го убедил да вземе против тях строги мерки.

Наближавал краят на земния живот на св. Киприян. На 30 август 257 г. Картагенският проконсул Аспазий Патерен се заел да приведе в изпълнение императорския едикт, с който се предприемало ново гонение. Наред с много други християни, той извикал при себе си на разпит и св. Киприян. Напразно искал от него да се отрече от вярата си в Христа Господа и да посочи имената на картагенските презвитери.

Св. Киприян бил изпратен на заточение в Керубис, откъдето в продължение на една година продължавал да полага всестранни грижи за своето паство.

През лятото на 258 г., по заповед на новия проконсул Галерии Максим, св. Киприян трябвало да напусне Керубис и да се установи да живее в своята градина близо до Картаген. Той бил поставен под непосредствен надзор на езическата държавна власт.

В това време излязъл нов, по-строг указ, съгласно който епископите, презвитерите и дяконите, ако не се откажат от вярата си, трябвало да бъдат наказани със смърт.

На 31 август 258 г., след като отслужил св. божествена литургия, св. Киприян бил арестуван по заповед на Галерии Максим и отведен в Сексти, недалеч от Картаген, където пребивавал проконсулът.

На следното утро, след кратък разпит, бил осъден на смърт.

На 2 октомври 258 г. трябвало да се изпълни присъдата. До мястото, където се очаквало изпълнението на присъдата, св. Киприян бил съпроводен от множество християни.

Настъпили последните минути от неговия живот. След гореща молитва той съблякъл горната си дреха и поръчал да бъдат дадени на палача 25 златни монети. След това сам завързал очите си, коленичил и очаквал удара на палача.

Главата на светителя била отсечена. Мнозина от присъствуващите поставили наоколо кърпичките си, за да се напоят с кръвта на свещеномъченика.

През нощта тялото на светителя било погребано от християните.

Така завършил земния си живот тоя бележит картагенски епископ и църковен отец, чиято историческа мисия била да бъде поборник за единството на Христовата църква.

Той е написал редица съчинения, между които особено известни са: За благодатта Божия, За облеклото на девствениците, За падналите, За единството на Църквата, За Господнята молитва, За смъртността, За благотворителността, За търпението, За ревността и завистта и др.

От него са останали и 67 писма във връзка с гоненията.

В памет на свети Генадий, патриарх Константинополски

Свети Генадий приел престола на Константинополската патриаршия след свети Анатолий (1) , при царуването на император Лъв Велики (2). За богоугодния му живот свидетелства книгата, наречена "Лимонар".

(1) Анатолий бил патриарх от 449 до 458 г.

(2) Лъв I Велики управлявал от 457 до 474 г.

В нея преподобните отци Софроний и Йоан повествуват за следното:

* Киновия (от гр. κοινό - общ, и βιό - живот) се наричали общежителните манастири, в които братята се издържали от манастира и в замяна се трудели за обща полза на общежитието.

"- Ние дойдохме - казват те - в киновията*, наречена Салама, на девет поприща от Александрия, и намерихме там двама старци, които преди са били презвитери на Константинополската църква. Те ни разказаха за блажения Генадий, Константинополския патриарх, че бил кротък, съблюдавал телесна чистота и се отличавал с въздържанието си. Казаха за него и това, че мнозина му причинявали големи неприятности заради клирика на име Харисим, който премного съгрешавал. Той служил при храма на светия мъченик Елевтерий и за него разправяли, че той не само прекарва живота си в леност, нерадение и греховна нечистота, но се занимава с разбойничество и вълшебство. Като призовал този клирик, патриархът започнал да го увещава, отчески поправяйки го с духа на кротостта, но като видял, че той остава непоправим, заповядал да го накажат. Но Харисим продължавал да върши същото и наказанието не му подействало. Тогава патриархът изпратил един от слугите си в храма на мъченика, където служел Харисим, за да измоли от мъченика сам да го изправи или поне да отсече от Църквата потъналия в грехове служител на своя храм. Пратеникът дошъл в храма, застанал пред олтара и като прострял ръка към гроба на мъченика, казал:

- Свети мъчениче Елевтерие! Патриарх Генадий ти възвестява чрез мен, грешния, че клирикът Харисим, който служи в твоя храм, върши множество беззакония и създава съблазни. Затова или го изправи, или го отсечи от църквата.

На следващата сутрин Харисим бил намерен мъртъв. Това показва колко угоден на Бога и на Неговите светии бил блаженият Генадий, защото словото му, обърнато към светия мъченик чрез пратеника, било скоро чуто и изпълнено на дело.

При свети Генадий в Константинопол бил построен храм в чест на свети Йоан Предтеча Господен от някой си сенатор на име Студии, който дошъл от древния Рим. Бил устроен и манастир, наречен Студийски по името на сенатора, в който бил учреден чин на незаспиващите.

При патриарх Генадий църковен иконом бил преподобният Маркиан. Той свалил последната си дреха и я дал на един нищ. Тогава всички видели под фелона му царската порфира, с която се сподобил заради милосърдието си, както се разказва в житието му (паметта му се чества от Църквата на 10 януари, бел.ред.).

При патриарх Генадий се подвизавал и свети стълпник Даниил (паметта му се чества на 11 декември), когото той ръкоположил за презвитер.

В дните на свети патриарх Генадий в Константинопол станало следното чудо.

Един иконописец се осмелил да изпише образа на Христа Спасителя по подобие на езическия бог Зевс (при древните гърци Зевс бил върховен бог и родоначалник на останалите богове и хората, бел.ред.). И тозчас бил застигнат от Божието наказание, защото ръката, изобразила Господа така, изсъхнала. Като усетил толкова скоро Божието отмъщение върху себе си, той побързал при свети патриарх Генадий и му принесъл покаяние, изповядвайки със сълзи греха си. Светият патриарх се помолил за него на Господ и изцелил ръката му, така че тя станала здрава, както и преди.

Свети патриарх Генадий имал обичая да не ръкополага в презвитерски сан, докато желаещият не научи наизуст целия Псалтир, защото този Божи архиерей ревностно се грижел за строгото спазване на църковния чин. Той съзнавал, че този чин ще бъде щателно изпълнен само тогава, когато всички свещеници и клирици познават светите книги и могат да разбират разумно божественото Писание. Защото презвитер, ненаучен на книгите, не може да учи другите, не може да изправя и наставлява на пътя на спасението, без сам да познава спасителния път. За такъв се сбъдват Христовите слова: "нима може слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?" (Лук. 6:39).

Свети Генадий свикал в Константинопол поместен събор за изкореняването на Евтихиевата ерес и заради църковното благоустрояване. На него била забранена разпространяваща се сред архиереите симония - раздаването на духовни звания и места срещу заплащане. (Виж също: Вселенските събори).

* Свети Генадий заемал патриаршеския престол от 458 до 471 г.
Приписват му се и няколко богословски съчинения. Генадий Месалийски пише за него: "Мъж красноречив, с остър ум, той бил така обогатен от четенето на древните, че обяснил всяка дума на пророк Даниил и съчинил много беседи."

Всички тези съчинения днес са неизвестни. До нас е достигнало само окръжното му послание против симонията, утвърдено на събора от 459 година.

Патриархът водел повереното му словесно стадо тринадесет години. Той се представил на Господа при царуването на същия император Лъв Велики*.

Малко преди кончината си свети Генадий се молел през нощта в храма и му се явило някакво демонско страшилище. Той го прогонил със знамението на честния кръст, а дяволът побягнал с думите:

- Тръгвам си и няма да причинявам тук никому зло дотогава, докато си жив. Но след смъртта ти пак ще дойда и всячески ще смущавам Църквата и ще повлека към гибел мнозина.

До деня на смъртта си свети Генадий непрестанно със сълзи се молел на Господа да опази Църквата Си и портите адови да не й надделеят. И както приживе бил усърден ходатай пред Бога за светата Църква, така и след преставянето си той праща непрестанните си молитви за нея, предстоейки заедно с другите свети йерарси пред Главата на Църквата - Христос, нашия Владика, на Когото заедно с Отца и Светия Дух вечно въздаваме слава.