Ден на славянската писменост и култура

София /КРОСС/ С шествия, музика и четения ще бъде отбелязан Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Тържественото общоградско шествие в София до паметника на светите братя Кирил и Методий ще започне в 10 часа от Националния археологически музей.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" ще бъде отслужен благодарствен молебен за 24 май. Той ще бъде оглавен от Негово Преосвещенство Тивериополски епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на храма. Началото на молебена е от 10.00 часа.
След това ще бъде направено литийно шествие до Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" от духовници, семинаристи и гражданство, начело с иконата на Светите братя Кирил и Методий. Там честването ще продължи с гражданско тържество. Ще бъдат поднесени венци и цветя на паметника на светите братя.
Председателят на Народното събрание Михаил Миков ще се включи на 24 май 2014 г. в традиционното празнично шествие в София по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Той ще присъства на официалното честване от 11.00 часа пред паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий". Тържествен водосвет ще бъде отслужен от свещеници на Българската православна църква. На паметника на Св. Св. Кирил и Методий ще бъдат поднесени венци и цветя.Президентът Росен Плевнелиев също ще се включи в празничното шествие, което ще започне от 10.30 часа пред сградата на Националния археологически музей (ул. „Съборна" 2) и ще завърши пред Паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий". Пред Националната библиотека президентът ще присъства на тържествен водосвет и ще поднесе венец пред Паметника на славянските първоучители.
В Софийската градска художествена галерия президентът ще открие фотоизложбата „По следите на Св. Св. Кирил и Методий", организирана от Посолството на Словашката република в България. Вечерта държавният глава ще бъде домакин на традиционния прием по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, който ще се състои в сградата на Националния исторически музей.
Днес в София входът на всички столични музеи ще бъде свободен. Всички желаещи ще могат да посетят зоопарка, парк-музея "Врана", Софийската градска художествена галерия и др.

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя. Преводите на Библията Кирил и Методий записват на глаголица.
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа", по думите на акад. Дмитрий Лихачов.
Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да с приеме, че е по т.н. нов стил - Григорианския календар, а по действащия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са гагаузи от Шумен.
В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е не стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).
Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!" След това празникът се чества във всички православни славяноезични страни.
Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия.