В горещата фаза на Световната валутна война

/КРОСС/ Китай и страните от БРИКС следят внимателно очакваното решение на Федералния резерв за повишаване на лихвения процент, пише Николай Николаев в анализа си за a-specto.bg

Изразът „валутни войни" се свързва с изявлението на бразилския финансов министър Гуидо Мантега, в което той описва битката между водещите страни-износителки за обезценяване на своите собствени валути с цел повишена конкурентоспособност на експортните им стоки на чуждите пазари. Разбира се, девалвацията на националната валута като един от най-лесните начини за стимулиране на икономиката и завладяване на пазари е спор, в който всяка страна иска да спечели, но в своята същност голямата битка зад кадър е тази за „титлата" световна резервна валута. В дълбините на сенчестите валутни сблъсъци между водещите световни икономики навлиза книгата на китайския финансов експерт Хонгбинг Сонг „Валутни войни", обявена от „Файненшъл таймс" за най-популярна книга в Китай за 2009 г. Според неговите прогнози до 2024 г. ще са налице огромни промени в световната валутна система, а доларът ще бъде детрониран. Но как все пак се стигна до възхода на американската валута? Историята започва в самия край на Втората световна война в малкото американско градче Бретън Уудс, където бъдещите страни-победителки се споразумяват за фундаментите на следвоененния финансов свят. Създадена е система, основана на долара с фиксиран курс спрямо златото и твърди курсове на обмяна на валутите между държавите. Щатите поемат задължение да разменят по всяко време наличното си злато (около 80% от световните запаси по това време) срещу долари. В рамките на тази система са създадени Международният валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие. Така на практика се поставя началото на доларизацията на световните търговия и финанси. Благодарение на своите златни запаси, най-големи в света, САЩ получават възможност да финансират чувствително увеличаващите се военни разходи, както и кампаниите си в Корея и Виетнам, печатайки нови долари и емитирайки дългови ценни книжа на Департамента на финансите. Количеството злато в трезорите намалява, балонът се раздува все повече. Обезпокоени от тенденцията Франция, Испания, Германия и Великобритания започват да обменят наличните си долари срещу злато. Златните запаси на Щатите започват да изтичат и страната е на ръба на банкрута. Така през 1971 г. президентът Никсън взема решение, което ще предопредели бъдещето на световните финанси до ден днешен.Стъпвайки на основата на споразуменията със саудитския крал Фейсал и водещите страни-производителки на петрол за продажба на нефт само срещу долари Съединените щати едностранно се отказват от ангажиментите си по договора от Бретън Уудс да конвертират златните си резерви. През 1976 г. на конференция в Кингстън (Ямайка) трайно са закрепени принципите на свободното конвертиране на валути и на постоянно колебание на обменните курсове. Окончателно погребан е „златния долар". Поставено е началото на стратегията за контрол върху енергоносителите, ражда се „книжният петродолар". Завоюваният статус на световна резервна валута фактически принуждава централните банки на страните да гарантират стойността на своите национални валути като държат в резерв значително количество зелени долари. Така в случай на криза на собствената валута, атака от страна на спекуланти или мащабно изтичане на капитали, централните банки обезпечават сигурността на паричната си система. А Съединените щати получават това, което бившият френски президент Валери Жискар д'Естен нарича „божествена привилегия" - правото да потребява стоки от целия свят и да има достъп до всички земни блага в замяна на новонапечатана зелена хартия. Към доларовата система е привързан целият свят. От Европа до развиващите се страни в Източна Азия държавите се борят за пазарен дял в до скоро най-голямата световна икономика. Защото експортът създава работни места в страната-износител и е двигател на икономическото развитие. Получените от страни като Китай, Индия или Бразилия новонапечатани долари се изкупуват от централните банки и на тяхна основа се пускат в обращение нови юани, рупии или реали. Така те успяват да запазят курса на националната си валута спрямо долара. Тези долари пък се инвестират в лихвоносни американски дългови инструменти и най-вече в дългосрочни държавни облигации на САЩ, което крепи доларовата пирамида и им позволява да запазват икономическото си и военно могъщество. Началото на XXI век завари стратезите в Белия дом и Пентагона да чертаят модела на „новия американски век", но тогава нещо започна да се променя. Дали отговорът му е скрит в материалистичното хегелианско разбиране за антитеза или в сакралните образи на иранския Ахура Мазда, китайското понятие за Ян или просто в православната концепция за борбата с Антихриста не е обсъжданата тема, но фактът е, че в света се формираха влиятелни властови центрове, които започнаха да преразглеждат системата на валутните отношения. Какво се случи последните месеци? В огромния информационен поток от изминалите седмици се откроиха няколко събития, които показват мащабите на засилващия се световен валутен сблъсък. Според данните на централните банки на Русия и Китай стана ясно, че страните са засилили действията си по освобождаване от наличните доларово детерминирани резерви и по диверсификация на самите резерви. Така за 2014 г. руската централна банка е продала 20% от наличните си доларови облигации на правителството на САЩ. Но големият удар върху долара през тази година нанесе Китай, продавайки само за първото полугодие на 2015 г. 300 млрд. долара от своите валутни резерви. На 5 август МВФ официално оповести на Китай, че е необходимо да се въздържа от всякакви стъпки за включване на юана в т.нар. „валутна кошница" с официалните световни резервни валути поне до октомври 2016 г. - цел, към която Китай се стреми отдавна. В отговор само за два последователни дни на 10 август Китай изненадващо одобри свободното движение на руската рубла в граничния с Русия град Суйфенхъ, а на следващия ден Народната банка на Китай намали курса на юана спрямо долара с 1,86%, което предизвика паника на борсите и спад на акциите на американските корпорации, износители за Китай. Още същия ден един от претендентите за президентското място в САЩ от страна на републиканците Доналд Тръмп обвини Китай и заяви, че девалвацията на юана ще бъде разрушителна за Щатите. На следващия ден, 12 август, централната банка на Китай за втори път намали курса на юана спрямо долара, този път с 1,62%. Същият ден малко преди полунощ в Тянцзин (градът, където се намира едно от най-големите търговски пристанища, през което се предвижда да преминават товарите по планирания от Пекин мегапроект за коренна промяна на основните световни търговски маршрути „Морски път на коприната - 21 век") избухна мощен взрив, сравняван по мащаби с детрониране на ядрено оръжие. Потвърдиха се сведения, че логистичната компания „Руйхай логистик", ползвател на терена, тайно е складирала особено опасни химически вещества, използвани включително за военно производство. На следващия ден към събитията се прибави мощен взрив в химически завод в Тексас, собственост на компанията „Дрил Чем", в резултат на който властите в САЩ обявиха трета степен на опасност и забраниха на живущите в радиус от три километра да напускат домовете си. Същият ден Народната банка на Китай за трети път понижи курса на юана с 1,12%, но направи крачка назад като обяви, че не вижда основание за по-нататъшно снижаване на курса. С последващите намаления на китайската валута от края на август на практика беше реализирана най-голямата валутна интервенция за последните 20 години в Китай, а в резултат на това Фондовата борса в САЩ свали пазара на „Уолстрийт" до най-ниските му нива за последните 4 години. Представа за това какви граници са на път да бъдат прекрачени в разгарящата се валутна война дава информацията, че Федералният резерв на САЩ планира ударно увеличаване на лихвения процент за пръв път от близо 8 години. На пръв поглед решението изглежда логично на фона на стабилизирането на макроикономическата ситуация в САЩ. Статистиката показва, че от 2008 година насам раздуването на балона за американския държавен дълг (посредством държавни облигации), вече не се финансира от Китай и други държави-кредитори, а с печатане на пари. Повишаването на лихвения процент в този смисъл е опит на САЩ да засилят долара на фона на неизбежното обезценяване вследствие на огромния балон. На подобно решение обаче няма да бъде погледнато с добро око от страна на Китай, Русия и останалите страни в БРИКС. По-високите лихви ще повишат стойността на долара, оказвайки натиск върху икономиките на Китай и другите водещи износители в САЩ. Директорът на финансовия институт към Народната банка на Китай Яо Юйдун дори открито заплаши, че намерението на Федералния резерв да вдигне лихвите си може да доведе до световна финансова криза и посъветва Федералния резерв да „запази спокойствие" и да не вдига лихвите в страната. По-скъп долар ще удари пряко и по интересите на Русия, свързани с продажбата на енергоносители, тъй като неминуемо ще понижи още повече цената им. А Русия и Китай разполагат с реални възможности за симетричен отговор, който ще пренесе течащата световна валутна война в ново измерение. Това кара мнозина анализатори да прогнозират отказ от страна на Федералния резерв да увеличи лихвения процент. На практика това би означавало, че Съединените щати започват все повече да се съобразяват с новите властови центрове в световните финанси. Русия, Китай и страните от БРИКС и за в бъдеще ще противопоставят на доминацията на долара такива оръжия като двустранни валутни суапови операции, облигации, деноминирани в рубли и обезпечени с приходи от природен газ, разпродажба на американски дългови инструменти или снижаване на валутния курс на китайския юан. Сред най-опасните за доларовата хегемония действия са изграждането на изцяло нови търговски пътища по мегапроекта Икономически пояс „Път на коприната" и „Морски път на коприната - 21 век", които неминуемо ще развият търговията между страните в Евразия и ще намалят зависимостта от експорт към Съединените щати. Това, както и стремглавото увеличение на вътрешното потребление в страните от Източна Азия е в състояние да изолира напълно долара от международните разплащания. Другата голяма опасност пред господството на долара е свързана със стремежите на Русия и Китай за създаване на стратегически енергиен алианс, който да сбъдне най-големия страх в средите на неоконсервативния щатски естаблишмънт - да отстрани американската валута от сделките с енергоносители.Независимо от различните прогнози за бъдещето на световните финанси и ролята на долара в тях сигурното е, че растящите като интензивност валутни войни заплашват стабилността в целия свят. Подобно на конвенционалните войни финансовите също са в състояние да донесат със себе си безработица, инфлация, деиндустриализация, разруха и безперспективност. Изостреното напрежение и липсата на стабилен ред в международните икономически и финансови отношения поставят този развой на събитията като трайна тенденция.