Стволовите клетки възстановяват сърдечни мускули

/КРОСС/ УМБАЛ „Св. Екатерина" извърши стотната безкръвна операция на сърце по метода транскатетърно поставяне на аортна клапа. Това е метод, при който посредством катетър се достига до аортната клапа. Разширява се с един балон собствената клапа, която е променена, силно стеснена. Там, на това място, се поставя изкуствена клапа, която се носи от въпросния катетър, раздува се и заема позиция на това място. С това се избягва отварянето на гръдния кош, разрязването на гръдната кост, което е предимство. Основните достъпи са два.

Единият е с катетър през феморалната артерия, т.е. през артерията на крака. Но за тази цел артериите на човека трябва да са с достатъчно голям диаметър, да не са нагънати. Друг метод е чрез много малък разрез на лявата гръдна половина, между ребрата. Оттам се стига до върха на сърцето и през него се вкарва катетър с клапа, за да се достигне до нивото на собствената аортна клапа. Има и други методи, но тези са основните, обясни пред "Труд" проф. Генчо Начев е изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Екатерина".

Една клапа, която се поставя по конвенционален път, с отваряне на гръдния кош, струва 3600 лв. в България. Клапата, която се поставя през катетър, струва 50 хил. лв. Касата поема финансирането на тази дейност, така че пациентите не плащат нищо. Тази разлика в цената обаче не може да не се вземе предвид. България не е толкова богата държава, че да си позволи при всички пациенти това, не се прави и по света. Така че го прилагаме при хора, които са много високорискови за конвенционалната хирургия, за хирургията на отвореното сърце. Това са пациенти, които са в напреднала възраст, при които рискът от операция на отворено сърце е над 20% или при които има множество съпътстващи заболявания, поставящи под въпрос ефекта на стандартната операция, каза още специалистът. 

Основно имаме нужда от навременно диагностициране на всякакви сърдечно-съдови заболявания, от навременно определяне на оптимално най-доброто лечение и профилактика. Ако искаме да намалим дела на сърдечно-съдовите заболявания, трябва да извършваме съответната профилактика. Това е преди всичко работа на държавата, а експертите в областта могат само да помагат, коментира проф. Начев.

Тази година УМБАЛ „Св. Екатерила" беше одобрена за референтен център в България.
От 2002 г. започна т.нар. ендопротезиране. Този метод се прилага при аневризми (разширения) или дисекации (разслояване на стената) на аортата. При тези заболявания смъртността е много висока.
Друго, което болницата реализира, е слагането на изкуствени сърца, т.нар. механични устройства за поддържане на кръвообращението.

Имаме богат опит в това. В момента двама пациенти лежат при нас, на които предстои поставяне на такова сърце. То струва 200 хил. лв. НЗОК не го плаща и нашите пациенти не могат да си го позволят, каза професорът. 

Едно от нещата, които той си поставя в краткосрочен и средносрочен план е интервенции на митралната клапа чрез катетри.

Друго, което мислим да въведем, е интервенция върху митралната клапа с помощта пак на катетри в случаите, когато тя връща много кръв към белия дроб. Поставят се специални клипси. Това е при крайна фаза на сърдечна недостатъчност и при придружаващи заболявания, когато стандартната хирургия е противопоказна, казва проф. Начев. 

Друга посока, в която не спираме да мислим, е роботизираната хирургия. Първият робот, създаден в света - „Да Винчи", беше за сърдечна хирургия. Той, разбира се, се използва в урология, гинекология и други сфери. Има стремеж в световен мащаб към използването на един робот за много цели, за да може той да си изплаща парите.
Мислим за това, имаме и други планове, свързани например с прилагане на стволови клетки. Напоследък в световната научна литература излизат много обнадеждаващи резултати за използването на стволови клетки за възстановяване на загинал мускул на сърцето. Това е един добър метод и мисля, че ще работим и в тази насока, добавя той.