Кокоша слепота

Един праобраз на РБ в по-предния парламент говореше фактически същото, но с малко по-различни и по-откровени, в духа на политическия реализъм (по-точно - на политическия егоизъм) думи:
- как трябва да се направи на всяка цена дясно правителство;
- как трябва да се правят тежки реформи след корумпираното, слабо и контролирано от ДПС управление на Тройната коалиция;
- как трябва да се избере сигурността пред свободата;
- как партньорите по ЕНП искат стабилно правителство на партиите-партньорки по ЕНП.

И този праобраз на РБ се прегърна с ББ. ...

Резултатът:
- обществото свали с протести правителството на РБ;
- правителството на ББ окървави тези протести;
- на власт дойде още по-слаба, анонимна и безидейна Тройна коалиция;
- в новия парламент нямаше десни партии, нямаше партии на свободата - всички партии в него бяха партии на не-свободата, на зависимостта от държавата и пасивните, на носталгично (спрямо „златната клетка на социализма" - „клетка, ама златна") настроените хорица, на бягащите от личната отговорност за своята жизнена стратегия, проруски (пропутински) ориентирани, обществено пасивни поданици.

Днес РБ продължава да настъпва мотиката по същия начин.
Случайно оказали се на надхвърлящите компетентността им позиции, т.нар. лидери на РБ се стремят да разширят персоналното си и тясно-партийно свое присъствие във властта, вместо да разширяват своята подкрепа в обществото, да намират път към хората, които вярват в личната отговорност на човека за жизнената си стратегия, които уповават в пазарно-ориентираната либерално-демократична държава, които казват за „златната клетка на социализма" - „златна, ама клетка", които се стремят да бъдат не пасивни поданици, а активни граждани.
Т.нар. лидери на РБ решиха, че събраните десетина процента на изборите са гласове конкретно за тях, „източиха" десния вот, приватизираха тези гласове, прибраха си ги в личните политически сметки и сега се разпореждат с тях по свое усмотрение. Те не постъпват и на грам по-почтено спрямо своите избиратели от онези, които опоскаха КТБ и измамиха своите вложители.

Десетината процента не бяха за тези т.нар. лидери, а за самия смисъл да има политическа сила на свободата, личната отговорност, европейския избор и пазарно ориентираната либерална демокрация.

Затова можем да разглеждаме спомена от миналото с по-предния парламент като спомен от бъдещето в парламента след неизбежните някой ден нови, предсрочни избори, когато обществото отново свали правителството на ББ.

В следващия парламент отново няма да има партия на свободата, а някой нов десен проект ще се мъчи да възкръсне от пепелта, изпивайки докрай горчивата чаша от кокошата политическа слепота на предните два свои десни праобраза:
- онзи, който избра сигурността пред свободата;
- и този, който избра ритуалното самоубийство пред трудната, но единствено възможна просветителска и апостолска работа по разширяването на своето влияние сред истински свободните и искрено проевропейски български граждани, за да се превърне в гарант на техните надежди, че откъсването от „златната клетка на социализма" е наистина необратимо и че можем като общество да си върнем откраднатия Преход.
Да си върнем откраднатия от олигархията и обслужващия я многопартиен елит Преход - ако не за нас, защото нашето поколение не го заслужава, то поне за нашите деца и внуци, които са истинската жертви на този откраднат Преход.
Откраднат вероломно и хладнокръвно Преход, с охранителите на открадналите го и с техните милиционери, ченгета, доносници и мутри РБ иска да се коалира.
И не просто го иска срамежливо и свенливо, а го желае - страстно и сластно...

Коментар на Николай Слатински