Библиотеката на Бачковския манастир влиза в нета

/КРОСС/ Най-ценните издания от богатата библиотека на Бачковския манастир скоро ще бъдат публикувани в интернет и ще станат достъпни за литературоведи, изследователи и ценители на редките книги, съобщава „Труд".

„Трудим се всеки ден, за да може виртуалното книгохранилище да стане факт. В момента се изготвя каталогът. Консултанти са ни специалисти от Народната библиотека „Иван Вазов" в Пловдив, с която предстои да направим съвместна изложба на старопечатни книги, която ще представи историята на манастира като културно и духовно средище. Нека не забравяме, че през вековете тук са живели велики книжовници. В най-ново време писателят Антон Дончев е писал книги в манастира", разказва архимандрит Симон, игумен на Бачковската обител. Отскоро книгохранилището е преместено в Източното крило на манастира, където ще се правят описите за електронната библиотека. Софтуерът за нея ще бъде закупен с дарение, направено от писателя Антон Дончев от литературна награда.

В книгохранилището се пазят 10 000 тома
Под специална витрина се съхранява първият превод на Дантевия „Ад", направен от Константин Величков през 1907 г. „Сега достъп имат братята монаси, служители, свещеници, семинаристи, студенти, както и хора с научни интереси по история и богослужение. Когато книгите влязат в интернет, всеки ще се докосне до тях, ще може да прави проучвания и от любопитство да види текстовете", обяснява Стамен Пепелишев, уредник на музея на Бачковския манастир. Историкът е правил специални проучвания за изданията в обителта. Според него първата богослужебна литература се появява в манастира с основаването му през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин. „Подарил е евангелие и богослужебна литература, изброени в устава на обителта. По онова време книгите са били много скъпи. Писали са ги на ръка върху пергамент. Една книга се е равнявала на шест крави. Съхранявани са в дворци, манастири, църкви. Само богатите могли да си позволят да ги притежават", обяснява Пепелишев.

Първоначално манастирът е център на грузинското монашество
През ХІ век се оформя като книжовна школа, известна е като Петрицонска. Името й произхожда от близката крепост Петрич. В обителта се заселват монаси преводачи и книжовници. „Сред тях е известният ученик на Йоан Итал - грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици или Петрич. Очевидно тук е имало кръг от монаси, които се занимавали освен с богослужение и с философия, затова се говори и за Бачковска духовна школа. Намерени са преводи на древногръцкия философ от школата на неоплатонизма - Прокъл, писания против ересите. Активното ядро работи тук до ХІV век. „Но толкова стари книги не са запазени,защото няколко пъти в обителта са ставали пожари", обяснява Пепелишев. „Манастирската библиотека е била прочута със своите византийски, старобългарски и дори старогрузински книги. Сред тях са уникалният византийски музикален ръкопис - стихирар от ХІІІ век, грузински хомилиар от ХІV или ХV век, преписан в Бачковския манастир. През 30-те години на ХХ век в манастира са намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които с право са наречени „истинска литературна съкровищница, еднакво ценна за историка, за литургиста и патролога, както и за палеографа и филолога", пишат в своята книга „Манастирите в България" изследователите Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев.

Според историци в края на ХІV век тук е бил заточен търновският Патриарх Евтимий, а в началото на ХV век работят негови ученици - книжовници. „В обителта пристига Константин Костенечки, намерил в манастира негов ученик, който се казвал Андрей или Андроник", обяснява Пепелишев. Библиотеката през ХVІІІ век е посетена от френския пътешественик Пол Люка. „Монасите пазят богата библиотека с подвързани книги. Те се обиждат, ако някой поиска да ги купи", пише в своите летопики Люка. През ХІХ век книгохранилището се пълни с богослужебни издания, донесени от Цариград и Русия. През 1947 г. в Южното крило, където е библиотеката, избухва пожар. Част от нея изгаря. „Сега се съхраняват ценни ръкописи с богослужения и песнопения, художествена литература - българска и руска, исторически романи, енциклопедии, сбирки от албуми, пълното издание на Житие на светиите, издадено от Зографския манастир, тълковни речници, поезия. Библиотеката е неотменна част от манастира", обяснява уредникът.

По рафтовете са подредени пълните издания на Иван Вазов, православна руска енциклопедия, стиховете на Ботев и известните български поети, поредиците на Антон Дончев, от световната класика - Емил Зола, Достоевски, Гьоте и др. Библиотекар е отец Леонид. „Когато ги включим в електронния каталог, всеки ще може да се докосне до старите и новите книги и да усети историята, вековната духовна и културна история на манастира", категоричен е архимандрит Симон.