КНСБ: Химическата индустрия задоволява 20% от потреблението

София /КРОСС/ Химическата индустрия в България произвежда 20% от това, което се потребява в страната. Всичко останало е внос. Това каза председателят на Националната федерация на труда „Химия и индустрия" - КНСБ Красимир Кръстев по време на кръгла маса за възраждането на индустрията, която се проведе днес, 12 семтември 2014 г. (петък), в централата на КНСБ. На кръглата маса бе представен секторният анализ на тема „Пътят за възраждане и устойчиво развитие на химическата индустрия", който бе изготвен в рамките на мащабния проект на КНСБ „Възраждане на индустрията в България".
Според анализа съживяването и развитието на химическата индустрия биха довели до формиране на висока добавена стойност в икономиката, както и до по-висока производителност на труда в страната. Проф. д-р Йончо Пеловски от Химико-технологичния и металургичен университет в София, който е един от авторите на секторния анализ, даде пример с производството на торове. Той подчерта, че спрямо 1989 г. производството на минерални торове и амоняк в България е намаляло три пъти. В същото време земеделието има по-голяма потребност от торове, което принуждава страната ни да разчита на внос. „От един от най-големите износители на минерални торове, България вече е вносител", изрази съжалението си проф. Пеловски. Той добави, че в резултат на дебалансираното торене се влошава и качеството на земеделската продукция. „Имаме капацитет да развиваме земеделие, но това е невъзможно, без да развиваме производството на торове", коментира той.
„Деинсдустриализацията в Европа е била един от основните приоритети", изтъкна по време на дискусията доц. д-р Зорница Кирова от Университет „Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас. Тя обясни, че идеята е била Европа да се освободи от производствата, които замърсяват околната среда, като се преместят в други части на света. „Европейската икономика е зле и България, като част от Европейския съюз, също търпи негативи", отбеляза доц. д-р Зорница Кирова. Според нея за деиндустриализацията в България отговорност има и промяната в образователната система. „Само в четири професионални гимназии в страната има по една паралелка, в която учениците се занимават с химия", подчерта доц. д-р Кирова и коментира, че някогашните химически техникуми вече се занимават с козметика, алкохолни продукти, текстил, готварство и други. „Изгубихме голяма част от потенциала си, няма подготвени специалисти, а скоро няма да има и кой да ги подготвя", акцентира върху пропастта между поколенията доц. д-р Кирова.
Според инж. Кирил Петков - консултант и бивш дългогодишен изпълнителен директор на „Химко" АД, възраждането на индустрията в страната е стратегическо и неотменимо направление на иконимиката. Той заяви, че е възможно и възобновяване на съществуващи химико-технологични вериги, като подчерта, че въвеждането в експлоатация на производството на амоняк и карбонид от „Химко" АД би отговорило на изискванията за технологична надеждност и безопастност, енергийна ефективност, висока добавена стойност в дългосрочен план, както и за дългосрочна и сигурна заетост.
Според секторния анализ ролята на държавата, бизнеса и представителите на работниците и служителите е основополагаща. „Работата на КНСБ, заедно със своите десет индустриални федерации, БСК и техните десет камари, доведе до тази сериозна аналитична разработка, която сме нарекли „Възраждането на индустрията в България", подчерта президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той посочи, че комплексността на анализа би могла да бъде основа на една бъдеща стратегия за индустриализация и поради тази причина разработката ще бъде представена на всички политически сили, които биха могли да реализират подобна стратегия. Пламен Димитров изтъкна, че именно политиците биха могли да намерят пътя, по който поне част от планираните от Европейската комисия (ЕК) ресурси за индустриализация да стигнат до България. Заявените от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер ресурси за реализирането на тази политика са в размер на 300 млрд. евро за следващите три години.
„Възраждането на индустрията е безалтернативна необходимост", коментира Красимир Кръстев, като подчерта, че средното възнаграждение в химическата индустрия е равно на средната работна заплата за страната. „Това не е било никога", изрази разочарованието си той, като заяви, че в предходни години заплащането в тази индустрия е било около 1,7 пъти по-високо от средната заплата в България.
В кръглата маса участваха още вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков, председатели на ключови индустриални федерации към КНСБ, представители на Българска стопанска камара, Бълграска камара на химическата промишленост - БСК, Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на труда и социалната политика и други.